Как се отразява пандемията на семейните ви отношения и интимни запознанства? от 01.03. до 31.03

И аз съм на гювеч, но не е постен, и хляб от лимец. Пууу..и в кухнята почваме да се уеднаквяваме, то не че в този сезонима голям избор, де.

Само да не почне да ви идва с нас....

Някой да не те е ядосал, днес?

Вселената

Охооо, каква шкембе чорба правя, мммм... даже днес се престраших и взех замразено от магазина, да видим кога ще го ковна.
Смърди само когато не се приготвя добре.

Хора, изморих се днес. И знаете ли от какво? От пазаруване.
Отидеш до магазина, нахлюпен с палте, шал-маска, хирургически ръкавици, 653548 чантета, чантички, торби. И задължително списък в моя случай.
Вадиш списъка от джоба, пада ти телефона. Навеждаш се за телефона, пада ти портмонето от другия джоб. Грабваш го и него, докато не са минали 1-2-3 секунди, пу-пу, изправяш се с облекчение. И усещаш как в същата секунда ти се свлича импровизираната маска рокерско шалче от лицето. Оглеждаш се плахо и лекичко го повдигаш, облекчен, че никой не те е видял, опитвайки да не докосваш ни кожа, ни нищо.
Тамън посягаш да си откъснеш найлонче, за да го напълниш с домати, когато разбираш, че с хирургически ръкавици това ти отнема между 1 и 2 минути, а само като си помислиш, че трябва да напълниш поне още 6 подобни найлончета и ръкавиците ти леко се запотяват, а маската е почти мокра.
Туш.
Казваш си, стига де, айде без превземки. Нагъзваш се и започваш да опитваш да пълниш щастливо отлепеното найлонче със спанак. Оппа, спанакът се оказва супер калян и разхвърлян, и не иска да влиза в найлончето. Вече си почти на финала с натъпкването, когато усещаш силен удар отзад. Неее, не си мислете, че някой е харесал добре оформеното ми дупе и е решил рязко да ме атакува. Снабдител в абстиненция просто си върши работата и носи огромен чувал със Зайо-Байо, който закрива цялото му полезрение и той просто иска да се отърве от него, тъй като маската му пречи и вижда само с ушите си.

Хвърлям периферен поглед и му прощавам. Човекът е все пак на работа. Простено му е.
Продължавам да не се превземам и да допълвам нагъзена с калян спанак. И тогава идва торнадото.
Мъж над 150 кила влиза с жена си, с маска, смърдящ на пръч, тръгва и забира, както мен, така и полузаспалият доставчик с боботене и думите: сега се сетил, ше му кажа аз. Снишавам се почти потънала в кашона със спанака, надявайки се да ме помисли за увахняло листо спанак и да ме подмине. Онзи ми метна един също толкова миризлив поглед и удивително ме заобиколи без да ме събори под спанака.

Продължих да пълня по списъка, докато не дочух крамоли и закани. Обърнах се, дебелият с маска и доставчикът с маска се джавкаха в неразбираем диалог, готови за схватка. Останах на витрината с напитките. Не че исках нещо оттам, и не че ми тежаха торбите, но реших да спазвам законна дистанция. Все пак не исках да бъда наплюта от доставчик и дебел сприхав миризлив мъж.

След около 5-7 минути онези се разкараха, а аз бях натъпкала още 4-5 артикула, някакви сокчета, сирена, които не знаех дори какви са. Затичах се към касата с 2665-те си торби, найлончета, бутилки (за да ви е по-смешно, ще кажа, че в кварталния ни магазин няма колички на колелета и всичко е само в кошници, аз реших да ползвам собствените си торби за шорт кът, без значение, че приличах на клошар от бъдещето). Облекчено ги трупнах пред касиерката. М, оказа се, че трябва да ги извадя отново всичките, за да може да ги маркира.
Пак придърпах срамежливо импровизираната си маска-шалче към носа и започнах да вадя всичко едно по едно с почти смачкана психика и вече пълни с течност хирургически ръкавици.
След 4-тото или 5-тото питане от нейна страна "тези домати от кои са", "а от коя наденица искаше, колко?", просто го ударих на

За сагата по дезинфекцията и разопаковането, друг път, че то и там ми отне още 1 час, а с описания, ще ми отнемe още поне страница.

На розе съм.
наздраве!
И поздрави със SIA

Базила, подобни приключения имах и аз. Ако беше пръснала на финала домати или тиквички, от скъсана торбичка, щеше да е дежа вю. Аз почти колабирах от маската. Добре, че зная липсващите плочки и чупки наизуст, при нулева видимост.😁

Базила тъжно ми стана за теб. В разказа си се описваш като сладко-непохватна.
Няма ли кой да ти помага с покупките?

Дидо, нека ти стане само смешно. Аз отричам всяко пазаруване вместо мен. Само аз знам какво иска и трябва на домакинството. Искат, ама не им давам.

Напротив - Разказът е сладко-похватен!
Поздрави от мен.

Чакай да се изкажа в стил на една моя любимка.
Баз, делегирай задълженията. С търпение и повтаряния ще постигнеш успех. Защото се очаква жената да опъва каиша на всички фронтове.
И да кажа нещо извън роля. Задължително ли е да се товариш с толкова много задачи на един път? Много жени искат с един размах да свършат всичко, но не става.

Може би така ѝ харесва.
Имам много любим кекс с череши, но рецептата я затрих и всеки път съчинявам.
Купила съм си звездовиден анасон за други цели и си търся подходящ кекс за него.

направих кекс, прилича на географска карта

басила, чудесен разказ!

Бубе, тук на гола приказка се не вярва.
Фото, моля! Фото

пишман готвачка и още по-лоша снимачка


бива го на вкус, но не е достатъчно пухкав

Не ти ли е голяма формата, та затова?