Имам две деца в моя клас, братовчедки, които споделят един адрес. Едното с регистрация във Фейсбук, но си забравило паролата, другото няма регистрация. Специално за тях снимам всички уроци по всички предмети и пращам по Месинджър, защото само изображения могат да отварят... Отделно давам линковете. Ползват телефона на едната майка. Последно в петък вечерта детето с Месинджър ми писа.
Получавам обаждане по телефона от майката, чийто телефон ползват, за да ми каже, че нямат телефони и интернет и какво ще правим сега..... Не можело да ползват нейния телефон..... В хода на разговора се включва бащата, който чул по радиото, че на тези ученици, които нямат устройства, ще им дадат от общината....... Питам ученичката и тя казва, че нейният телефон се счупил....
Следват разговори с директор и пом. директор, с медиатора, който ще трябва да им носи разпечатани материали. С всички колеги, които им преподават, за да подготвят и пращат файлове за печат. Аз ще ги разпечатвам у дома /естествено на личния си принтер..../, а медиаторът ще ги носи. Звъня в семейството, за да кажа как ще работим от тук нататък.
Ясно ми е, че се надяват да получат телефони от общината, но това ми отне почти два часа обяснения, договорки и разговори....
Малко по-късно влизам във Фейсбук и виждам стори от профила на ученичката, качено преди 20 мин..... Имам работа и забравям за момент. След около половин час влизам отново и виждам ново стори, този път от преди минута.....
Не знам имате ли идея как се почувствах..... Два вече загубени за мен часа и от тук нататък до края на дистанционното обучение разпечатани листи по всички предмети за моя сметка и редовна среща с медиатора....