И с мъжа си, и с майка му се запознах все у тях, само че с няколко месеца разлика. И двамата учехме в други градове и се прибирахме рядко, обикновено по празници.
Та отиваме един следобед у тях - ние двамата и най-добрият му приятел и се настаняваме в хола. В един момент влетява майка му и се лепва за приятеля:
- Ооооо, как си, какво правиш, откога не съм те виждала? - В този момент се втренчва в мене и пита - Това новата ти приятелка ли е?
Следва сконфузено мълчание, приятелят почва да мънка:
-Аааа, не, не...
Аз потъвам вдън земя от неудобство под любопитния, изпитателен поглед, но пък хем ме напушва на смях, хем ми е любопитно как ще излезе от ситуацията моичкият. А той само отсече:
-Майко, не се бъркай в моята територия!
Тук вече тя се сконфузи, изръси едно неловко "Ааааа, така ли?" и се изнесе набързо от стаята.
Та така се запознахме...
Виж целия пост
Та отиваме един следобед у тях - ние двамата и най-добрият му приятел и се настаняваме в хола. В един момент влетява майка му и се лепва за приятеля:
- Ооооо, как си, какво правиш, откога не съм те виждала? - В този момент се втренчва в мене и пита - Това новата ти приятелка ли е?
Следва сконфузено мълчание, приятелят почва да мънка:
-Аааа, не, не...
Аз потъвам вдън земя от неудобство под любопитния, изпитателен поглед, но пък хем ме напушва на смях, хем ми е любопитно как ще излезе от ситуацията моичкият. А той само отсече:
-Майко, не се бъркай в моята територия!
Тук вече тя се сконфузи, изръси едно неловко "Ааааа, така ли?" и се изнесе набързо от стаята.
Та така се запознахме...
Много разбрана жена... 
Но в крайна сметка всичко е ОК, станахме много добри приятелки 
Доста говорихме и накрая мъжът ми дори каза, че родителите му били толкова заети да говорят с мен и да покажат колко са готини, че на него не му обърнали внимание... 
, ама сега да ни видите...нали си имат вече внуче, толкова любимо и ще има второ, мед им капе от устата, мноооогоооо ме обичат... 
, но аз никога няма да забравя пренебрежението в онзи първи миг и болката..., макар че отдавна съм простила няма да забравя! 
, но уви спомени от преди 10г. нямам.Даже не знам и къде съм я видяла за първи път. 
,а тя ме вижда,усмихва се и аз не знам коя е тая готина мадама,дето ми се хили.Родила е синът ми на 16г. и тогава значи е била на 33 и много красива."моля те помогни на Иван с немския,много е зле...".Е, така се запознахме в далечната 82г.Уважаваме се и се разбираме и до днес.Всеки си има трески за дялане,но без компромиси не може.А и не живеем заедно,тъй че се затъжваме така да се каже 
