Здравейте. Ние сме почти на 7,5 месеца. Обръща се на всички страни, сяда, обръща се по корем от седнало положение, а от вчера лази (преди това само пълзеше като се избутваше с крака и дърпаше с ръчички). Изправя се на коленца, но на крачета още не може. Гледах снимки и клипчета на батко му, той още на 6 месеца се изправяше. Не се притеснявайте от това, когато детето го прави само - значи е готово и теглото, мускулите и ставите му позволяват. Няма как да го ограничите да се изправя, щом вече може, поне не за дълго. Но те децата си усещат.
Също казва думички, мама, баба, кака, тата, дада, когато ми е ядосан вика супер отчетливо "рррррррррр" (бях ви писала за това и преди, много е странно, че успява да изговори точно този звук). Като иска да яде вика амам. Забелязала съм го че го прави точно като види яденето или като се приготвя да го кърмя. Също пляска и с ръчички, но на това аз го учих като му хващах ръчичките и плясках с неговите, а той се заливаше от смях. Маха за здравей с ръчичка (на това го научи татко му), дава 5 (на това го научиха кака му и батко му). Не дава боц, но не съм се сетила да му го покажа, това е добра идея и ще го пробвам.
И аз започвам с гърнето. При другите също по това време горе-долу започнах. Ще видим как ще се получи.
Много често в началото нещата тръгват супер и към годинката се влошават. Когато детето проходи, трудно се задържа на гърнето, защото още със слагането става и започва да обикаля, освободено от памперс и дрехи. Много обичат да обикалят голички и трудно можем да ги задържим, защото са много любопитни и запопват да осъзнават, че имат контрол над действията си.
С дъщеря ми нещата в началото потръгнаха така, че я хващах почти винаги за всякаква нужда. Тя около годинката и говореше много и разбираше много и си виках - ехееее още някой и друг месец и ги махаме тия памперси.
Да бе да. Нищо подобно. Около годинка и 2 месеца не можех да я сложа на гърнето. Хилеше ми се хитро и ставаше веднага щом се обърна. Бягаше и я гонех, голямо шоу беше, ако някой ни гледаше в тия моменти сигурно щеше да падне от смях. А ако седя до нея, си откарвахме така по 5-10 минути без да прави нищо и понеже не е хубаво да я държа толкова много, слагах памперса и моментално пишкаше в него. След няколко месеца труд от моя страна и изпробване на какви ли не методи, не само нещата не се подобриха, но и сама запопна да ми казва да й сменя памперса като пишка ... Около две годинки тотално се бях отчаяла и се чудех къде сбърках и защо голямо, говорещо, разбиращо дете, за което в началото мислех, че ще махнем тоя памперс съвсем рано, все още пишка в него. Опитвах с гащи и да й мокри, но на нея не й пукаше, че е мокра, а аз по някое време се предавах и я преобличах, че да не настива. Опитвах и с гащи, които не пропускат (уж), но мокрят - същата работа. Веднъж реших да я задържа по голо дупе на гърнето толкова дълго, докато не се изпишка. И й казвам - докато не се изпишкаш, няма да те обуя. И знаете ли какво стана - издебна ме и се изпишка до гърнето обръщам се аз и гледам - локва на плочките и й викам - "Елена, какво е това?", а тя ми се усмихва и вика - "Това е пиш, мамо, пиш", с един жест с ръчички с обърнати нагоре длани и с една физиономия с вдигнати веждички, все едно иска да ми каже - ти пък как не се сещаш, че е пиш, какво друго да е
Ех сега ми е смешно като си ги спомня тези ситуации, но тогава много се напрягах.
Зарязах всичко. Оставих я да прави каквото иска, защото явно бях неспособна да науча това дете на гърне. Бях опитала всичко, бях обяснявала стотици пъти кое как и защо се прави, а тя правеше точно обратното. Затова започнах да сменям памперси и да си трая и изведнъж се оказа, че като не й обръщам внимание за това, тя реши, че вече не е интересно да ми прави номера и не й е приятно и спря да го прави, изведнъж, без преходни периоди, без значение ден ли е или нощ, просто спря от раз. Със синът ми беше много по-лесно - изобщо не му се напрягах, слагах го пак от тази възраст (7 месеца) на гърне, пак около годинката ставаше и обикаляше голичък, имахме период с "инцидвнти", но това мина супер бързо лесно и махнахме памперсите рано и без излишни драми. Той обаче имаше от кого да копира за гърнето, а и е съвсем друг характер. Този малкия сега повече ми прилича на нея по поведение, та ще видим, подготвила съм се за изпълнения, а и няма от кого да гледа и да копира, защото другите деца в семейството отдавна не ползват гърнета.
Виж целия пост
Също казва думички, мама, баба, кака, тата, дада, когато ми е ядосан вика супер отчетливо "рррррррррр" (бях ви писала за това и преди, много е странно, че успява да изговори точно този звук). Като иска да яде вика амам. Забелязала съм го че го прави точно като види яденето или като се приготвя да го кърмя. Също пляска и с ръчички, но на това аз го учих като му хващах ръчичките и плясках с неговите, а той се заливаше от смях. Маха за здравей с ръчичка (на това го научи татко му), дава 5 (на това го научиха кака му и батко му). Не дава боц, но не съм се сетила да му го покажа, това е добра идея и ще го пробвам.
И аз започвам с гърнето. При другите също по това време горе-долу започнах. Ще видим как ще се получи.
Много често в началото нещата тръгват супер и към годинката се влошават. Когато детето проходи, трудно се задържа на гърнето, защото още със слагането става и започва да обикаля, освободено от памперс и дрехи. Много обичат да обикалят голички и трудно можем да ги задържим, защото са много любопитни и запопват да осъзнават, че имат контрол над действията си.
С дъщеря ми нещата в началото потръгнаха така, че я хващах почти винаги за всякаква нужда. Тя около годинката и говореше много и разбираше много и си виках - ехееее още някой и друг месец и ги махаме тия памперси.
Да бе да. Нищо подобно. Около годинка и 2 месеца не можех да я сложа на гърнето. Хилеше ми се хитро и ставаше веднага щом се обърна. Бягаше и я гонех, голямо шоу беше, ако някой ни гледаше в тия моменти сигурно щеше да падне от смях. А ако седя до нея, си откарвахме така по 5-10 минути без да прави нищо и понеже не е хубаво да я държа толкова много, слагах памперса и моментално пишкаше в него. След няколко месеца труд от моя страна и изпробване на какви ли не методи, не само нещата не се подобриха, но и сама запопна да ми казва да й сменя памперса като пишка ... Около две годинки тотално се бях отчаяла и се чудех къде сбърках и защо голямо, говорещо, разбиращо дете, за което в началото мислех, че ще махнем тоя памперс съвсем рано, все още пишка в него. Опитвах с гащи и да й мокри, но на нея не й пукаше, че е мокра, а аз по някое време се предавах и я преобличах, че да не настива. Опитвах и с гащи, които не пропускат (уж), но мокрят - същата работа. Веднъж реших да я задържа по голо дупе на гърнето толкова дълго, докато не се изпишка. И й казвам - докато не се изпишкаш, няма да те обуя. И знаете ли какво стана - издебна ме и се изпишка до гърнето обръщам се аз и гледам - локва на плочките и й викам - "Елена, какво е това?", а тя ми се усмихва и вика - "Това е пиш, мамо, пиш", с един жест с ръчички с обърнати нагоре длани и с една физиономия с вдигнати веждички, все едно иска да ми каже - ти пък как не се сещаш, че е пиш, какво друго да е Ех сега ми е смешно като си ги спомня тези ситуации, но тогава много се напрягах.
Зарязах всичко. Оставих я да прави каквото иска, защото явно бях неспособна да науча това дете на гърне. Бях опитала всичко, бях обяснявала стотици пъти кое как и защо се прави, а тя правеше точно обратното. Затова започнах да сменям памперси и да си трая и изведнъж се оказа, че като не й обръщам внимание за това, тя реши, че вече не е интересно да ми прави номера и не й е приятно и спря да го прави, изведнъж, без преходни периоди, без значение ден ли е или нощ, просто спря от раз. Със синът ми беше много по-лесно - изобщо не му се напрягах, слагах го пак от тази възраст (7 месеца) на гърне, пак около годинката ставаше и обикаляше голичък, имахме период с "инцидвнти", но това мина супер бързо лесно и махнахме памперсите рано и без излишни драми. Той обаче имаше от кого да копира за гърнето, а и е съвсем друг характер. Този малкия сега повече ми прилича на нея по поведение, та ще видим, подготвила съм се за изпълнения, а и няма от кого да гледа и да копира, защото другите деца в семейството отдавна не ползват гърнета.
