Мартенското слънчице намига, нов човек в семейството пристига

Момичета, вече съм отчаяна. Терминът ми е днес, но това бебе, просто си седи и изобщо не го интересува.
Бях на тонове и са ок. Моят доктор искаше да ме остави в болницата, ама се пазарих с него и ще ходя на преглед в сряда, пък да видим.
Дано си тръгне самичко, защото нямам желание за индукция, а за секцио да не говорим. Искам да си родя естествено и вече буквално му се моля да излиза.

Не се отчайвай, ако можеш да го убедиш да изчака седмица.
А и индукцията не е толкова страшна, ако не си против упойката. 🤗 Чакаме добри новини.

Ще видя, какви предложения ще има в сряда. Надявам се, бебето да ме съжали и да излиза саминко. Много искам да се роди на 1-ви Април, но не ми се иска да го предизвикват.
Мен индукцията ме притеснява, само заради големият процент, който завършва със секцио. Поне с такова впечатление съм останала. Иначе, в началото бях сигурна, че неискам упойка, но с течение на времето прецених, че ако много ме боли, няма да геройствам излишно.

Хайде, последен ден от заветния месец март 2020! Ще има ли някоя мама, за която ще е големия ден!
Момичета, да споделя и аз относно кърменето. Започнах от първия момент да кърмя, макар първите два дни да имаше само коластра, а бебето ми се роди доста големичко и беше много гладен, та си беше мъка като цяло...
Най-проблемно обаче стана на ден 3, когато гърдите ми станаха огромни, твърди, тежки и болезнени. В комбинация с разранени зърна и операцията, третият ден ми беше кошмар, плакала съм всеки път като трябваше да храня бебето. Акушерките в болницата започнаха да ми носят и по 30 мл АМ за дохранване. Тази агония продължи на ден 4 и ден 5, като тогава вече обмислях сериозно да се откажа от кърменето поради болките и недостатъчната кърма. Така или иначе дохранвахме с АМ, та наистина мислех да се откажа :/ Беше ми изключително криво, защото си казвах: Само това ли успя да дадеш на детето си?! За щастие на ден 6 сякаш с магическа пръчица след като поспах, гърдите ми бяха омекнали, зърната вече не ми причиняваха такава болка...и така до днес където не изпитвам никаква болка от кърменето, мога да го правя в продължение на час-два без да усетя никакъв проблем. Количеството кърма обаче не е достатъчно, за да засити малкия и дохранваме всеки път с 40 мл АМ, но ние се храним някъде 5 пъти на денонощие, затова храненията ни са по-обилни. Не знам дали количеството кърма, което имам ще се качи, надявам се, но и да не - не е толкова голяма драма дохранването с АМ. Особено при големи бебета, които идват с огромен апетит. Това е моят опит с кърменето, надявам се е бил полезен или успокояващ за някого.
Бих искала и да ви благодаря за компанията, за споделянето, за разговорите в тази и предишните теми за мамите с термин март 2020. Това бе моята първа бременност и не познавах, нито общувах с някого, който също е бременен или пък има опит, освен с вас. Беше ми много полезно и приятно да ви чета и да преминем заедно през това приключение, започвайки от разговори за килограми, гадене и кремчета против стрии и стигайки до съвети за кърмене.
Поздрави в този последен мартенски ден от мен и бъдете здрави!

anaestetic и аз дохранвам с АМ и се чувствам много гузно, но в крайна сметка си казах, че кърменето не трябва да е на всяка цена и е по-добре да се съхраня психически и физически. Вярвам, че съм повече от една мандра за детето си. Опитвам да увелича кърмата си с по-обилно и пълноценно хранене, и разни чайове. За сега се изцеждам и храня от шише, защото зърната ми все още не са се обработили, а и се надявам като заякне малкия да успява да засуче, както трябва. Казах си, че ако кърмата ми не се увеличи до 40я ден просто ще минем изцяло на АМ. Няма смисъл.. Това е един омагьосан кръг, който ме натоварва много психически.

Между другото как сте с килограмите? От общо 16 качени за цялата бременност вече съм - 12кг. Днес е 10ти ден, от както съм родила.Надявам се до 40я ден да спаднат още.

Аз качих 21-2 , засега съм на -11кг, но иначе съм с малко ниско тегло, под 50 от години.Сега си правя вкъщи разни упражнения, нямам никакъв дискомфорт от операцията вече, но си ми липсват разходки и движението.Нямам търпение да тръгнем с количката.А по-големия го нося в раница, че ми е много палав, но му пазя и количката за случей когато сме всички заедно навън

на мен коремът ми се прибра и освен, ако не го видиш на голо - линеа негра и разрезът от секциото, не можеш да кажеш, че до преди 22 дни съм била бременна 😁

Имам още 2-3 кг да сваля до теглото с което зсбрбенях. Но честно казано бих искала да сваля още толкова. При мен кърменето май има отслабващ ефект или просто е съвпадение, защото продължавам да смъквам кг. Днеска ми е 20ти ден от както съм родила

аз имам едно неспящо бебе, дори и да няма колики пак не спи и вече започвам да се притеснявам много ... клепачите му вече са леко подути от недоспиване, снощи е спал 3 часа, говорих с личната днес, нищо не каза ...

По повод кърменето и аз понякога си мисля да се откажа. Ние сме на месец той яде по принцип 90 мл ам, реших да се изцедя да видя колко мл кърма ще изцедя изцедих 60 мл. Понякога се криви започва да нервничи бута гърдата и аз направо му давам ам, трудно ми е. Иначе пия шуслерова сол 4 (сутрин 5 таблетки) и 8(вечер 5 таблетки) и Ricinus  communis (3 пъти x 5)изписани от педиатъра за увеличаване на кърмата(хомеопатични са). От болницата излязох - 7 кг, в момента съм - 10 кг, имам да свалям още 8 за да стана теглото което бях като забременях. Нямам търпение да дойде момента в който ще ходим на разходки с малкия.😊

И при нас е същото като се опитвам да го сложа на гърда. Тъкмо засуче, цокне 2-3 пъти, пуска и ме бута.. реве.. И така се мъчим около 5мин и после му давам АМ. После се изцеждам и на следващото хранене яде с биберон кърма + АМ, тъй като не мога да изцедя достатъчно..

Аз също често си мисля да се откажа от кърменето, защото макар че вече го държа на гърдите си по час, час и нещо, после винаги си му приготвям шише, никога не минава без шише между 40 и 60 мл АМ и върви към увеличаване ествествено с възрастта. Не знам кои мами имат много кърма и хранят децата си иЗцяло на нея, възхищавам им се, но аз не съм от тях, въпреки че смятам, че направих не малко усилия. Вероятно си е до организъм, както една приятелка наскоро ми каза. Няма драма, важното е да сме живи и здрави.

Здравейте,
Относно кърменето - аз също имам съмнения, че е нещо, което ми се отдава или нещо, на което бих могла да се отдам спокойно и всецяло.
Още от първия ден я слагах а гърдите и засукваше добре, вкъщи също се кърмим, но са минали едва 13 дни и всеки път дохранвам с АМ.
До преди няколко дни ползвах ръчна помпа за доизцеждане, с цел да се увеличи кърмата, но след като измервах бебка, сметнах, че от мен тя изсуква не повече от 30-ина милилитра., тоест от мен изяжда едва 1/3 от яденето си. Едната ми гърда е значително по млекопроизводителна от другата и явно е предпочитаната, та и болки имам, дори с протектор.
С две думи, през кърмене се питам дали да не минем изцяло на АМ, от него и не повръща толкова. Ох, отплеснах се с този коментар, ама имах нужда да си споделя "драмата".

Как разбирате колко да дохранвате? Аз я държа по 20тина минути на гърда. Понякога бута, реве и се гъне, но не я махам - или продължаваме на същата гърда или й предлагам другата. След 40мин до час кърмене я оставям. В голяма чуденка съм дали й стига, но следя памперсите и дали спинка спокойно. Наакани памперси имме почти на всяка смяна, напишкани - също. Ох, голямо притеснение ми е това кърмене. Мисля да си поръчам ел. везна и да й следя теглото,че на консултация не знам кога ще идем.

Здравей, точно с електронен кантар следя теглото, поръчахме го именно защото сега няма как да се ходи на консултации. Аз ползвам този https://visvitalisbg.com/product/alecto-bebeshki-kantar-bc-10