Подготовка за нормално раждане - информация, въпроси и отговори

Ето това е страшното в България. Лекарите не ги е страх от закона, нито има закон, който да ги плаши. Затова може всичко да ти се случи и масово е на принципа - айде, голяма работа, че малко са те помляли по време на раждането, важно е бебето да е добре. ти не си важна. Ако пък с бебето е проблемът тогава ти казват, е да, случва се. То ясно, че всичко може да се случи, ама тука става много престъпно безотговорно и арогантно. И какво като подписах декларация да не дават антибиотик и да не се прелива кръв и плазма в св.лазар? Преляха и кръв и антибиотик дадоха на бебето. Дойдоха да ми кажат - ми то почти умряло, ма! Ето подпиши тук със задна дата, че си съгласна на плазма и кръвопреливане със задна дата. Познайте дали не подписах веднага. Подписах и още как. Здраво, доносено бебе 3800 и изведнъж нещо му имало. Ми има, разбира се, като трябваше да платим за 2 дена 8 хиляди много работи ще му измислят. И общо взето навсякъде е зор да се оползотвори клиничната пътека. Не само за раждане. Наскоро оперираха бебето на приятелка, ей така за клиничната пътека.

Не знам аз ли изкарах късмет или така се стекоха обстоятелствата, но водите ми изтекоха в 22:30, в болницата отидох в 1:30 със силни контракции и си викам, поне 4 см ще съм с разкритие. Нищо подобно, 1.5 см, едва, едва. Имах уговорка с лекар, тъй като беше много късно, а аз уж първескиня (първото дете ми е секцио) ме оставиха в една стая, поисках си топка, загасих светлините и ме оставиха да си правя каквото поискам. Плана ми беше да нямам упойка, но по едно време крещях, да идва анастезиолог. В 6 часа имах пълно разкритие, никой не го очакваше, анастезиолог дойде в 6:20 а аз вече раждах. Така че всичко, което поисках се случи, никой нищо не ми даде, нито окситоцин, нито упойка, само не знам дали се получи отложеното клампиране, защото едва говорех. Това в Пловдив, в болница Селена, където процентът секцио сигурно е 85%. За мен е важна уговорката с лекар. Никой не смееше нищо да ми направи без да каже лекарката. Аз също ходих на курс, и ми бяха казали да ида накрая, но откъде да знам кога е края, то 1.5см ми се струваше, че ще раждам.

В интерес на истината второто раждане, в Германия, ми го предизвикаха с мизопростол, но предварително го обсъдихме, подписах че съм била информирана за off-label-use и че съм съгласна. Раждането мина безпроблемно, за два часа родих бебе 4,5кг, нямам оплаквания.

Сега четох, че миналата година са спряли вноса и употребата на медикамента в Германия, аз родих 2020

Но ми се струва варварско и направо престъпно да се дават тайно и подмолно медикаменти на родилките, без те да знаят изобщо за какво става дума.

Абсолютно е така. Отидеш ли твърде рано, се започва с пришпирването, отделно и обстановката е напрягаща, защото все пак си болница. Затова при първото раждане няма никакъв смисъл да се бърза. Домашната обстановка е най-подходяща, където можеш да се разхождаш, да си полягваш, да си вземеш душ и т.н.

Лошото, обаче, е това че при първо раждане не познаваш все още процеса и най-често родилките тръгват за болницата веднага щом ги заболи по-силно. Но при първо раждане трябват много контракции за да се получи разкритие, така че то обикновено се проточва. Може да мине и цяло денонощие с леко усилващи се контракции докато се постигне някакво по-добро разкритие.

И аз като повечето първескини, отидох много рано. От сутринта бях с 1 см разкритие и късно вечерта, когато ме приеха, все бях с 2 см. Т.е. за около 15-16 часа почти никакъв напредък. Но докато си бях у дома, при раздвижване, душ и удобни пози, контракциите ми бяха съвсем поносими - ту бяха малко по-силни, ту леко намаляваха. Защото природата така го е измислила, процесът да е плавен, така че да го понесем. Много съжалявам, че не останах у дома повече, а отидох в болницата. Там веднага ми пуснаха окситоцин и болките станаха абсолютно непоносими. Тялото ми изобщо не понесе окситоцина. И въпреки това, разкритието почти не напредваше, така че дори не ми подейства както трябва.

При второто ми раждане изрично бях казала, че не искам окситоцин. И тогава болките бяха съвсем поносими, нищо общо с тези от първото раждане след пускането на окситоцина. Тогава, обаче, нямаше как да остана кой знае колко време вкъщи, защото имах предварително разкритие и лекарят ме предупреди, че ще стане бързо и да не взема да родя у дома. Тогава ме приеха с 5 см разкритие и родих след по-малко от 3 часа. Но това е нормално, защото при второ раждане вече родовите пътища са проходими и разкритието обикновено става по-бързо.

Ами при мен изведнъж станаха ужасяващо силни. Нямах абсолютно никакво предизвестие преди това. Тоест заболя ме и то от раз ме заболя силно и през 5 минути. Да не кажа, че след час вече ме болеше постоянно, без никакви паузи. Обаче може би имах късмет, че бях в компанията на дула Бяхме се разбрали да ми следи бременността и като стане време за раждане според нея да отида в болницата. Така и стана. Дойде тя в нас. Провери за разкритие - 6-7 см. След още време пак провери беше 8 или 9 и каза, че може да тръгваме. добре че си тръгна само, защото вече пренасях 12 дена и самата аз се канех да искам предизвикване.

Страхотно. Хубаво е да има човек, който да ти провери разкритието у дома за да знаеш на какъв етап си, а не са се чудиш само.

И при мен тръгна рязко. В 6 и 30 ми изтекоха водите, 7 и 30 се събудих от контракциите, 9 и 30 в болницата 6-7 см, като бях с песар(вид серклаж), който спира разкритието.
Но да, май оптимално е, ако си с малко разкритие да си тръгнеш.

И мен не са ме пришпорвали. Водите ми изтекаха към 3 през нощта, отидох в болницатя в 6. Взеха ми кръв, че не си носих документацията и не помнех каква кръвна група съм. Мериха през деня тоновете не бебето и ме тестваха за антибиотик. Цял ден почти изкарах пред болницата с таткото и приятелка, от обяд ме предупредиха да не ям.
Към полунощ се видя разкритие 5см., аз не написах изрично, че отказвам окситоцина и съответно ми го сложиха и родих за по-малко от два часа /системата и тя влиза в това време/. Без упойка, без нищо. Имах доста вътрешни шевове, външен нито един.

В Шейново между другото можеш да родиш само с акушерка. Жени Коричкова и Имир Ибрям са страшно добър избор. Аз лично макар и с полу дирижирано първо раждане (има си своите минуси, които не ми се споделят), съм изключително доволна. Окситоцинът не го усетих ударно и всичко беше супер поносимо. Може би просто имам по-висок праг на болка, знам ли. Всички в родилна зала в Шейново бяха супер готини и мили, за сметка на това липсата на каквато и да било комуникация с добрата неонатология там ме отказва да се върна втори път там. А също и тотално неадекватната им “консултантка” по кърмене.

Поне е имало консултантка...при мен нямаше, нямали и право да ме пипат за да ми покажат 🙄 язък че бях наляла, така и не тръгна като хората, адски мързеливо дете /около час отнемаше храненето с шише/, не успя да засучи колкото и да го мъчих, цедях се каквота имаше...по някое време засука беше вече над два месеце за два дена и категорично отказа гърдата. Яденето със шишето продължи да му отнема много време.
Иначе ходих на лекция за кърмене на приказки всичко е лесно, прилагах чутото, но тц. Поне не се обвинявах и не изпитвах угризения за, че го отгледах предимно с АМ.

Здравейте! Някой с vbac при задно тилно предлежание на бебето?
Термина ми е на 30 юни, но днес видяхме, че бебето е застанало така, според докторката ако не се обърне ще е много трудно да се роди нормално.

Аз съм родила две бебета така. Моята докторка смята, че бебето се върти и по време на раждането, така че това не бива да е определящо.

Не съм чела темата назад, така че извинявай ако вече си коментирала, но vbac ли са ражданията или след нормално? Може ли да разкажеш дали бяха тежки раждания и въобще всичко което решиш да разкажеш ще ми е от полза. Благодаря предварително

Vbac са, да. Имам едно секцио и четири нормални. Третото и петото бяха със задно тилно. Третото продължи повечко от пълното разкритие докато излезе бебето, а петото беше бързо, но смятам, че е заради поредността. Особеното при тях е, че болката е предимно в кръста, защото тила ( най-твърдата част) натиска там.
Аз винаги съм ЗА да се опита. Най-лесно е да се направи секцио, но може и бебето да се завърти.

Е как да не са останали болници и доктори за естественно раждане! Глупости! Аз раждах и двата пъти по естествен начин (без да имам предпоставки за селцио по някакви медицински пручини) и разбира се по време на раждането нямаше причина за секцио, тъй като тоновете бяха добри. Мога да ви кажа, че има още болници и доктори и акушерки, с които с направен преглед и разговор преди раждането може да си родите нормално. Не се заблуждавайте, че навсякъде са готови да ви срежат просто така!