хайде да ни е по вода 7.08-13.08 и на нашата срещичка ти ела!

radini, направо не мога да повярвам на очите си, че момиченцето на снимката е Ради..Много ти е хубава принцеската, да ти е жива и здрава..

Радини, благодаря. Малката е много хубава и много пораснала. Пу-пу да ти е жива и здрава

Благодаря, да ми е жива и здрава.
направо ще се пукна като един балон.

Снощи, ние с татко и като едни диваци си разменяме любезности и Ради ошашавена по-между ни, хваща с две ръце лицето ми и хоп получавм една голяма хубава целувка.
Боже, колко любов ни дават малките, а ние даже не се съобразяваме с крехките им чувства.

Здравейте и от нас!
При това хубаво време сме по цял ден навън и почти не ми остава време да сядам на комп.Имам да ви се похваля !Като четох миналата седмицата "пикливата " темичка се амбицирах да махаме и ние памперса.Подготвихме си повечко слипчета и започнахме.Като се замислих трябваше да е нещо интересно.Купих едно шарено канче и му показах как да прави ПИШ  в канчето .Първия път му беше интересно,но втория нее.Но важното е , че разбра какво се иска от него.Дори не повярвах още първия ден като му се пишка взима канчето и и се държи отпред и идва при мен.Толкова бях горда с него...     Но когато се е залисал понякога се опуска.Но един път на ден си е геройство!Още първи ден махнах и следобедния памперс и сме само нощем с него.И не се напишква следобяд.Дори и мен учуди.Толкова ми е добричък миличкият ми.Като се замисля....горките ни дечица не ни създават проблеми,а проблемите около тях ни тревожат.Да са ни живи и здрави и ние естествено да ги гледаме.А иначе си правим упражненията.След последната настройка чуваме и телефон и звънец ,но това ни плаши и се гушкаме ,но ще свикнем.Вече чува и нормалния говор и се обръща на името си.Наистина се радвам на успехите му. 
Йепе, наистина се радвам за вас.Толкова е хубаво да влезеш в ново жилище.Успех!
Радини, малката е наистина е голяма сладурана!
Валенце ,защо не се обади като идва във Враца.Не забравявайте, който има път през града задължително да се обади...
Агнешка,снимките от Копривщица настина са прекрасни...Хубаво е да отдъхне за малко човек.
Петенце какво какво става с вас?Надявам се да сте добре!
Ели ти как си?Все не успявам да влеза в кюто...Дано проблема ти не се повтаря повече.Щом мислиш за пица.....добре си ..радвам се за теб!
Кате , Насето си е готов скаут вече !
На бъдещите майчета желая скорошен и успешен край!Дано ни зарадват с хубави новини за едни прекрасни бебоци!
На всички желая много..много здраве и късмет.Стана малко дългичко,но сега успях да седна...   
п.п. Всеки божи ден се радвам , че ви срещнах!Дано на всички господ даде вече само хубави моменти! 

Марги,наистина сега съжалявам,че не се обадих,но не исках да те притеснявам .Обещавам другия път като си дойдем да се обадя.Ние когато сме във Враца си стоим при нашите ,защото те живеят в голяма къща с двор до стоматологията и ние се възползваме от това .Много се радвам на вашите успехи наистина.Ние също напредваме с думичките,според логопедката напредъка е видим,а също и според родителите ни във враца.Аз обаче все се притеснявам,все мисля...така ми се иска да има поне един ден,в който да не мисля за нищо.Но явно няма да има такъв ден.Важното е да са ни живи,здрави и щастливи децата.

 Марго, и ти звучиш добре. Радвам се на успехите на Криси в насока махане на памперса и свиване на това перо разходи
 Колкото за настроението и пицаяденето......нали знаеш, че съм зодия близнаци. Дори единият близнак да е в супер гадно настроение...другият винаги е готов за купон.  Освен това държа да отбележа, че не само Вленцето се издъни......и аз бях във Враца по същото време...отидохме да вземем баткото.....но си бях забравила мобилния...където са номерата ти 

Марго, радвам се за вас!

Някой да знае какво става с другата ни бременна мама? Съвсем я изгубих от поглед...

Сети, и ти да пишеш...

Бе много хора са се покрили нещо - само четат и ни ред! Айде дайте отчет, че да не ви строявам!

Аз съм се изпирщила... но до четвъртък ще си е така, а ме е страх, че въобще докато не се роди бебето - не може да се зане има ли проблем сериозен с бъбреците или не... т.е. или всичко ще се оправи или може даже и оперативна намеса да е нужна....Е поне днес разбрах, че вуйчо ми познава шефа на детската урология - поне нещо хубаво - ако станем посетители да имаме познат /сори за черния хумор, ама по-добре така, че иначе трябва да седя и да рева/.

Марги благодаря ти и браво на Вас за памперса. При нас нещо не се получава. Все още имам търпение.

Наде, като чета твоите постинги, направо съжалявам, че не съм по-наблизо, за да ти налея малко позитивизъм в главата. Недей бе човек. Ти не само не трябва да говириш, ами и да си мислиш подобни неща. Децата усещат безпокойството на майката 101%. Ти се притесняваш и малката се притеснява, не разбираш ли?
Дай си почивка сега. Не ходи в никакви болници. Общувай си само с твоята лекарка.
Извинявай, че така ти говоря, ама ти ще се побъркаш за няма нищо.


http://bgphoto.net/Photos.aspx?AlbumId=62771&UserId=20223

Много са пораснали всички дечица. 
Я някой да ми прати телефона на мама Иги, да и пратя лично много поздрави.

Stun, после прати телефона на Иги и на мен, за да и пусна някой куражлийски смс.

Благодаря ви за бързата реакция

И аз се присъединявам към благодарското на Стън. Много сме, силни сме...Дано винаги да си помагаме с каквото можем!

Ехо ! Здравейте и от мен Мариана, майка на Ивета (4 годишна с ДЦП квадрипареза, на рехабилитация и други занимания е в болница Св. София в Красна поляна).
Чета като гост форума отдавна. Току що се регистрирах.
Габи, аз също пак търся нова работа, но..
Ние с Иви бяхме във ваканция през юли и виждам колко много събития съм пропуснала. Там където е нашия рай - малката ни къща край морето в с. Щкорпиловци няма! НЕТ.
СИЛНИ СМЕ И МНОГО. И ЩЕ СИ ПОМАГАМЕ!

Добре дошла Мариана! Сигурно сме се засичали в болницата! Надявам се вече да пишеш по - често.

Да виждали сме се в болницата и на една среща на картинг пистата в Борисовата градина. Все още не съм качила снимки - все отлагам купуването на цифров апарат.
Ели, откъде намираш толкова време за публикации? Аз грубо казано ще крада от работното се време за да пиша, защото в къщи нямам комп и нет и ЗАЩОТО  когато се прибера у дома Иви ме чака за да се занимаваме двете - разходки, гушкане, малко гимнастика и ето че вече е нощ. Да не споменавам татко й който като се прибере от работа също се включва в нашето общуване, но какво да ти обяснявам всички го знаете.