Частни училища-информативно-дискусионна тема 38 или наръчник за оцеляване при дистанционно обучение

Едва ли някой е сънувал,
ни предполагал, нито чувал,
какво ни дойде до главата -
разказа ни се в миг играта!
Стоим си в къщи във забвение
и стана истинско мъчение -
в настъпилата обща криза
не може хич да се излиза.
И всеки в къщи се е свил,
от страх пред гадния бацил.
И сутрин в осем и полвина
върви учебната година,
не спира тя и ни зове
със много онлайн часове!
И ставам рано, бълвам змии -
та снощи пил съм пет ракии,
и спретвам бързо аз закуска,
че трябва чедото да плюска,
че пак го чака страшна мъка-
там на компютъра да цъка
цял ден във онлайн часове,
та бъдещето да кове.
За мен е също жребий жалък-
нали наследникът е малък,
със него всеки онлайн час
пак трябва да споделям аз.
Бе мирен стой, не се върти!
Защо се пак разсейваш ти.
Екрана гледай, не е страшно,
на, ето туй е за домашно.
И чуди се детето, бре,
та как ли да се отърве.
И на, след малко в миг изплака -
"бе тати, мене ми се ака"!-
и от компютъра изчезна,
и в банята веднага влезна,
та с десет ключа се заключи
онлайн не иска той да учи.
Та как от там да го изкарам? -
и му се моля, и се карам,
но докато го изнеса,
то свърши вече там часа.

И спорили сме ний за фон
на включен онлайн микрофон,
та туй направо е чудесно,
а на децата интересно,
и всеки ден им е забава,
във къщи другите що правят.


Сега да имаме търпение -
аз нямам никакво съмнение,
че ако малко потърпим,
това ще мине яко дим!,
и ще сме пак свободни, здрави
и скоро всичко ще забравим.

Настана време трудно, сложно,
ала напълно е възможно
да съберем и дух, и сили
и ще се справим с тез бацили!
Приятели, главите горе!
Със вируса ще се преборим,
не той съдбите ни решава -
и в адекватна сме държава,
която, мисля, без да дреме,
страхотни мерки взе навреме;
и сложи ни начело цял
професор-доктор, генерал;
сериозно - в този тежък час
за туй съм благодарен аз.

Не ни пресира много той,
не сме пък чак като във бой,
и никак даже не е чудно,
каквото иска - не е трудно,
без никой много да се мръщи,
да си стоиме просто вкъщи!

Във тежкия за всички час
да спазим туй, си мисля аз,
и много скоро ще забравим,
любимите неща ще правим,
и няма веч да ни тежи,
животът ще си продължи,
ще ходиме на театър, кино,
ще пиеме по кръчми вино,
купонът ще ни събере
на планина и на море,
и в недалечен, в близък час
децата ще са пак във клас,
а някои даже във фургони Grinning -
ще ходим пак по стадиони,
и на разходки,  и във парка,
и на купони пак без мярка.

Сега, за кратко само време
да сме разумни, да се спреме;
за малко времето е спряло,
да слушаме си Генерала,
че верно в този тежък час
доброто мисли той за нас.