... На практика детето не вижда връзка между мама, като лице и непознатият език, който изведнъж е започнала да говори....
За мен 4удното е заЩо дъЩеря ми не отговаря на баба си или дядо си,които винаги са и говорили само на бг с малкото български думи4ки или фрази,които знае на бг а им отговаря на италиански
Защото не общува с тях ежедневно или достатъчно често / лице в лице/. Научаването и говоренето на език е на практика програмиране. Първо трябва да се програмират и заложат основите, а след това следва възпроизвеждането. Общуването с родителите ти е от второто, но когато програмирането става предимно на 1 език / в случая италиански/ детето възпроизвежда именно него.
п.с. Да не се засегнеш, че теб цитирах...Просто ти си написала как е при теб, което е пример на милиони семейства. Само се опитвам от научна гледна точка / или поне това, което съм учила/ да подкрепя с пример.
) пък ние вас на италиано. 
защото и аз тук нямам роднини или познати, с които да се виждаме толкова често и да си говорим на български, т.е. само аз го практикувам! Дайте някой положителен пример 
...а3 говоря само на бг, 3а сега ра3бира повече мен, а не татко си....по нататьк ще видим - бьлгарски, швейцарски, немски, 3адьлжителен френски и английски в училище...абе 
, беше свикнал така, на мен той ми говореше набг., а аз на него гръцки, за да научиме взаимно езиците. В последствие започна и на малкия на бг. да говори, но отдавна всеки майчиния език използва пред бебчо.
/