Мартенското слънчице намига, нов човек в семейството пристига

Момичета ние имаме вече колики:( Изписаха ни еспумизан капки ама нещо не ни помагат.. На нас дрешките почнаха да ни умаляват.. Незнам как ще пазарим следващия размер.. Pineapple и аз бях в подобно състояние, при менн беше че не мога да се грижа за него първата вечер в която ми го оставиха(не бях се отлепяла от него 12 часа)
На следващия ден вече ми мина.. Хормони..

При мен хормоните ме “перат” така докато съм бременна и предния и този път. Предния път таткото беше виновен дори и за това, че дишаше и съществуваше. Родих и изведнъж всичко се оправи. Все едно съм била като в някаква мъгла. Сега пак. Чакано, желано дете, а аз не спрях да се оплаквам цяла бременност, да нервнича, нареждам. Поглеждам се отстрани и “виждам” жена, постарала се здраво да има дете, а се оплаква сякаш и е в тежест. А реално не е така. Второто ми дете (това) е инвитро. По ред причини решихме да не чакаме някой ден да се случват нещата евентуално, а да действаме на време. И вместо да не спирам да благодаря на Онзи горе, че имам късмета да се случи от първия път и, че имам възможността да не ми се налага да завися от каквото и да е, аз не спрях да мрънкам, че мразя да съм бременна. Ето, pineapple, има и по-зле от теб. Когато забременях мъжът ми каза къде на майтап, къде от опит “ох, сега като знам какво ме чака”. Ами, от няколко дена почти не му говоря и не знам защо. Все едно съм някакъв 17 годишен пубертет. Всичко ще се оправи, ще ти мине! Сега и с тези негативизми, които ни заливат и по-затворени в къщи от обикновено, обстановката няма как да е по-приятна.
 

Пламъче, ние също сме с Еспумизан и засега ни помага, но помня, че с първото дете го комбинирах с Био гая. Само едно от двете да липсваше и коликите бяха ужас. Мисля и сега, ако станат по-тежки нещата, пак така да комбинирам.

Pineapple, всички минаваме през тая буря от хормони, няма да й се даваш.

Sunshine9051, аз като се прибрах и кърмата ми тръгна в големи количества. Изцеждай често, за да стимулираш, в началото бебетата нямат много сила да сучат, особено с жълтеница, която ги успива. Ако има как, нека някой ти донесе чай за кърмачки. Определено кърменето не е като по книгите. И това се чудя - най-естественото нещо за един бозайник, пък е голям зор.

Записвам се и аз за успокоение на майките със следродилна депресия. Измина една седмица от изписването и може би от вчера усещам някакво облекчение от всичко и то благодарение на помощта на мъжа ми. Още от болницата ме хванаха лудите в комбинация с физическите болки, недоспиването и незнанието какво да го правя малкия човек. Тежко си е. Кърмата ми тръгна веднага, но не можах да издържа на цялото изживяване - бебето реве и аз с него... и вече минаваме почти изцяло на адаптирано. Обвинявах се, но в крайна сметка по-важното е да се чувстваме добре, за да се чувства и детето така. Не слушайте кой какви акъли дава, всичко е личен избор. Успех на всички!

на нас от болницата бяха ни изписали капки Амика, не знам колко действат, снощи за първи път дадох, много рядко се превива и засега е спокоен.
започнах да му давам и от това чайче
https://www.zoya.bg/%D0%A3%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D … %D1%82%D0%B0.5774

аз на моменти имам много странни мисли 😂 сякаш не мога да повярвам, че това бебче е мое ... и като се замисля за живота си преди година примерно и съвсем не мога да повярвам, че имам бебе, добре че всичко това е само моментно ... засега 🤣

Имала съм ги същите ...

Привет на всички! Приятно е да чета, какво се случва след като сте се прибрали вкъщи. Може би трябва да подготвя мъжа ми за следродилната (ми) депресия до колкото ми е възможно, защото не съм го изживявала до сега, първо раждане ще ми е. И аз се притеснявам какво ще правя като останем насаме с малкия човек. То ще реве и аз ще рева.   25ти наближава и за сега 0 признаци, че ще се ражда.
Вчера реших да се обогатя с клипчета за кърмене и някой друг форум. Май няма да го правя повече. Много суха информация ми дойде. Като дойде ред на практиката ще е друго и със сигурност няма да съм запомнила нищо от тея клипчета.

Не се настройвай така предварително! Може да нямаш следродилна депресия. Въпреки, че ако гледаш новини като мен по цял ден, определено ще си докараш 🤦🏻♀😃

имам въпрос към вече родилите - давате ли витамин Д? На нас от болницата само витамин К ни изписаха и то за 30тия ден.
Вчера търсих в 2 аптеки - нямаше капки, от едната ми предложиха спрейче, но не мисля, че е подходящ в тази форма за новородено.

На мен педиатърката ми каза, че витамин Д се започва да се пие от 25-30 ден от раждането.

Чух се сутринта с педиатърката - заръча да се пазим само вкъщи засега и да се гледкаме, няма нужда от нищо до края на първия месец поне.
Аз витамин Д почнах да давам на сина ми по-късно, не чист, а комбинирани капки wellbaby.От него взимам и сега, но вече е сироп за по-големите

За мен основният проблем с депресията е, че прости всичко изгледа идиалистично, а реалността изобщо не е така. Бебето и грижите по него, с операция или не, с рязката промяна на хормони и разликата от това, което сме очаквали съответно дава като краен резултат това чувство.

След като родих Елина и тя ревеше но стоп от зверски колики, съм ревала с нея. Плачех и по коридора, болен ме, но тъй като съм се грижила за малкото си братче, когато бях на 22, знаех, че нито ще е лесно, нито мн приятно. Умората, недоспиването и болката те поставят под голямо изпитание.

За кърменето, винаги ми е било смешно, като тръгнат методики малки да ми обясняват, и тук няколко пъти го казах, че  нито е лесен, нито абсолютен естествен процес. Истината е, че трябват доста усилия и да си мн твърд, за да се бориш за кърмене. Никога не съм имала в излишък кърма, и ядях и пиех чайове, хранех се с мн жито и ориз, картофи. Ставах в 4 през нощта да цедя... На мен ми бяха в полза съветите на мами, минали скоро през това. Определено форум обаче не е  най-подходящата форма на информация, а личния контакт, а той в момента е доста ограничен.

Аз също съм на ръба на криза. Всичко ме боли и с две деца удома и бебета 5 кг и половина в корема ми, които ми разбиха вътрешностите, ми се реве... Чувствам се мн зле и потисната, надявам се като родя да е по-лесно.

Идеята ми е, че всички сме мн изнервени и на никого не му е лесно, но когато съм най-зле и плача, че не мога повече, все се успокоява, че няма да е все така. Трябва са мислим позитивно и да не намираме упрек в думите на другите, а да се опитваме а се подкрепяме и да си помагаме. Малко или много всички ще извървим един и същи път с децата си,и макар околните и близките ни с си мислят, е ни разбират, не е така, защото просто не са наше  място... И да искат, не могат са го усетят и разберат, камо ли мъжете ни.

Затова, пожелавам на всички, да мислим позитивно, да се подкрепяме и да си помагаме, защото не е лесно да станеш майка, но както бях писала и в предни постове - не се става лесно човек, а д ск родител е адски трудно, отговорна и натоврваща задача... Имало е случи, в които съм ревала и съм се обвинявала колко лоша майка съм, идвало ми е да си взема първия еднопосочен билет за някъде и да не се върна.

Това е съвсем нормално и човешко. А ние, макар и майки, сме прсто хор като всички други. ❤️👌👍😂

Честито нови бебчета и мн кураж момичета, всички ще бъдем добре и ще се справим.

Няма да се извинявам и извивам като ученичка, за това което казах. Има хора разбрали целта на коментара и такива които не са. По принцип избягвам да коментирам такива въпроси и явно има защо, но....
Dreamer_19, благодаря Явно си една от малкото разбрали

Дори не смея да коментирам въпроса за депресията, че да не ме захапете и за това. Ще се въздържам вече от всякакъв коментар. Вместо да извличаме полезна информация и дори поука от историите си, заради едни “хормони” аха да се хванем за гушите.

Последно инфо от мен. Утре влизам в болницата за да следят тоновете на бебето. Термина ми беше днес и за сега всичко е наред, но заради вируса и карантината всичко е под ключ, и да не се разкарвам всеки ден направо вътре с багажа за родилното.

Леко бременеене до финала на оставащите коремчета и леко раждане ! Живи и здрави бебоци с розови бузки на всички ! Дано да  преминавате с лекота през различните периоди и повече положителни емоции !

Успех !!!

Едвам намерих днес вит. D от утре почвам да го давам. Нашата педиатърка каза че е време вече, но ми каза също така да изкарам бебето на терасата на слънце облечено в количката и така днес откара цял следобед там. Нашата тераса е затворена и е топличко.

При мен депресията ме връхлетя в деня на изписването. Следващите 2..3 дни рев, рев.. Чувствах се безсилна, все едно нищо не знам, все едно няма да мога да я опазя. Само някой да я пипнеше без да си е измил ръцете или да е без маска и полудявах, рев и пак рев. След това настана ужасът с вируса и нещата достигнаха своята кулминация. В един момент просто си дадох сметка, че ако продължавам така освен да ми спре кърмата и да се разболея,нищо хубаво няма да излезне от ситуацията и поведението ми.

Относно кърменето.. кърмя я на поискване, з защото само така се чувсъвам що годе спокойна, че е хапнала достатъчно. Не я дохранвам за сега. Надявам се, че й стига. Пълни памперсите, спи спокойно (псвен като не я налегнат колилите) и това ме навежда на мисълта, че й е достатъчно.

За колики й давам капки инфакол и от днес вкарах чайче от семена от копър. Дано има ефект.