Слава богу сред познатите ми няма нито крайно паникьосани, нито непукисти. Умерено загрижени и съобразяващи се , каквато гледам да съм и аз самата.
В интерес на истината, досега не видях нещо, което истински да затрудни ежедневието ни - снабдяването с продукти е лесно, в работата имаме график, детето учи. Явно ще продължи дълго, така че трябва да си пестим силите и нервите. От утре почвам наистина да правя неща у дома, които отлагах твърде дълго докато се пренастроя психически.
Не сме предполагали, че ще ни дойде до главата, но какво да се прави, такъв е света, винаги има нещо гадно, някъде, сега е навсякъде, включително и у нас. За децата ми е притеснено, защото непрекъснато чатят, обсъждат... Какво ли си мислят, как интерпретират ситуацията и как им се отрази всичко това не знам. Мисля си, че трябва да направя всичко възможно да вижда положението като добри дни заедно с нас, а не затворено с някакви нервни откачалки, които на всичкото отгоре в момента и нямат конкретен проблем, засега всички са добре, а се нервят превантивно.

