Паническо разстройство - 41

Аз от вчера започнах една добавка от водорасли на Вертера. Помагало уж за пречистване, хашимото, тревожности и психопроблеми, пък да видим. От 2 дни съм като зашематена и ми е странно. Ако има положителен ефект ще споделя

Аз почнах преди 4-5 дена Tribu-ZMA, Магнезий и някаква Д-Аспергинова киселина и съм като разгонен бик. Тревожността бе изместена от бесен нагон, което е още по страшно.

Здравейте,  аз си пиша тук при вас периодично, а иначе си ви следя редовно.

След като миналата година имах период на облекчение без лекарства се бях успокоила. Да, ама не. Започнах да работя от вкъщи и с това дойде много и лошо нездравословно хранене. Не след дълго започнаха болки в корема и гръдната кост. При всеки спазъм страх от инфаркт. Изкарах така няколко месеца, просто защото храната и в частност сладкото ме успокояваха много.

До преди месец ,когато изкарах много лошо грипа - и то не толкова от грипа, колко се притеснявах да не получа тежка пневмония. На 5тия ден от грипа , уж бях добре получих за първи път истинска паник атака. Осъзнах ,че преди съм била просто тревожна.

Прималях, усетих задух и ми се сковаха ръцете и краката.Бях убедена ,че е инфарк и си отивам. Едвам казах на мъжа ми да викне 112. Човека дойде аз с кръвно 80/90 , бих айран и се оправи за минута. Не знамзадуха как премина, не помня. Все пак ме взеха с линейката ,че се тресях много. Дадоха ми диазепам и се кротнах,

След този случай започнах да излизам всеки ден и да ходя много. Аз съм от Благоевград и имаме добър парк поне. За момент се стабилизирах и преди 2 седмици научих че дядо ми е починал. Едвам икарах погребението с валидоли. Вечерта обаче пак получих криза, бях вдигнала и кръвното - 140/100 , с тахикардия. Отделно стомаха много ме боля , защото само болкуци бях яла.

С канела и дишане едва изкарах ноща, беше ужасно. На следващите 3 дни изкарах само на картофи и от 1 седмица не съм яла нищо захарно, солено, пакетирано, пържено и мазно.

Със захарта изпаднах в друг филм , абситненция - едвам ставах от леглото първите дни, при изправяне ме займайваше , как стисках зъби аз си знам. Сега е 7 ми ден и съм ок.

Тази сутрин обаче реших да изляза, беше -1. Обикновено ходя бързо, по едно време усетих напрежение в хранопровода, и нещо като рефлукс. От там странен задух. Край - пак се панирах, че не мога да дишам. Прибрах се някак - мерих кръвно 114-91 , пулс 120 .Айде пак паника, защо ми е висока долната граница.

Правих малко дишане и медеитация мерих пак - 118 - 84 , пулс 105.

Хора, незнам това е последния ми опит - за първи път в живата едновременно изключвам вредна храна, започвам сериозно движение и медитация и дишане.
Ако това не облекчи състоянието ми ще отида на психолог. Дала съм си 1 година ( при живот и здраве, и липса на тежки кризи ) и след това ще приема ,че просто мозъка ми не работи нормално. Стискам палци и на вас и ще пиша понякога.

Аз съм минала през всичкото това, както и повечето от нас. На първо място, недей да ограничаваш толкова рязко храненето, защото това вреди също. Най - малкото разката промяна е стрес за организма ти и той реагира. Недей да се храниш само с картофи, храни се разнообразно, но избягвай да се тъпчеш с въглехидрати и да ядеш джънк. Няма лошо да хапваш по малко сладко, не го изключвай рязко, защото ще имаш доста реакции ( и аз направих така и минах само на салати и кето диета, защото получавах сърцебиене от сладко и въглехидрати ) - виеше ми се свят, изтръпваха ми ръце и крака, нямах сила... на финала един от дните хапнах малко въглехидрати и сладко и от шока организма ми спретна хипоглекимия ... и после паник атаки... Според мен недей да се насилваш, започни със здравословния начин на живот плавно и няма да имаш проблем Успех!

Аз пък нямам време да посещавам в момента психиатри, та реших просто да намаля АД на половинка. И без това с дни забравям да го взема и нищо не ми става. Не мисля, че имам вече нужда от него, ама ще видим.

Възможно ли е да се пие АД и 5 HTP? Лекар го е предписал. Четох, че не се смесват и се задучих? Едното се пие сутрин, а другото - вечер (според рецептата).

Може да се получи серотонинов синдром, независимо, дали едното се пие сутрин, а другото вечер....Особено ако АД е SSRI или SNRI....

В случая се касае за Аритави 30мг и 5 HTP от 50mg.

Това 5HTP e чиста измама, самата молекула не минава кръвно-мозъчната бариера и механизма на действие е чисто самовнушение.

И аз съм чела за серотониновия синдром, така че по-добре да не се смесват. За всеки случай.
Ася, подкрепям. Но като минеш на половинка, пий го редовно поне в началото. Не прави като мен.

И, поредната дилема Може ли да се приема антибиотик (макролитен) с есобел (есциталопрам) ?

Аз съм пила антибиотик с АД, но друг антибиотик и друг АД, ни според мен няма драма да се смесват, освен ако не е изрично посочено в листовките и на двете лекарства..
Джоми, ти май си доста зле от този вирус, щом ще стигаш до антибиотик ..

Ами май май...По принцип рядко боледувам, на седем-осем години, може би имунитета ми е слаб в момента.

Аз се боря с вирус вече ... 10 дни../ за това те разбирам. Ама още не съм опряла до антибиотик, но не се знае... А вируса ме удари, точно след като се бях прибрала от чужбина и се борех с голяма часова разлика... и в общи линии съм на черешата от 15 дни вече... така че, съчувствам ти - ще мине

Изключително трудно ми беше.
Дори не искам да си спомням какво ми беше.
Паническите атаки започнаха през 2011г.
Зная какво ги отключи.
Пих антидепресант един месец.
Не помогна, влоши нещата. Пиех антидепресанта и 5 минути по-късно чувствах краката си кашкавалени и не можех да дишам.
Мнението ми е изключително лично и не предпоставя подражание или крайни решения, базирани на него!
Спрях да пия антидепресанта, защото не ми помагаше!
Не съм ходила на психотерапия.
Това не означава, че вие не трябва да ходите!
На един помага, на друг - не!
Всеки случай е индивидуален.
Паническите атаки се проявиха през 2011.
Бяха изключително интензивни, викала съм Бърза помощ, висяла съм пред спешните кабинети. Намерих си нов партньор, смених работата си, смених жилището си и средата.
Утихнаха и спряха.
За доста години. През тези години живях в блаженство и бях съсредоточена върху кариерата си.
Върнаха се 2018, май месец.
Сега се появяват отвреме-навреме. Но изчезват бързо.
2018 пак бяха много интензивни, ходех до джипито и бях сигурна, че умирам.
Седях и слушах джипито и мед.сестрата, а те ми изглеждаха нереални, дишах на пресекулки.
Мислех, че всеки момент ще умра.
Цветовете на света ми се струваха други, не виждах ясно, не можех да дишам, чудех се как дишам изобщо.
Стомахът ми се обръщаше и усещах стрели в него, стотици стрели, като истински, които ми се забиват всяка секунда.
Присвиване на стомаха 1000 пъти в рамките на секунда.
Не усещах краката си.
В работата съм стояла с часове в тоалетната, взирайки се в огледалото, плискайки лицето си със студена вода.
Щипела съм се, без ментово етерично масло не можех да ходя никъде.
Когато получех паническа атака, мажех очите и носа си с ментово масло, само то ми помагаше да дишам.
Плисках се със студена вода, усещах как сърцето ми бие със 200 удара в минута.
Едвам поемах дъх.
Слизала съм от претъпкан автобус по средата на пътуването си, защото мислех, че се задушавам.
Извънградски пътувания съм предприемала сама, по време на тях мислех, че умирам и си допирах шишенцето с ментово масло до носа, за да мога да дишам.
Светът се завърташе пред очите ми.
Невероятно чувство за нереалност.
Все едно излизаш от тялото си и се наблюдаваш отстрани.
Денкситът помага малко.
Първите няколко седмици.
После спира да помага.
Спорт.
Здравословна храна.
Медитации.
Нарочни излизания сред много хора.
Пътувания.
Цели.
Само това ми помогна.
Не съм се освободила.
Онзи ден получих паническа атака.
Не пия лекарства от години.
Но някак успях да ги приема тези атаки.
Не че свикнах.
По-скоро някак ги приех за нещо нормално.
Което е тук, за да ми покаже нещо в живота ми, което не върви, както трябва.