Номинации за най-голяма муня (тема 3)

Това малко като вица за бореца, който захапал собствените си топки.

Ооох студени пръсти...
Разплаках се от смях, а седя сама в оживено кафене. Добре, че съм в чужд град поне.

Колата ми е на ремонт, и приритах на мъжа ми да ми отпусне една от неговите, да отида да видя майка ми. Звучи лесно, колко му е, щом има повече от една...Е да, ама следва: "Ти внимавай сега как я караш, щото много си я обичам " .Аз- " Знам, знам, любима ти е..." . Той - " Ама наистина внимавай, щото тая ми е за планина, и ми е много важна " . Е как да не знам, мога ли да забравя, че ние на планина не ходим, и съответно тая кола от града трета година не е излизала . Но кимам с разбиране и вкарвам цялото си чувство за отговорност в погледа, като обещавам да я пазя тая свещена крава. Мятам котка, сестра и поемаме. Котка на каишка, понеже той от лапе така си се вози, дремуца си на седалката и чинно се иззсулва от колата, само когато бъде помолен за това, овързан, окаишен. Навестили родата, и айде обратно. В същия състав + щайги с домати последна реколта, и круши, непаднали по далеч от дървото. На връщане се позабавихме, а тук, а там, но бодро наближаваме точка Б , в която трябва да оставим сестра ми. В един момент кота нещо се размърда, и от зад пасажерското място се накачули зад мен някъде връз багажа. Викам :
 " Сестра ми, хвърли едно око кви ги върши този" , а тя, " Ааа, гледа си пред прозореца, кво мислиш, че прави" . Изсипвам на нея на адреса, тръгвам да си местя чантата отпред, и О, Боже мой, върху нея от сенника отгоре ѝ се разлива прясно напикана локва, част от нея продължава своя ход право към дунапрена на седалката... "Ама сестра ми, котката е пикаела, а не просто гледала през прозореца!!?!!"
 "Ааа, така ли?"
  "Да, да, да, така!!!!"
  "Ами той верно, че леко приклекнал, много съсредоточен някакси така гледайки навън ми  се видя"
Тоз възпитан кот, винаги си казва, мъцва, мяука, гледа втренчено, винаги до сега, когато го споходи нужда, слиза на постелката и спираме, обслужваме навън. Но не и този път. Що, щото вече знаем, домати, круши в щайги на пода, сестра, заела вип мястото на предната седалка, как да не се изпикаеш върху чантата на кака си...
После в къщи, то се знае, люти клетви как на мен кола никога повече, ама никога, като не умея да пазя, знам ли аз как ше се измирисва тая пущина, а пък котарака беше нагушкан и намачкан : " О на бате сладура, ти що ми напика колата, ше ти изям сладките ушаци! "

Палечка, благодаря ти за свежия разказ

Пътувам си в метрото тази сутрин.Нали е събота ,няма много хора и нищо че закъснявам за работа играя си игрички на телефона.Слизам от влака,но не спирам да играя.Насочвам се към ескалатора.В делничен ден има много хора и аз се придвижвам със стадото,но днес пътя е само мой.Вървя си,играя си на игричката и стъпвам смело на ескалатора.Едва успях да се хвана да не падна.Оказа се че се опитвам да се кача на ескалатора,който слиза.Поогледах се,забих нос отново в играта и излязох от метрото.Чак на работа установих ,че лицето и ръката ми сачерни.Не знам къде съм се подпряла в метрото,но след това съм си пипнала и лицето.

Ми муня си.

Три години пътувах с метрото и така и не се научих да внимавам.
Чакам на спирката,  идва метрото,  аз директно се качвам (без да гледам кой номер е и куде отива)  и се сещам чак след няколко спирки,  че обстановката нещо не ми е пизната и спирките не ми говорят нищо.
Всеки пър се ядосвах и всеки път едно и също.  Сигурно 10 пъти ми се е случвало.
Уточнявам, че съм абсолютно наясно кое метро къде отива,  кой номер ми трябва и в колко часа трябва да дойде.

Номинации за най-голяма муня (тема 4)