Ще приемете ли подкуп?

Колкото по-голям, с толкова по-голяма охота.

Твърдо не, за мен е въпрос на принцип.Веднъж направих услуга, абсолютно доброволно, на едни клиенти.Помолиха - свърших го.Оказа се, че съм им спестила голяма сума.Донесоха ми почерпка.Щях да умра от срам За едно уиски и едни бонбони...Не мога да си представя да взема пари Дори и много да са!Просто не мога - това е!!!Не става от всяко дърво свирка

И аз така смятам, мда.

Принципно НЕ, но...

незнам, не мога да преценя - в анкетата няма такъв отговор

Не,но знае ли човек...

Като работил в силно корупционна сфера оцелях пет години да не се хързулна. Първият път е много важен. Може би бях и доста самолюбива ( още съм ) и мисълта някой да ме оценява колко струвам ми размества представите за добри обноски.
Всъщност знам ли - може би не съм била и на зор, не съм преглътнала гордостта си. Тогава друга песнячка щях да пея.

Маркирай "друго"

И аз.

ако имам сърце и зависи какво ми предлагат,защо не?
все пак трябва да купувам памперси на детето

Трябва да се преценят рисковете... И да, защо не... Само ако си заслужава Понякога не си струва, ако ще загубиш много, за да спечелиш малко... Тогава просто не си заслужава, нали Трябва да се мисли ... много да се премисли

Аз не знам...
Веднъж, когато работех в хотел, единия от гостите (самолетен механик мисля беше, ако се не лъжа) ми даде 20 лв. да си ги прибера, обаче да пусна един негов приятел да спи в стаята... което не е позволено... фактически парите от нощувката (за тях беше с намаление - фирмена политика), които трябваше да сложа в касата да си ги прибера в джоба... Първо отказвах, а той ме навиваше ... накрая ги взех... след като ги взех ми стана тягостно, притеснено, ужасно... бях на тръни... онзи - приятел му - се качи в стаята му... Притеснявах се, че на сутринта може да го видят останала част от персонала.. а там всички се знаят, даже гостите... и всеки беше на работа в хотела покрай някой приятл или близък.. т.е. с връзки влязал, а само аз чрез обява и не искаха да ми повярват... В последствие разбрах, че никой не го е забелязал или просто никой не е казал нищо на управителя, с който, между другото, се разбирахме чудесно и обсъждахме кое е добре за хотела и кое не е ...
Стана ми мега съвестно... и оставих парите в касата... после писах на едно листче за човека, но му нямах данните... на управителя казах, че съм забравила да му ги поискам и да ги въведа... т.е. за сефте гафих... иначе нямаше проблем, бяха много доволни от мен...

Та, затова казвам, че не знам дали бих приела... съвестен човек съм.. съмнявам се да приема... но ако липсата ме подгони и имам семейство, за което искам да имаме хубав живот... сигурно бих се замислила... но пак не знам дали ще приема...

Няма неподкупни хора. Всеки е бил подкупван по един или друг начин, дори и само с обещание за нещо  

А, бе, честно казано е Гадно! Този случай с хотела... тогава се почувствах като 'мишка', като крадец, катооо боклук... катооо... неизвисен душевно човек... най-долу...
А никога не са ме възпитавали да крада и тем подобни... Никога!!! Винаги са ме учили да съм честна, да си върша работата, да не гледам в чуждата паница и т.н. И онзи път ми стана отвратително и една голяма част, заради която върнах парите е точно това...

Зависи от ситуацията, от това какво искат в замяна и естествено какво предлагат

Отговорих с НЕ и мисля, че както и досега, ще го отстоявам и за напред.
А за отношението ми към подкупа: Когато полицай ме спре, чакам да ми напише фиша или акта. След това, подчертавам СЛЕД ТОВА можа да му дам 5 лв. за кафе, да не заспи на смяна. И уиски с бонбони съм носил, но СЛЕД ТОВА, за да изразя благодарността си.