Как се отразява пандемията на семейните ви отношения и интимни запознанства?

Някои от нас вече сме го изкарали, маскиран като грип Б

Разходих си аутфитчето, FragranceFanatic, можеш да си спокоен (шал, шапка, ръкавици в тази жега си бяха малко странен аутфит, ама то няма кой да ми придиря толкоз, всеки забил поглед, а аз маски не нося, та дегизиране).

Влязох в офиса на куриера – викам си, а, супер, няма хора. Взех пратката, жената казва, ама изчакайте колежката да дойде да смени лентата на касовия апарат, не знам как, че да си вземете бележката (аз само за това си мечтаех – да стоя затворена в малък куриерски офис, в който влизат една камара хора ).Рови, натиска, дърпа, притесни се жената. Не издържах, усмихнах ѝ се: "Оставете, няма нужда" и кръгом. Обръщам се, без да усетя зад мен пред вратата се наредили и чакат 4 човека на прилично разстояние един от друг. Повлякох крак, но минах метър да вися по опашки.

Да ви кажа улиците тъжни ми се сториха. Навън грее едно прелестно слънце, пеят птички, а централните софийски улици тъжни, като пред апокалипсис или предстояща неизбежност.
Малкото хора, с които се разминавах, посърнали, гледат като зайци или говорят по телефона "да, остана да вземеш макарони и сирене още, аз спагети взех...".
В аптеката една леко истерична аптекарка на средна възраст раздаваше правосъдие, което е ок, че има разни заплеси и не отбират, но беше леко психирана и с нервозния си приповдигнат тон овикваше един дядо, който чинно си носеше цяла торбичка с лекарства (стана ми мъчно за него): "Моля минете зад линията, има линия, казах да не пристъпвате линията. Като сте напазарувал защо стоите пред линията, излезте!" (все едно дедито е някакво животинче безумно ).
Но пък жената от зоомагазина беше пич и в доста ведро настроение, полафихме, та малко балансирах потискащата атмосфера от аптеката.

И аз като Франсоаз мислех да си направя дневните крачки, но ми докривя, отказах се, не стигнах до парка. Абе не е готин така града като няма хора, тъгува и той някак. Слънцето блести, светло, топличко, но празнотата е оглушителна.
Да му се не види и вируса умрял, панира яко положението. Да си ходи гадта, че сме като във фантастичен филм за края на света.

Мда, доста е тъжн картинката навън. Влизам в аптеката, за да си купя антибиотиците, които зъболекаря ми изписа, без маска съм - и ме гледат като прокажена.
Добре, че срещнах един познат планинар - ведър и усмихнат и той, та ми оправи потискащата атмосфера.

Вместо маска- червило и усмивка.
Маски трябва да носят заразоносителите. Краят на света се отлага.😎

То аман от трезви, но пък биполярно, към тотално паникьосани хора
Надявам се, не смятате че фармацевтите са длъжни любезно да устояват.

Не, то никой не е длъжен нищо по принцип на друг.
Този вирус и паниката покрай него изкарват и лошото в хората. Тя може да е женица-мушица-душица, иначе аптекарката, но паниката я вади от норма. Кога иначе в нормална обстановка ще си позволи да хока така хората. И що не го прави на мен или на някой якичък мъж? Където вижда по-безпомощен от нея, там натиска. Което не е ок.
Но трябва да признаем, че в това време е гадно да си аптекар, мдам.

Ми, по ден да обслужваш хора, повечето от които не знаят какво искат... Или пък стриктно изпълняват превенционни мерки  от типа на: тамифлу от зъболекар; дай това, не - другото, абе ти ми избери всъщност
Сега е модерно да се приказва за влизане в чужди обувки, знам, че ще ме разбереш

На мен пък ми е идеално така. Най- обичам, като София опустее по празниците или през лятото. Свобода и простор...

Е, друг е въпросът, че и днес нямаше незаети места през блока, макар да сме зона...

Еми, не е готино, ама такъв ѝ бил късметът, Дренче. Ако е станала архитект, сега щеше да чертае от вкъщи. Влизам им аз в обувките на много хора, но да ти кажа баш за това не ги оправдавам за липсата на самоконтрол, именно защото знам, че е възможен. Криво ти е, писнало ти е, ами, вземи си почивка, излез за цигара, иди до тоалетната, иди си наплискай лицето с вода, хапни една ябълка, изпий 1 чай, вземи отпуск, болничен. Никой няма нужда от моите/нейните истерии, особено във време на паника. Аз не съм фен на призива "бъди себе си". Ако всички станем тотално себе си, ще настъпи тотална анархия, мяра трябва да има винаги. Липсата на такава е особено изразена под стрес, лабилна психика?

Градът е мъртъв, щото тоя път и софиянци са си по домовете
Иначе, всеизвестен факт е, че и аз обичам празна София, ама не чак толкова празна. Явно хората се страхуват, защото почти никой няма по улиците.

На мен не ми се отразява особено "пандемията" (тук още не е пандемия), но съм леко потисната от ограниченията.

Никакво себе си. В тълпата е истината
Мене никой не ме е питал дали ми се слушат и гледат глупости по цял ден, дори и от аплодисментите от балкона някой едва ли има нужда. Ама ей - на. Все на стабилна психика прояви

https://www.facebook.com/ChicLuxury/videos/800483217131384/
Ето как се отразява пандемията в другите страни.

С тая тоалетна ха̀ртия ми писна!
Целулозата ще ме убие, не вирус!

Да станала е скъпоценна стока заедно с дезинфектантите. Те и тук изкупували в промишлени количества.

Дренче, обясни ни психологическият феномен с вирала на тоалетната хартия. Аз признавам си, сигурно съм мега тъпа, не схващам гладът за тоалетна хартия. Страхуват се, че няма да имат с какво да си бършат д@петата ли в един момент като останат вкъщи? Или се канят толкова да преяждат по домовете си, че им трябва повече?