Паниката Ковид-19 - как да се справим?

  • 97 452
  • 3 451
# 1 515
Ирис, пропускаш, че все още не е наблюдавано как се отразява на психиката на хората масов затвор. А като се има предвид, че едно от най-тежките наказания в правосъдието е именно затвор, това ме навежда на определени мисли.
Къде е този масов затвор? Хората си ходят на работа, ако не знаете. Досега не ме е срещала патрулка и да ме питат полицаите " Ти що не си вкъщи?“. В момента всичко е пожелателно, не сме под карантина все още. Това, че някой е решил да се заключи вкъщи и да не си подава носа навън по никакви поводи, си е лично решение. На мен лично такъв тип мерки по собствена воля ми изглеждат доста крайни. Не казвам да си веем задниците по пътищата, ама и това не е нормално. Днес една позната ми психясваше по телефона как не била излизала навън от 9 дни и вече не издържала. На въпросът ми защо не е излизала отговори " Защото е забранено!“. Аз поне не знам такова нещо. Ходя на работа, пазарувам, днес слязох пред блока на една пейка малко на слънце за половин час. Не съм хукнала да се събирам с хора, или да се скитам безцелно, ама и тази пълна доброволна карантина малко ми бие на психични отклонения. Масово се държат все едно ако излязат пред вкъщи и край, ще се заразят и ще пукнат. То бива  примитивно мислене, ама това вече ми идва в повече честно казано.
Виж целия пост
# 1 516
Хората в съвременния свят не са си налагали доброзорно такава самоизолация. А тази самоизолация не е защото им е скефнало да си седят вкъщи по време на отпуската, а е породена от страх и външни причини. А деца да стоят по къщите толкова време никога не е било.
Виж целия пост
# 1 517
Да, права си. Но сега, като изляза навън, имам чувството, че се разхождам в гробище. Оглеждам се като обран евреин и ако видя човек на тротоара, бързо пресичам на отсрещния, за да сме максимално далече. Идиотско е.
Виж целия пост
# 1 518
Да, идиотско е и потискащо.
Виж целия пост
# 1 519
Да, права си. Но сега, като изляза навън, имам чувството, че се разхождам в гробище. Оглеждам се като обран евреин и ако видя човек на тротоара, бързо пресичам на отсрещния, за да сме максимално далече. Идиотско е.

Еми ей на, ти си го правиш идиотско и ти се психясваш. Никой не те ограничава чак толкова, колкото ти самата.
Виж целия пост
# 1 520
Не си го прави тя, а е резултат от всичко, което се случва и не се случва.
Виж целия пост
# 1 521
Всеки сам носи отговорност за собствените си решения, действия или бездействия. И решава сам дали да спазва  правила и норми .
Но хем да ти треперят потурите от страх да не се заразиш или пък да не те глобят, хем да не спираш да роптаеш колко това не е правилно и редно и "всички са маскари".....имам квалификация, но ще си я спестя засега.
Виж целия пост
# 1 522
Не, аз не се психясвам толкова от заразата. Макар, че не съм от желязо и на моменти поддавам и аз. Но е подтискащо, когато улиците са празни, когато хората не смеят да застанат един до друг. А най-гадно е да гледаш как почти всичко от нормалния живот, който детето ти е имало, му е отнето. Миналата неделя дъщеря ми стана на 14. Празнувахме като я разходих за час-два по безлюдните улици. Пфффффф!
Виж целия пост
# 1 523
Никой не ни е забранил да се разходим по улицата,. Забраните са за парковете и да се събираме на групи. Всеки ден излизам и се разхождам по един час, ей така по улицата, слънце, въздух. Страховете ми са да не се стигне до пълна забрана за излизане и най-вече за близкото бъдеще от икономическа и стопанска гледна точка. Тази несигурност ме плаши.
Виж целия пост
# 1 524
Никой няма да изкрейзи, и затвор и собствения дом са две много различни неща. Надявам се.
Става въпрос за елементарни мерки за безопасност и не знам защо се прави такава драма - една маска и ръкавици и да не се буташ в хората се иска засега.
Виж целия пост
# 1 525
Хората в съвременния свят не са си налагали доброзорно такава самоизолация. А тази самоизолация не е защото им е скефнало да си седят вкъщи по време на отпуската, а е породена от страх и външни причини.
Значи пак опираме до :
- психическа устойчивост;
- способност да разсъждаваме трезво и да анализираме фактите правилно.
Лично за мен нищо в ежедневието ми не е променено. Само дето се налага да готвя и да си нося обяд на работа. Единствената разлика е, че сега не мога да седна в почивните дни да изпия едно кафе някъде с приятелка. Нито бягам от хората все едно са прокажени, нито  заливам къщата с дезинфектант. Просто малко повечко дистанция и по-често миене на ръцете, една масчица с ръкавички навън и животът продължава с ежедневните ми задължения като ходене на работа и пазаруване на продукти. Такива крайни решения като доброволно да се карантинирам просто не са ми в природата. Но хората и психиките им са различни все пак и реагират различно. Не треперя от страх, че ще се заразя, притеснявам се повече за майка ми, че е с белодробно заболяване. Много повече ме тревожи икономическата криза, която ще последва.
Виж целия пост
# 1 526
Мерките за безопасност са лесни за спазване. Но те няма как да върнат нормалния живот на децата ни. Не ходят на училище, не се срещат с приятели. Стоят у дома и максимум могат да излязат за малко, ако няма много хора по улицата (най-добре никакви).
Виж целия пост
# 1 527
Абе, хора, какво разсъждаване трезво! През повечето време и в нормални условия хората не разсъждават трезво, а я карат на автопилот! Да, ние сме си социални същества, а хората в градовете са привикнали и приемат за напълно нормално многолюдието на улицата. Отделно така сме устроени, че общуваме И невербално - с поза на тялото, жестове, мимики, дистанция помежду си. Обичайно комуникацията става на по-малко от метър един от друг, иначе трябва да викаме.  А когато нормалните хора в града се изпокрият, на улицата остават лудите и престъпниците.

И вкъщи народът ще изкрейзи, защото е в ненормална ситуация. Вече писах по въпроса - скандали, разводи, насилие, пиене. А ракия по домовете колкото щеш.
Виж целия пост
# 1 528
Хората в съвременния свят не са си налагали доброзорно такава самоизолация. А тази самоизолация не е защото им е скефнало да си седят вкъщи по време на отпуската, а е породена от страх и външни причини. А деца да стоят по къщите толкова време никога не е било.

Верно ли никога не е било? Преди 20 години съседите ни се пукаха с бомби и децата им не излизаха от къщи със седмици, и беше съвсем реално да идеш на пазара и да те размажат. В Европа, в края на 20 век.  Хора загиват от атентати през месец в градове, в които живеят наши близки и ние ги гледаме по телевизията. Тоя път както си гледахме и се оказа, че тоя път ни засяга и нас.

Нищо фатално не е станало, все още, та да оправдава това примиране и вопли срещу съдбата. Малко здрав разум и с божията воля и това ще мине.

За какво общуване става въпрос, като и преди и сега всеки продължава да общува заврял нос в телефона.
Виж целия пост
# 1 529
Не, аз не се психясвам толкова от заразата. Макар, че не съм от желязо и на моменти поддавам и аз. Но е подтискащо, когато улиците са празни, когато хората не смеят да застанат един до друг. А най-гадно е да гледаш как почти всичко от нормалния живот, който детето ти е имало, му е отнето. Миналата неделя дъщеря ми стана на 14. Празнувахме като я разходих за час-два по безлюдните улици. Пфффффф!

Ами това е то, малшанс. Стовари ни се на главите и трябва да се опитаме да го преживеем, ако имаме късмет. Ако има срещу какво да се роптае, това е съдбата (не, че има смисъл).  И аз изкарах 14 дена пълна карантина без да си показвам носа навън, ама не роптая толкова и не съм психясала.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия