"При намек за раздяла, започва да ме заплашва, че ще ми вземе детето, къщата(която е на мое име) и щял да ме изкара луда и наркоманка. След година мълчание, се престраших и разказах всичко на семейството и приятелите си. Всички ме подкрепят и са до мен."
Намек, обаче, не разговор. Предполагам, че я е страх.
Авторке, питах те и преди - имаш ли основание да се притесняваш заради тези заплахи - "ще те изкарам наркоманка"? Щото само думи не стигат да те изкара такава. Не се бой.
И друго не разбирам - той е в твоя град, ти си му намерила хубавата работа, в твоя дом сте. И наистина ли не виждаш, колко козове имаш (и колко малко причини за страх)? Не знам, твоите адвокати не ти ли казаха тези неща?
Ох, милото ми Сталонче:) То напъни, то чудо.
Голям километраж от глупости навърташ, обаче (за дължината на постовете, говоря, съизмерима само с липсата на какъвто и да било смисъл в тях;)
Един път не прочетохме нещо, обаче, което да има друга основа - нещо от твоя житейски опит.
А, да! И, разбира се, трябва да ме поставиш на мястото с дежурното "а пък ти си глупава"
![Simple Smile](/img/emojis/faces/simple_smile.png)
Особено е трогателно, когато се опитваш да ме засегнеш с "лелче". Сладур си ми ти!