Паниката Ковид-19 - как да се справим?

И аз днес се почувствах по същия начин. Отделно, че погледнах "градинарките- озеленителки" в парка на НДК, четири броя, как садяха лалетата и маските къде им бяха. В подлеза на НДК се разминах с "косачите - озеленители", цяла група, маските на брадите, единият си пафкаше , а аз трябваше да мина между тях, бяха в редица
Осъзнавам бавно и полека, че няма как да се опазя, каквото и да правя.
Дано да се окаже вярно, че трябва интензивно обдишване за повече време, за заразяване, че всяка такава среща ме паникьосва.

Ще ви мине като почнете да излизате всеки ден.

О, на мен паниката ми беше март.
Сега си излизам, общо взето правя това, което правех преди, вчера бях на фризьор, не гледам брифинга и паниката отдавна ми мина.
Също така не практикувам пренасочването на гнева и страха към други групи от хора, които с нищо не са виновни.

При повечето ми познати и приятели паника няма (вече). Като че ли на хората лека полека почва да не им дреме толкова. Не носим маски, ракъвици, не ползваме допълнителни дезинфектанти за ръце, не почистваме допълнитено.
Излизам всеки ден за спорт и за пазар, спазвам нужната дистанция. Според мен това е достатъчно. Сега въвеждат задължителни маски при нас от понеделник (Германия), мисля да слагам шал на лицето когато пазарувам или ми се налага да ползвам ГТ.

Особено ако тръгнат и на работа.

Прави сте, разбира се. Нямах никакви опасения преди ИП, до последно сновах по работа. Че и на фризьор отидох в съботата - първата  , имах си час, та в другата тема ме офулиха. Но нали съм възпитавана да спазвам правила и нещо се бъгнах. Една приятелка ходи на работа, тя разправя, че нищо в живота и не се  е променило. Аз взех да контролирам околните колко са непослушни. Ще живеем с това чудо и така.

Аз и сега имам опасения, ама какво да направя, явно всеки ще се опазва поединично. Правим каквото можем и разчитаме, че не се лепва толкова лесно.

Не мога да кажа на никого какво да прави, а и честно казано не ми пука. Има доста хора, които смятат, че няма проблем да се заразят, някои декларират и че нямат търпение.
Като ми дойде реда да се върна пак на работа съм сред разумни хора, няма да правим простотии и така. Другото е Божа работа.

При повечето ми познати има яка фрустрация. Повечето от тях са хора със собствен бизнес и колкото и да е странно на някои, не са ресторанти и кафета и въпреки това са ударени жестоко... И в един момент въпросът как да платим следващия месец заплатите изтласква на заден план другите неща. Ама Борисов каза че майбасите трябвало да си продадат... А на една част майтап им се струва.

Колкото по-тъпо е положението с маските и населението, толкова повече започвам да си държа на екипировката. Поне аз да направя нещо друготе като не искат.

Е тъй де. В края на краищата човек отговаря само за себе си и близките си. Аз отначало се фрустрирах, че трябва някак си всички общо да направим - или да не правим - нещо си, обаче от два три дни се усетих, че на вълка му е дебел вратът, щото сам се грижи за себе си.

Т'ва "аз пазя тебе, ти пазиш мене" у нас явно няма почва и няма и какво да го мислим.

И аз така. Притеснявах се, докато съм в къщи. Като отида на работа, забравям за короната.
За озеленителките и тези жени, които засаждали лалетата, ги разбирам. При физически труд се запотяват маските, не може цял ден да са с маски. С уважение към техния труд пиша това, правят нещо полезно за всички, дано не се разболяват.
Не всеки се заразява. Може да спазва някой всичко и от обсебваща мания да си срине имунната система. А по-леко минава денят на човек, който върши нещо и е на работа по време на брифинга.

Днес поне двама човека ми обясниха как нямало вирус, нямало нужда да се пазим, всичко си е ок, конспирация.

Аз нося маска, но се чувствам ужасно с нея и имам чувството, че дишам боза. Въобще като гледам хората с маски се чувствам много нелепо. Хремав, кихащ и кашлящ човек не съм виждала от мнооого дълго време. Не обръщам внимание кой как хваща дръжките и въобще гледам със съчувствие на хората, които са с маски като мен и с още по - голямо съчувствие, когато над маската виждам трескави и тревожни, опулени очи. Мия си ръцете повече от обикновено, в къщи не дезинфекцирам, освен обичайните ми хигиенни действия от преди. Децата карат уейвборд и колело от време на време. Аз и мъжа ми ходим /Слава Богу/ на работа. На Великден за първи път от 45 дена имахме близки приятели на гости и се чувствахме и изкарахме страхотно. Почувствахме се почти нормални. Ограничила съм гледането на новини и генерали и въобще не ми липсват. Никога и през ум не ми е минавало, че разминавайки се с някого той може да ме зарази, освен ако не се изплюе върху мен и то при положение,че той е болен. Гледам на хората около себе си като на здрави, а не като на болни и това много ми помага. Не искам да си призная, но ако можех да пътувам /което ми липсва/ в извънредното положение има много положителни моменти. Огледах се и видях хората около себе си в различна светлина - някои по - добра, други не толкова. Вече никой около мен не говори за покупки магазини, кръчми, почивки, не се тръшка, че косата или ноктите му са кофти. Това е само пример. Всичко стана по - естествено и поне колегите ми се усмихват много повече от преди. Това,което най - много ме дразни е липсата на критично мислене, но то и преди ме дразнеше

И ние празнувахме на Великден. С едни съседи.

Като се замисля, май съм по на далавера да не споря с такива,  нека да не се пазят, шом няма и е конспирация.