Не искам бебета- нормално ли е?

  • 6 317
  • 224
# 105
По- скоро е тъжно.
Виж целия пост
# 106
Здравейте,
Аз съм на 32 и все още нямам деца, но имам сериозен приятел. Повечето ми приятелки  вече родиха. Приятелят ми много иска ,но аз искам. Вълнува ме работата , това да се развивам, а не се виждам като майка , даже като се замисля никога не съм харесвала децата. Нормално ли е това? Да не би нещо да не съм в ред. Бебето е едно от малкото неща, които човек прави по желание, не искам да го правя по задължение, но явно ще ми се наложи, защото всички искат и неговите родители и майка ми и той. Мисълта ми е трябва ли да създавам нещо, което не искам? И няма да даря с любов?

Е как ще раждаш, ако не искаш.
Дали няма начин да се замразят яйцеклетки, та после, когато поискаш (ако дойде такъв момент), да може евентуално да заченеш.
Имам позната, която на 38 нямаше приятел и се канеше да си замразява, не знам какво стана.
Но ще трябва да приемеш и вероятността, твоят приятел да те остави и да си намери друга, кояято да е готова за семейство с деца.
Виж целия пост
# 107
E то може да родиш и да не го гледаш, ще вземеш една сестра или акушерка или бавачка, ако взимаш сериозни пари.

Цената на денонощните бавачки е доста висока. Бавачките и акушерките само гледат бебето, но не го кърмят. Това не е дойка. Ако няма да го гледа за какво да го ражда? Няма гаранция, че на 4 или 5 години изведнъж ще и пасне и ще се харесат взаимно. Липсата на майчино присъствие в ранните години отчуждава и не се преодолява никога.
Виж целия пост
# 108
Приятеля ти какво казва за твоя отказ, би ли чакал?
Виж целия пост
# 109
Не е смешно. За мен най-голямият ужас е да не мога да работя две години. Да не говорим, че за съжаление, никой не може да гарантира безпроблемна бременност. Много колежки работиха до края на осми месец и се върнаха на работа два месеца след раждането, но не всеки има този късмет.
Виж целия пост
# 110
Не искам да се хваля за работата, простете ако ви е прозвучало така, но има и такива хора - работохолици
Това обикновено са хора с големи емоционални липси.
Виж целия пост
# 111
Не е смешно. За мен най-голямият ужас е да не мога да работя две години. Да не говорим, че за съжаление, никой не може да гарантира безпроблемна бременност. Много колежки работиха до края на осми месец и се върнаха на работа два месеца след раждането, но не всеки има този късмет.

Да си призная, не си представям да не работя един месец, а какво остава за дълго време
Виж целия пост
# 112
Не е смешно. За мен най-голямият ужас е да не мога да работя две години. Да не говорим, че за съжаление, никой не може да гарантира безпроблемна бременност. Много колежки работиха до края на осми месец и се върнаха на работа два месеца след раждането, но не всеки има този късмет.

Не ги разбирам аз тези неща. Цял живот да си отдадеш на някаква фирма , айде разбирам да правиш научни открития или нещо подобно, ок. Сега си на 29 и имаш чувството , че все ще си млада и силна . Но след 20/30 години дали няма да съжалиш, че толкова си се вторачила във въпросната работа и си пропуснала по-стойностни неща ?
Виж целия пост
# 113
Бъдете мултипотентни, поливалентни!
Като при мъжете, бе. Ако няма някоя да му каже - браво, страшен си, за какво му е самотния връх?
Обкръжението ми е от супер успешни жени, доста по- големи, някои на годините на майка ми - ами, имат от всичко, не само едно.
Въпросът не е или/ или, въпросът е как и кога.
Пък ти авторке, май си по изстинала към проекто таткото, а?
Виж целия пост
# 114
На мен бременностите ми бяха най - хубавият период в живота , дори и ражданията . Бих родила още няколко , но не ми се гледат повече деца .
Виж целия пост
# 115
И моята най-близка приятелка орева света как си остави работата заради бременността. Как щяла да се върне след 6тия месец. Ей, я на, след 2 години, май и мина мерака за работа Grinning Даже няма да пуска детето на ясла, ще си го гледа. Няма нищо общо с преди, нито тя, нито разбиранията и. Мисълта ми е, че всичко се променя Simple Smile
Виж целия пост
# 116
И е редно да се променяме! Да не драскаме с голямата баданарка,  а да оставяме нишани за “ не, аз никога”
Виж целия пост
# 117
Последно не иска бебе. В момента съм управител на голяма фирма, фокусирана съм в работата си и това ми доставя голямо удоволствие, както никое друго нещо до сега. Жъна успехи, не се представям да гледам бебета. Както някой каза, ако е на 4 г. Ок Но нямам нерви за бебета, а и за нищо не бих си оставила фирмата.
Ами сега звучиш по- категорично, отколкото в първия си пост. Там се чудеше, дали да не родиш въпреки нежеланието си, защото всички около теб го искат.
Мисля, че сама стигна до своя отговор.
Просто бъди искрена с приятеля си и се надявай да не съжаляваш от последствията.
Виж целия пост
# 118
Не е смешно. За мен най-голямият ужас е да не мога да работя две години. Да не говорим, че за съжаление, никой не може да гарантира безпроблемна бременност. Много колежки работиха до края на осми месец и се върнаха на работа два месеца след раждането, но не всеки има този късмет.

Не ги разбирам аз тези неща. Цял живот да си отдадеш на някаква фирма , айде разбирам да правиш научни открития или нещо подобно, ок. Сега си на 29 и имаш чувството , че все ще си млада и силна . Но след 20/30 години дали няма да съжалиш, че толкова си се вторачила във въпросната работа и си пропуснала по-стойностни неща ?

Дали са стойностни е въпрос на гледна точка. Моя позната при натиск за дете отговаря, че не е крава за разплод. Очевидно за нея да бъде майка не е стойностно.
В случая не поставям оценки, не знам как е за Авторката, но считам, че като свободен човек има право да реши дори никога да няма деца.
Работата ми за момента ме прави щастлива. За мен реализацията и успехът са важни. Ако някой ден това се промени, или ще имам дете, или, ако е късно, ще поема отговорност за решенията си.
Виж целия пост
# 119
Аз пак да питам авторката, дали е казала със същата категоричност на проекто- таткото, че не иска деца?
Защото тук сме чели теми с обърната насока и сме меко казано неласкави...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия