👶Да бъдем слънчеви и позитивни, ние сме железни майки СИЛНИ! 2020 - 🌞Тема 12

Пламъче, поздравления за хубавите новини! Радвам се, че си се успокоила! Не знам защо ти е казал, че бебка е големичка,  като моята в Понеделник беше 1270 г в 27+3г.с. и АГ каза, че си е супер. Явно всеки лекар със собствени виждания и мнение..

Брайда, аз съм пила Миноциклин, който доколкото знам е еквивалент на Доксициклина и пак не я излекувахме.
Ще отида и другаде да, че вече ми писна да я мисля. Най-тъпото е, че никога не съм имала никакви симптоми, че в имам. Нито аз, нито ММ.

Lemons, ние уреаплазма парвум я излекувахме с Таваник.
Но този антибиотик не само не става при бременност, а като цяло има много противоречиви мнения за него дори при “нормални” хора. Много е силен, но такъв ни предписа уролога.

Не знам дали ше се види добре от снимките, на какво бяхме подложени последният път и пак не я убихме:

Дриймче, може би пак ще ти изпишат Л-тироксин и ще ти регулират дозата. Онлайн консултацията е добър вариант. Даже мисля, че и тук във форума има такава.
Лимонче, изписа ми червена боровинка на хапченца - по едно на ден. Почивай си и не чети истории за гадината, дето те тормози. Вярвам, че всичко ще е наред!
Омче, радвам се, че писа. Липсваш! Винаги ми е било интересно да чета коментарите ти. За очите, докторът ми каза, че заради високи нива на някакъв хормон, може да са отслабнали някакви мускули в окото, но иска за всеки случай да мина и през очен лекар, да потвърди, че не е нещо опасно.
Уигзи, той имаше напредвид, че е повече от 1200 грама. Просто много мърдаше и няколко пъти едвам я хвана. Но аз съм дребосък и не очаквам бебка да е супер голяма. Хихи, абе само да сме живи и здрави

Привет момичета,

Бях затворена 4-5 дена вкъщи и съвсем изперках. Добре, че днес пекна малко и излязох на градинката да си изпия кафенцето и да посъбера малко слънчеви лъчи.
Нямам търпение всичко да отмине и да излизам на разходки под цъфналите дръфчета и край морето из Морската градина.

Бременността обаче наистина не ми действа добре на мозъка - постоянно забравям и съм разсеяна. Например тази сутрин си взимам блистерчето Еутирокс, който го пия от 2 седмици и ми направи впечатление, че зад блистера вместо 75мг пише 50мг. Така се шокирах за добро утро. 😳 Аз умницата съм взела от торбата с лекарства в която имах артисала кутия от 50мг преди да ми увеличат дозата на 75мг и така по погрешка 2 седмици съм гълтала 50 милиграмовите без да се осъзнавам...  много съм зле. 😳😳 Дано не ми се е завишило много ТСХ, че сега хич не ми се ходи по ендокринолози или лаборатории. Бях го оставила за ЖК на 30-ти.

Напоследък се ровя из форуми и ютюб за информация за естествено и за раждане със секцио. Всякаш повече се наплаших от секциото. Една ютюбърка обясняваше, че лекарите на операционната маса ти връзвали ръцете и краката. И от анестезията можело да ти прилошее или да започнеш да се тресеш към края на операцията. Също така се усещало всичко, което ти правят, но без болка.
Мисля, че моята психика няма да издържи на това и всякаш да клоня повече за нормално раждане, ако всичко е наред и не е наложително секцио.
А други пък разказват нормалното раждане като кошмарно.
Някой може ли да препоръча книжки или видео за раждането. Искам да бъда подготвена психически. Много се притеснявам да не изпадна в някаква неконтролируема тревожност и раждането да протече още по-тежко.

Пламъче важното, че бебчето е добре и всичко е наред. Ще го балансира теглото детето има още време. Природата си знае работата 🤗

Лимонче радвам се, че си по-добре вече и психически. Взела си под контрол нещата - отдъхни си. Тъкмо щях да те питам и за стаята. Нямам търпение да споделиш снимки после. 🍋🌺

На мен ми липсва Иринка, след последния спор свързан с г.с нещо започна по-рядко да пише. Иринка с най-добри чувства, приеми го като закачка за добро настроение. Ходиш ли на работа в момента, знам че при теб е най-обвързано с хора?

Направих рулото на Мистик, по желание на детето сложихме и банан вътре, стана разкошно. Благодаря за рецептата

Тази изолация не ми се отразява добре, не мога да си следя онлайн поръчките вече
Аз изпитвам някакъв панически ужас от секцио, цялата изтръпвам при мисълта, само се моля всичко да е наред и да не ми се налага.

И аз забравих да спомина че ме болят очите днес на прегледа. И ние дме пораснали 1260гр. Мърдаше доста  и се криеше защото  и таткото беше с.мен, а миналия път като бях сама беше  като за снимка.

Лимонче, шашнах се от този "план" за изтребване на гадината 🙄 Всичко ще мине и съвсем скоро ще гледаме сладките си бебета как си спинкат в легълцата (някои могат и да не стигнат да имат такова, защото имат майки чакащи последния момент 😂) и ще си мислим колко напразно сме се ядосвали и притеснявали. За съжаление има много неща които не зависят от нас и правилното решение е да се наслаждаваме на всеки един момент и да вярваме в доброто развитие. В момента аз, лично за себе си, съм взела решението да живея ден за ден, т.е. радвам се на всеки ден и това че сме здрави, не мисля какво ще се случи след седмица, две, три; не искам да живея в страх от бъдещето, а да съм щастлива тук и сега 😊

Аз си знам как бих искала да родя и не изпитвам страх от този момент, а вълнение (може би защото ще ми е за първи път и не знам реално какво ме очаква 😂). Ако всичко е наред с мен и бебка, ще си раждам максимално естествено, с минимална лекарска намеса и съм се нагласила за едно много весело посрещане на бебето - плейлист с любими песни, свещи, ММ до мен и много усмивки. Хубава книга за раждането е тази на Олга Дукат...

Mardinna, защо ти е да се натоварваш с лични истории за раждането? И при двете има кофти истории и случки, необходимо ли е да се подготвяш за всички възможни ситуации? Аз се интересувам от чисто теоритична/медицинска информация, не ми трябва да знам кой колко го е било страх или го е боляло... Това са индивидуални емоции. Аз, например, не се притеснявам от усещанията по време на оперяцията, болки, гадения и т.н.,но и мен не ме кефи идеята да ми вържат ръцете - през цялото време ще си представям как ме отвързват и аз им скачам на бой като подивяла 🤣
Аз се надявам за естествено раждане, без упойки, медикаменти и уреди разни 🤮 Обаче...здрави деца се раждат и с гореспоменатите неща. А здравото бебе е най-важното.

Секциото си е операция. При всеки минава различно, няма как да се сравни едно секцио с друго. Мен не са ме връзвали, не съм се тресяла, не ме е боляло. Като извадиха бебето ми падна кръвното доста и ми предложиха да ме приспят, но аз отказах. По принцип съм с ниско кръвно и не го усетих толкова зле, че е паднало доста. Усещах единствено и само като вадеха бебето и то нещо като придърпване.
Не съм чела преди това почти нищо, поне не и с някви подробности, знаех основни неща, нямах очаквания как ще мине и какво ще е след това. На следващия ден си ме раздвижиха, почти нямах болки, само лек дискомфорт като трябваше да се кача на леглото, че беше високо и като кихах/кашлях или се смеех. Обслужвах си бебето постоянно. В нас вече всякакъв дискомфорт беше изчезнал, оправях си се сама и съм нямала нужда от помощ. Даже си излизах да се разхождам, защото в нас издивявах. Абе всичко беше песен направо.
Сега пак ще ходя без очаквания, имам малко повече притеснения, но го отдавам на това, че мисля за Алекс също. Дано нещата са като предния път, но съм подготвена и че може да е по-зле. Момичето по стая, което беше с мен когато раждах, й беше 2ро секцио, първото песен, с 2то се измъчи милата, не можеше да става. Имам приятелка с 2 операции, и 2те леко минали. Та не може да се знае какво ще е от това, че някой го бил описал еди как си. Имам и познати с кофти нормални раждания, и такива със супер лесни и бързи. А една от най-добрите ми приятелки се измъчи с 18ч раждане нормално и накрая пак стигнаха до спешно секцио. Та случаи много и разнообразни.
Ако няма индикации за секцио, мисля нормално раждане си е по-малко стресиращо. Все пак нали е нормалното развитие на нещата

Да се отчета, в кварталната аптека купихме всичко без спирт за пъпче: Биозин за мен, мм и детето, витамин ц, витамин д, Магнерот, елевит, пробиотик за деца, панадол бебе доволна съм, сега съм спокойна, че имам по една опаковка за напред и няма да обикалям София като луда

За раждането и аз предпочитам да не чета истории, че там пък съвсем може да се ошашка човек. Дори, когато някоя позната или приятелка започне да ми разказва за нейното раждане я спирам и казвам, че не ме интересува. И тук сте разказвали за раждания и вас не съм ви чела. 🤭 Просто не се интересувам.  Всичко е много индивидуално според мен. При една е леко, при друга не е.
В най-добрия сценарий, който се надявам силно да ми се случи си представям че ще родя естествено след изтичане на води, като нямам нищо против да ми слагат каквото и да е медикаменти, упойки, окситоцини и там всякакви неща, които се слагат. Важното е всичко да премине добре, затова ще се оставя в ръцете на докторите.
Ако се наложи секцио също съм ок с това, само да има добър развой накрая и за мен и за бебка! ❤
В общи линии се надявам момента да дойде максимално по към термина и нямам никакви претенции как да е, какво да ми слагат и т.н. Те са лекари, те знаят по-добре от мен 😊 Това разбира се е моето виждане.

Щях да ви питам нещо сутринта и се отплеснах. Момиечтата, които пиете пробиотик правите ли си почивки От него. След 3 дни ми свършва омнибиотика и се чудя дали да не си направя малко почивка и после пак да си взема да го пия?

Мрън... Туко що ми се обадиха от ЖК и за 23 ми я отмениха, викам на акушерката "пак ли" (не съм била на преглед от 13.02),тя се направи че не ме разбра. Яд ме е че ЖК в поликлиниката дето ходя, са в отделен вход, в отделна сграда и нищо не пречи да се състоят. Даже нова дата не посмя да ми даде.
Обадих се във Фемина, работят си хората ще ходя там на частно на 24.03.