Дете и куче? Как да свикнат един с друг!?

Ами, да интересен е въпроса как така дете на 5 не разбира? Моето на 2 като беше разбираше много даже, страхотен тандем беше с котка, с която израстнаха. Ама ела да го видиш на 5 какво дете е. Гледа да надхитрявя, учи се от приятели в градина, от детски, на нарочни постъпки и се кефи, че прави нещо нарочно. Ако покажеш, че толерираш (игнорираш) нарочните деяния не знам какво ще се случи на животното. Ако пък покажеш твърде много повече внимание към животното, а пренебрегваш детето, то може да иска и да си отмъсти после, така че пак да пострада животното. Един вид като братска връзка е връзката между дете и животно вкъщи. Както му се позволи да третира животните, така ще третира и братята си сигурно.
Моето още няма братя, ама така си мисля.

Съгласна съм, но някак детето ни обожава кучето и ако му причини болка ще е без да иска. И нашият е сам и усещам, че е изградил подобна връзка с животното, но не го измъчва или тук и размерът има значение, защото имаме голям куч и може да му всява респект. 😀
Иначе родителите ми имат чихуахуа, което не обича детето, страх я е, но малкият е много нежен с нея.

Здравейте, ние пък сме с обратния проблем - кучето (6г) не може да понася бебето (11м). Постоянно му ръмжи, лае го, ако той се приближи към нея и иска да я пипа тя го “хапе” (не наистина, ами само му лапва ръката). Дори понякога той да не и обръща внимание, а само да лази или да вдига шум, кучето се дразни и го лае. Особено ревниво реагира ако мъжът ми играе с бебето, защото той основно се грижи за нея. Караме и се ако реагира много агресивно, хвалим я ако търпи или не реагира. Естествено на бебето не даваме да я скубе или удря. Тя е много лакома и той когато яде на стола и мята храна, но това пак не може да я накара да го хареса. Не знам дали някога ще свикне.

Потърсете някакъв кучешки дресьор, защото това не е нормално и може да ескалира. При нас детето е първо, после се появи кучето. Взехме го бебе. Явно има значение.

И ние така. Кучето ми е третото "дете". Не знам как се процедира, ако е първо.

А каква ви е рутината с кучето? Къде спи? Има ли си свое място отделено от остатъка от пространството? С караница не става. Обратна  е тактиката, поощрявате доброто поведение.

Кучето спеше при нас, сега спи където иска, не сме го ограничавали, но най вече търси мъжа ми. Идвало е и на леглото когато бебето спи при нас. Иначе няма някакво свое място, понякога си лежи под спалнята.
Поощряваме доброто поведение, но сме си позволявали да се караме когато се държи много лошо и изплаши бебето. Струва ми се че не би го захапала наистина.

От тук ви е проблемът. Кучетата са йерархични животни. Те трябва да знаят кой  е алфа и къде седятв глутницата. Първата грешка ,че сте го пускали в леглото. Втората, че не сте му определили собствено пространство,където бебето НЕ се допуска. Трето - изключително непостоянство,ту в леглото, ту не. Защо изобщо се допуска в леглото, когато сте  бебето? За момента животното не знае кой е алфа водач,къде е в цялата схема кучето, карат му се заради някакво бебе, което идва след него в дома - следователно е под него йерархично. Мислете от негова гледна точка. Мъжът ви честно казано звучи като да глези, едно е за си обичаме кучетата,друго да ни спят на възглавницата.
Отделете му кът, купете му легло. Преустановете това спане в леглото. Когато прекалява- може спокойно да му кажете да си иде на мястото и да  го поощрите с бисквитка, когато го изпълни. Детето не може да му ходи и  ляга по леглото. Установете правила.

Те са липсвали преди бебето да се появи. Това са първи стъпки. Ако ви е трудно - дресьор,но ще ви каже същите стъпки като начало.

Така е, мъжът ми много я глези и тя възприема бебето за конкуренция, а не за алфа. Ще опитаме с леглото и къта за нея. Тя спи където и е удобно. Обикновено в топлите месеци под нашето легло на хладно. Имате ли съвети как да я отучим “безболезнено”. Като се роди бебето не я пускахме в спалнята известно време и тя много страдаше.

Глезете я, но по друг начин - нейно легло, нейни играчки, дълги разходки плюс игра с топка или пръчка, хубава храна.
Когато тръгне да лае мъжа ви с детето, метнете й играчка. Един приятел така ме научи да преобразувам агресията на моята в игра.

Две неща:
1. доколкото разбирам детето още лази - кучето в момента го приема като друго четириного, а не като човече. Ако проблемът е само този, ще отпадне, когато детето се изправи на два крака.
2. Пишете за нещо, което за мен е много по-притеснително - че кучето не приема детето като някой, който е над него в йерархията - ако не изчистите този момент, ще имате големи проблеми.

Извинете че използвам темата, за да задам моя въпрос тук, но особено днес много се афектирах. Живея в къща, имаме куче, добряк, но си пази територията и лае ако мине кола, човек или нещо друго. Дотук добре, обаче от известно време на улицата минава едно детенце днес видях че е към 8-10 годишно с електрическа количка и прави тегели - може така да откара цял ден. Кучето откача, очевидно от непознатия шум, а и заради това, че не вижда какво става на улицата и се дразни. Супер любопитен е. По принцип съзнавам, че това е общо пространство и всеки може да прави каквото си иска там, но не да се заселва отпред и с часове да стои точно пред вратата ми. Вкъщи издивяваме от лая на кучето, съседите предполагам също. Днес обаче прибрах кучето в къщата и излязох да видя какво става на улицата. Детето спряло с количката точно пред вратата, с някаква електронна играчка, която издава особен звук и стои и не мърда. Помолих го да се отмести, защото ще мета. Гледа ме предизвикателно, стои и чака....От време на време произнася думата "бау бау" с ехидна усмивка - както вече казах детето е в училищна възраст, не е някакъв бебешор да не знае къде се намира. Започнах да мета и хубаво го овъртях в прах, помолих го още веднъж да се премести, той слезе от количката и наду звънеца ни. Сега ако пусна кучето да го изгони, ще има драми че не си контролирам звяра вкъщи и допускам на обществени места да се държи неприемливо. Родител няма наоколо - с дете не ми се разправя, предпочитам да помоля този който отговаря за него да му коригира поведението, не ми е работа да възпитавам чуждите деца. Вярно е, че улицата е на всички, ама означава ли това, че мога пред тяхната къща да си водя кучето да си върши някои нужди, без да се съобразявам, че преча на хората? Не зная как да постъпя - другия път мисля да извадя маркуча и хубаво да измия улицата отпред, без да ми пука че го мокря. Другия вариант е да изведа кучето на повод да го види и да се кротне - явно на нашия пес драмата му е, че нещо свирка и се движи, а той не вижда какво е то. Като цяло предпочитам да няма панаири пред вратата ми, но това засега явно е невъзможно. С молби към детето и възпитано отношение видях, че не става, то си търси конфликта и  явно му е скучно.

И аз имах подобни случки, пак големи деца,седят пред вратата ми и дразнят кучетата нарочно,търпях,търпях, наскоро хубаво им се развиках и оттогава ги няма. Не смятам,че това е начинът,но при липсващи родители и крайно невъзпитани деца, явно трябва да съм лошата.

Подозирам обаче, че хлапето търси точно това и след това ще тича при мама и ще се оплаква, че му се карат. На практика нямам основание да негодувам - то си стои на улицата. С изключение на звънеца де, това вече беше върхът. Но при любезно подканване да се премести щом реагира така, ако се развикам подозирам, че ще вляза в една много неприятна спирала, в която ще съм истеричката на квартала с нервно куче, която не търпи деца.

Е, има го вариантът някой да те определи като истеричката на квартала,хоря всякакви,мен лично не ме засяга и правя забележки и на деца, и на възрастни. Пред вратата ми и оградата ми си е напълно в мое право да правя забележки.
Защо не пробваш следващия път да кажеш истината - дразниш кучето,иди да си играеш другаде,вратата ми не е детска площадка. И виж как ще реагира. Ако дойде майката и изобщо е толкова нагла - аз бих казала същото + ако кучето ухапе през вратата детето,не е мой проблеми или на кучето,а ваш,защото детето го дразни целенасочено ден след ден и ми висне пред входната врата.
Казвам, че кучетата не се дразнят и че хапят,ако биват дразнени. Не са играчки,не е забавно и нямат работа пред оградата ми.
В крайна сметка дъщеря ми е на 2 и знае как да се държи с чуждо куче.