Дълги болнични заради отказ от медицинско лечение

Хубаво е да не забравяме, че колелото се върти.

Работодателката само се прави на загрижена приятелка, всъщност дългия болничен й тормози душата.И не, не са много 3 седмици за синузит,а ако се наложи пункция и още месец  може да и дадат.

Не се правя на загрижена - загрижена съм наистина. Досега не съм употребила думата "приятелка". Ценя дамата като добър служител, харесвам я и като човек, както писах вече, но понякога странностите и наистина ми идват вповече... Това съвсем не е първият случай, при който заради интересните си разбирания за правилен начин на лечение тя усложнява състоянието си, при това много сериозно. Което вреди на нея преди всичко, но и на компанията.
Пункция, впрочем, няма да се наложи, защото тя дори не допуска такава възможност ...
Ситуацията е доста по-сложна от това, което изглежда отстрани - шефка, недоволна от болнични. В екипа ми почти всички са семейни хора с малки деца, свикнала съм на болнични
Тук случаят е друг, по-специфичен, затова и потърсих мнения отстрани.
Засега ми се струва най-разумно да поговоря с нея, да и обясня как изглеждат нещата от другата гледна точка. Надявам се най-накрая да склони да помисли. Защото засега нещата са трудни. Изглежда като че ли тя изпитва някакво удоволствие от това съпругът и, синът и, личната и лекарка, шефове и колеги да я убеждават да приеме лечение, но тя презрително да отказва конвенционалните методи на Биг Фарма и да разчита на своите способности като специалист по рейки и на разни други алтернативни методи.
Вие нали разбирате, че аз нямаше да знам тези неща, ако те не бяха специално демонстрирани? И те правят впечатление не само на мен, но и на хората, които трябва да поемат нейни задачи свръх своите. Което, разбира се, не ги радва.
Не зная дали познавате такива хора, които не само не се притесняват да демонстрират лични разбирания за здравословния си живот, но и ги развяват като знаме. Май напоследък не са рядкост. Затова и ми е така интересен въпросът за пресечните точки на личните разбирания и служебните отговорности.

Чакай сега - искаш да кажеш, че здравето Ѝ не е нейна лична работа?
Някой някого да убеждава как да се лекува? Нещо допирните точки са се спресекли не само при нея. И когато властимащият убеждава, този който е по-ниско от него в йерархията, това нито е убеждаване, нито е загриженост. Хайде да не се лъжем едни други и сами себе си.
Иначе спокойно - нелекуваният синузит до седмица сам ще я заведе на УНГ. А там няма да се размине без антибиотик.

Здравето е лична работа, но хайде да не се лъжем - съвсем не е САМО лична работа.
Здравето е отговорност към самите нас, към семействата ни, към обществото и да - към работата ни също.
Неслучайно в много компании се взимат специални мерки, които поощряват служителите да се грижат за здравето си. В една компания - наш западноевропейски партньор - има бонуси за непушачите. И тя не е единствената
Въобще не подхождам от позиция на "властимаща", защото ако беше така, още при предишните случаи щях да взема твърди мерки, но не го направих, точно защото смятам, че хората сами трябва да стигнат до правилното решение. При УНГ е била вече Катя, но отказва да се съобрази с лечението.
Благодаря на всички за мненията, много са полезни различните гледни точки.

Болката става нетърпима, често става нетърпима и при лечение. Няма къде да иде, рейки-то с урагана в черепа не може да се бори, за разлика от антибиотика.
Да сме честни пред себе си е трудно.

Вие си знаете, колко сте загрижена за болната.Оставете на мира горката жена!Как би се почувствала ако разбере, че шефката я разнася по форумите.Ето затова човек не трябва  да споделя много лични неща на работното място. Рано или късно някой използва тази информация не за добро.

След като пречи на работата, намерете начин да се осбодите от нея.
Пък тя да се лекува както иска.

Лечение на синузит (остър, не хроничен) с конвенционална медицина ми отне близо 40 календарни дни. От тях - 2 седмици с придружител, не знаех жива ли съм или не.
Питай патило, не старило.
3 седмици за синузит е напълно нормално.
Да, когато е остър, може да се преодолее и без антибиотик.
Важно е служителите да са взаимозаменяеми. Това е ваша грешка, не нейна.

Вижте, тук не говорим за грешки. Както вече обясних, част от задачите съм поела лично, част от тях съм възложила на колеги. Имаме си процедури за това. Но въпреки всичко работата страда, а има и недоволни колеги, които трябва да вършат част от нейната работа, а в това време не могат да преследват своите таргети, от които зависят бонусите им, та се налага и извънреден труд. Има някои специфики в търговските екипи. Темата обаче въобще не е за това, а за съвсем друго - за личностни особености и лични решения, които влияят на представянето ни на работа и на атмосферата в екипа.

Доста мисля по въпроса и стигнах до извода, че не толкова решението и, а парадирането с него води до напрежение в колектива. Колегите се дразнят, че при болест те се стараят да се възстановят максимално бързо и да се върнат на работа, докато Катето всеки път чака "самоочистването" на организма си и се възползва от факта, че личната и лекарка (която и е приятелка) продължава да и дава болнични въпреки категоричния и отказ да приеме назначеното лечение. А и се гордее с това - обяснява на всички как няма "да си сложи в тялото тези гадости" (антибиотик и кортикостероид), как лекарката и е вдигнала ръце от нея, съпругът и синът - и те, но тя неотклонно следва убежденията си.
Всъщност дотам опират нещата и когато дамата оздравее и се върне на работа, ще поговорим за това, още повече, че разбрах и още някои детайли от поведението и спрямо колеги от нейния екип и налагането на "здравословни" виждания и етични принципи.
Не е лесно да работиш с хора, за пореден път се убеждавам...

Никак не е коректна тази служителка и едва ли е незаменима.

Подготвяйте заместник. Рано или късно тази й линия на поведение спрямо собственото й здраве, ще я накисне яко.

Какво значи,че колегите и се стараят да се възстановят по-бързо           Независимо как се лекува,щом е болничен ще си го изкара и ако трябва ще и дадат и още.Ако се занимаваше с клиентите си макар и болна едва ли щяхте да се притеснявате толкова за методите и на лечение.А че се отнася безхаберно към здравето си,явно е така,ако не желае никакви лекарства.

Както иска да се отнася към здравето си, никой не може да я задължи да се лекува.
Но и никой не е длъжен да я търпи на работа.
Да си стои в тях и да се моли на Господ.

Значи, че ако за една настинка колегите са в болничен 5 дена, тя може да си вземе и 10. Едва ли някой от пишещите ще е сългасен да работи дни и седмици наред допълнително, защото Катето се "очиства".