Кралски работи и клюки - февруари 2020

През 1987 г. журналистите разкриха истинска сензация: оказва се, че Елизабет II е имала братовчедки, които години са били скрити от обществото и то в психиатрична болница. Това беше истински скандал. Разказваме всичко, което знаем за Нерис и Катрин Боуз-Лион - жени, за чието съществуване никой не е подозирал почти 60 години.



На 29 юли 1981 г. в британското кралско семейство се проведе грандиозно събитие, което имаше стратегическо значение за Короната. Престолонаследникът Чарлз се ожени за Даяна Спенсър. Сред поканените на сватбата беше целият цвят на английската аристокрация и многобройните роднини на Уиндзор. Разбира се, самата кралица беше там. Когато нейната каляска се приближи до катедралата „Свети Павел“, всички репортери се втурнаха към нея. Елизабет II, както винаги, с достойнство и постоянна усмивка се обърна към журналистите и махна с ръка към обектите на камерата.
В този момент в Кралската болница за психични разстройства в Съри (буквално на час път с кола от Лондон) две жени на средна възраст в торбeсти зелени рокли се прилепили към телевизионния екран, на който се появило усмихнатото лице на Елизабет II. Те внезапно се оживили, започнали да махат на кралицата и дори се опитали да направят неумели реверанси. Жените не можели да произнесат нищо артикулирано, но шумно се мъчили с всички сили да изразят радостта си от изображението в екрана на болничния телевизор.



Една от медицинските сестри на психиатричната болница, Онела Брайтвайт, си спомня, че това била една много тъжна гледка, която накара сърцето и да се свие. „Спомням си, как обсъждахме с колегата и аз си мислех, че ако всичко се беше развило по различен начин, вероятно щяха да са сред поканените гости“, каза тя.

Двете жени бяха Нериса и Катрин Боуз-Лион, племенниците на кралицата майка и братовчеди на Елизабет II, но въпреки че са свързани с Уиндзор, те никога не станаха гости на тържествата, не избраха шапки за състезания в Аскот и никога не прекрачиха прага на Бъкингамския дворец. Освен това никой не е знаел за съществуването им - с изключение на медицинския персонал на клиниката и няколко посветени членове на семейството. Поне до 1987г.
През 1986 г. Нериса почина. Няколко месеца по-късно един от журналистите, разхождайки се през малко местно гробище, забеляза странна плоча, поставена над свеж гроб. Там беше написано фамилно име, познато на всеки жител на Обединеното кралство - Bowes Lyon. Привлечен от надписа, журналистът започна да се интересува кой е погребан на това място. Нишка от разследването го заведе в психиатрична болница в Съри. И тогава се появи истината, която Уиндзор крие в продължение на много десетилетия. Това беше повече от сензация. Този скандал, ударил образа на монархията и доведе до появата на невероятна теория на конспирацията.

Стигма върху благородно семейство

Съпругата на Джордж VI, която влезе в историята като "кралица майка", произхожда от старо благородно семейство и има много братя и сестри. Най-доверените й отношения, обаче, били с по-големия й брат Джон Боуз-Лион. Той е добре образован и работи като брокер в централен Лондон. По време на Първата световна война Джон, подобно на останалите мъже, е призован на фронта. След сериозна контузия, той е принуден да се върне в родината. След обстоен медицински преглед са потвърдени и няколко психиатрични диагнози - по-специално Джон страда от неврастения и трайни нервни сривове. Историята е „потулена”, а самият човек е назначен на по-спокойна служба в Министерство.

Предполага се, че генетично предразположение към психични разстройства е наследено от дъщерите му. В брак с лейди Фенел Хепбърн-Стюарт-Форбс-Трефусис, той има пет деца-  всичките момичета. С изключение на най-възрастните, починали в ранна детска възраст, сестрите са имали дълъг живот, но само за две от тях, той е пълноценен.
Нериса е третата по възраст и още при нейното раждане родителите й подозирали, че нещо не е наред. Противно на традицията, правейки публично изявление за раждането на следващия наследник, Джон и Фенел пазели всичко в тайна.

Вероятно причината за това е загрижеността на лекарите за състоянието на новороденото момиче. Диагностицирали нейните нарушения в развитието и насърчили родителите й да следят внимателно здравето й. В онези дни болестите, особено тези, свързани с психиката, са били позор за семейството. Радикалните идеи на евгенистичните движения, които придобили широка популярност в навечерието на формирането на нацистка Германия, дори призовали за репресии срещу „по-низши“ индивиди за изчистване на човешката раса. С една дума, Джон и Фенел просто се изплашили.

Раждането на най-малката дъщеря Катрин Боуз-Лион минало по подобен сценарий. Лекарите поставили на момичето същата разочароваща диагноза - тежка степен на умствено увреждане. Родителите са неутешими, те отлично разбрали, че въпреки аномалиите в развитието на двете най-малки дъщери, по-възрастните все още имат шанс да се устроят в живота, с други думи, да намерят печеливши партии. Но кой се съгласява да води момичета, които имат психиатрична диагноза в медицинската си документация? Разбира се, никой. Следователно, дори тогава, Нериса и Катрин бяха изолирани от здрави сестри - и от цялото светско общество по принцип. „Специални“ момичета живеели затворени, нямали учители, не се запознали с роднините си. Нериса и Катрин дори не се научили да говорят- речта им се състояла от странни звуци. Тяхното умствено развитие завинаги останало на ниво 5-годишни.
Междувременно, най-големите дъщери успели да се омъжат благоприятно. В края на 1920, те напуснали семейното гнездо и станали законни съпрузи на уважавани европейски аристократи. Благодарение на успешен брак, една от тях (Анна) дори получи титлата "датска принцеса".  
Нериса и Катрин все още били в тежест за техните родители. Джон и Фенел се грижели за нещастните момичета, но дори не допускали медицински специалисти, които да се занимават с дъщерите им, защото „стигмата за най-благородното семейство“ щяла бъде оповестена публично. Най-близките роднини на Уиндзор не можели да позволят това. Ситуацията се усложнява през 1930 г., когато Джон умира и цялата отговорност за сестрите пада върху крехките рамене на вдовицата му.
Колкото по-възрастни ставали Нериса и Катрин, толкова по-трудно било да контролират поведението си. Момичетата са имали внезапни пристъпи на агресия, постоянно са били измъчвани от безсъние. Те общували само с нечленоразделни звуци, а Катрин дори не можела самостоятелно да се движи и да яде. Освен това, както по-късно разказали сестрите на психиатричната болница, Нериса проявявала "нездрав интерес към тялото си".



По това време политическата ситуация станала бурна: Германия започна да разгръща мащабно настъпление - започнала Втората световна война. Не само мъжете заминали на фронта, жените също имали много работа в тил. Майката на Нериса и Катрин, загубила почти всички домашни помощници, разбрала, че не може да се справи. Тогава дядото на сестрите, барон Клинтън, решил да вземе всичко в свои ръце и предложил на Фенела сравнително разумно решение - да настани момичетата в болница в Ърлвуд и да плати за работата на медицинския персонал, който ще се грижи за тях. Фенел се съгласила, защото не виждала алтернативно решение. Без слуги и в напреднала възраст, тя осъзнава, че не може сама да се справи със „специалните“ дъщери.

Така Нериса и Катрин се озовали в клиника за психично болния Ърлсвуд в Съри. Съдейки по записите, оставени в книгата за гости на болницата, майката и дядото посещават сестрите до средата на 60-те години. Те предоставили финансова подкрепа на болницата, а също така носели на момичетата чисти, нови дрехи и подаръци. След смъртта на Фенел Боуз-Лион и Барон Клинтън, момичетата останали напълно сами. Според медицинските работници, сестрите били забравени от всички, никой дори не им изпращал картички за празниците и те били обличани в същите дрехи, както останалите пациенти.
клиниката


Персоналът пази приятни спомени за Нериса и Катрин. Момичетата се държали, като обикновени деца. Понякога те били палави, но не създавали големи проблеми на персонала. „Ако кралицата, или майката на кралицата се появиха на телевизионния екран, те [Нериса и Катрин] винаги се опитваха да правят реверанс“, спомня си една от медицинските сестри. - Очевидно, беше някакъв наследствен спомен. Това е много тъжно. Помислете само за живота, който биха могли да имат. Бяха две красиви сестри. Те не знаеха как да говорят, но можеха да сочат и издават звуци - ако ги познавахте тогава, напълно бихте разбрали какво се опитват да кажат. “

Разбира се, Нериса и Катрин не знаеха какви са семейните отношения, но между тях се създала специална връзка от раждането им. Очевидно са чувствали, че в този свят могат да разчитат една на друга.
Нериса внезапно е починала през 1986 г., тогава сестра й Катрин буквално „замръзнала” в продължение на няколко дни. Тя не разбирала какво се е случило - такива понятия като "живот" и "смърт" били недостъпни за нейното съзнание, но на интуитивно ниво Катрин без съмнение почувствала, че единственият й любим човек е изчезнал завинаги.
Когато репортери научиха, че братовчедите на Елизабет II са държани в психиатрична болница от десетилетия, тази история моментално се появи на първите страници на вестниците. Репортери обсадиха Бъкингамския дворец с молба да коментират ужасната ситуация. Защо кралицата не им помогна? Защо пренебрегна нещастието на близките си? Беше ли готова да остави сестрите на съдбата им, за да поддържа добър имиджа на династията? Имаше много въпроси. Представителите на двореца обаче се ограничиха със сух и кратък коментар: „Това касае семейство Боус-Лион“.



Не получили отговори от монарха, журналистите продължиха собственото си разследване. И колкото повече те „разплитат“, толкова по-странни подробности излизат.
Например, според "Книгата за перовете на Бърк" (преброяване на всички знатни лордове), Нериса и Катрин отдавна са починали (съответно през 1940 и 1961 г.). Редакторът на документа обясни, че е получил подходяща информация от майката на момичетата. Той също обяви, че не смята за необходимо да я обвинява за грешката. Според него до края на живота си тя очевидно не е била в себе си.

Независимо от всичко, остава фактът: нито кралицата майка, нито Елизабет II, са положили усилия да поправят това недоразумение. Те са били наясно с "изолацията" на нещастните сестри, няма съмнение. През 1982 г. Кралицата-майка направи щедро дарение от нейно име - реципиентът е болница, където са били Нериса и Катрин Боуз-Лион.

Историята на „изчезналите“ сестри на Елизабет II, не е игнорирана от теоретиците на конспирацията. Вярно е, че тяхната хипотеза изглежда наистина луда: те твърдят, че днес на тронът изобщо не е наследник на Георги VI, а истинската Елизабет е тази, която е прекарала целия си живот в болницата. Спомнете си- и Катрин Боуз Лион, и Елизабет са родени през 1926 г. (с разлика от 10 седмици). Почитателите на конспиративните теории смятат, че момичетата са били заменени по рождение. Твърди се, че майката на кралицата и Георги VI разбрали, че дъщеря им е родена „с психически отклонения“, затова поискали да заменят детето - за да избегнат голям скандал, който може да дискредитира семейството. Изборът падна върху новородената дъщеря на Bowes Lyon.
Разбира се, тези теории нямат доказателства. Само спекулации със скандални факти
Така или иначе, едва ли някога ще излезе цялата истина за случая с „изчезналите“ сестри, а и те отдавна са напуснали този свят.
Катрин надживява сестра си, с цели 28 години. Тя умира през 2014 г. в частна клиника в Съри, където е транспортирана, след закриването на болницата. Кралското семейство на Великобритания не я почита с вниманието си, нито признава отговорност за нейната съдба.