Ние сме от другата страна, Вакарелско, но и там сигурно е същото.
Виж целия пост
Селска къща - поглед към малките детайли (продължение 2)
- Публикувана: 24 март 2020, 10:56 ч.
- Последно мнение: 31 дек. 2022, 23:23 ч.
# 15
25 март 2020, 10:44 ч.
# 16
26 март 2020, 05:54 ч.
Здравейте, от скоро и ние сме на село. Все още се установяваме.
Искаме да гледаме и няколко пуйки и кокошки. Има ли тук някой с опит с такива животинки? Чудя се колко висока трябва да е оградата им, за да не прелитат навън? Приемам и други съвети за гледането им!
Виж целия пост
Искаме да гледаме и няколко пуйки и кокошки. Има ли тук някой с опит с такива животинки? Чудя се колко висока трябва да е оградата им, за да не прелитат навън? Приемам и други съвети за гледането им!
# 17
26 март 2020, 08:09 ч.
Обикновена телена ограда върши работа. Гледам само кокошки, пуйките са трудни, малките боледуват често.
Нищо кой знае какво не е нужно - храна два пъти, вода. Ние купуваме 10кг жито, 10кг царевица и около 3 кг слънчогледово кюспе. Съседът ми ги мели. С готови смески не храня, имат разни химии, които карат носачките да снасят постоянно и ги износват бързо, а те си имат цикъл - моменти в които снасят всеки ден, после почивка. Трябва ти и кокошарник с място за сън и ползи. Нашият е към плевнята. Сутрин ги отваряме, вечер, като се приберат ги затваряме. На 10 кокошки се пада 1 петел, иначе се бият, или могат да убият кокошката. Трябва им и простор, защото кокошките иначе се кълват, а са канибалски. Ако има някоя разранена трябва да се отдели. Можеш да ги пуснеш из двора, ако нямате лисици и ястреби като нас. А кокошарника трябва да няма и дупчица, прозорчето трябва да е с двойна мрежа, против бялки, които също ги нападат вечер.
Иначе са много мили и спокойни пилета, моите ядат от ръката ми и дават ги милвам понякога. Обичат музика, глухарчета, детелина... Каквото окосим отива при тях, както и обелки от краставици, тиквички, зеленчуци и плодове пред разваляне, мухлясал хляб, орехи... Всичко ядат 😉
В момента моите снасят като пощурели, поддържаме 50-60 яйца, хем ядем всеки ден. При това имам само 7 момичета.
Виж целия пост
Нищо кой знае какво не е нужно - храна два пъти, вода. Ние купуваме 10кг жито, 10кг царевица и около 3 кг слънчогледово кюспе. Съседът ми ги мели. С готови смески не храня, имат разни химии, които карат носачките да снасят постоянно и ги износват бързо, а те си имат цикъл - моменти в които снасят всеки ден, после почивка. Трябва ти и кокошарник с място за сън и ползи. Нашият е към плевнята. Сутрин ги отваряме, вечер, като се приберат ги затваряме. На 10 кокошки се пада 1 петел, иначе се бият, или могат да убият кокошката. Трябва им и простор, защото кокошките иначе се кълват, а са канибалски. Ако има някоя разранена трябва да се отдели. Можеш да ги пуснеш из двора, ако нямате лисици и ястреби като нас. А кокошарника трябва да няма и дупчица, прозорчето трябва да е с двойна мрежа, против бялки, които също ги нападат вечер.
Иначе са много мили и спокойни пилета, моите ядат от ръката ми и дават ги милвам понякога. Обичат музика, глухарчета, детелина... Каквото окосим отива при тях, както и обелки от краставици, тиквички, зеленчуци и плодове пред разваляне, мухлясал хляб, орехи... Всичко ядат 😉
В момента моите снасят като пощурели, поддържаме 50-60 яйца, хем ядем всеки ден. При това имам само 7 момичета.
# 18
26 март 2020, 11:54 ч.
За първи път срещам човек, който говори толкова мило за кокошките си!
Виж целия пост
# 19
26 март 2020, 12:08 ч.
Ами аз си ги обичам! Гледам си ги от тримесечни пиленца, още пиукака. Имахме много петли между тях, които трябваше да заколим, включително и един любимец. Не можах да ям нито един от тях , подарих ги. Освен това, забравих да пиша , че кокошките за яйца, носачките и техните петли, не са много за ядене. Имат малко месо и то е жилаво. За месо се гледат бройлери, които в началото се хранят със смески с антибиотици, после се чистят с царевица. Обаче аз си заобичвам животинките и не мога да ям това което гледам. Затова имам само носачки за яйца.
Виж целия пост
# 20
26 март 2020, 13:59 ч.
Аз още си спомням как баба ни даде едно яренце да си го носим на другото село - някакъв празник имаше. Колко ревах около него, хем голяма бях! Не можах да ям от него.
Кокошки съм гледала само от другата страна на оградата
Един петел ме беше гонил като малка, та оттогава ме е шубе от тях.
А кози обожавам, дано някой ден се заселим най-накрая на село и да си гледам.
Виж целия пост
Кокошки съм гледала само от другата страна на оградата
Един петел ме беше гонил като малка, та оттогава ме е шубе от тях.А кози обожавам, дано някой ден се заселим най-накрая на село и да си гледам.
# 21
26 март 2020, 14:37 ч.
Човекът който ни продаде къщата, гледаше кози. На огледа, тъкмо имаше малки яренца и синът ми се заигра с тях. Те са като деца, скокливи, гальовни. И той ни подари едно, ама мъжко . Та му го върнах, какво ще го правя като порасне? И то коч? 😂
Обаче имам приятели с повече животни, и като роди мама праска, ходим да гушкаме розови бекончета, патенца, агънца и яренца.
Виж целия пост
Обаче имам приятели с повече животни, и като роди мама праска, ходим да гушкаме розови бекончета, патенца, агънца и яренца.
# 22
26 март 2020, 15:04 ч.
Ох, душица! Толкова е сладък! Копитцата да му изядеш! 
Всичките домашни животни са с душа, това отдавна съм го разбрала. Дори и проклетите - и те душица носят.
Виж целия пост
Всичките домашни животни са с душа, това отдавна съм го разбрала. Дори и проклетите - и те душица носят.
# 23
26 март 2020, 15:08 ч.
Братовчед на ММ гледа доста кози и преди ходехме да ги виждаме.
Едната беше много гальовна и се буташе постоянно в нас да я галим. 😃 Малките са диванета. Обаче аз като малка имам много лош спомен-едно малко яренце ми изяде тениската и ме тормозеше. 🤣
Виж целия пост
Едната беше много гальовна и се буташе постоянно в нас да я галим. 😃 Малките са диванета. Обаче аз като малка имам много лош спомен-едно малко яренце ми изяде тениската и ме тормозеше. 🤣
# 24
26 март 2020, 17:02 ч.
Като бяха малки децата, а баба и дядо все още държеливи и млади, на село гледаха 2-3 козички. Голяма атракция беше гледането на малките яренца. Една година се случи някакъв студ, козата майка на близнета разви мастит и баба и дядо си ги бяха взели на топло в кухнята. Там ги хранеха с биберон. Моите дъщери със смях и типичните детски писъци от умиление и радост му удариха голямо бебехранене. Малката трябва да е била около 5-годишна хем пищи, че ярето дърпа шишето с биберона, не може да го удържи и я е страх, хем не дава на друг да го храни. Душици!
Виж целия пост
# 26
26 март 2020, 17:31 ч.
Сега и на мен ми е смешно,обаче аз бях на 5-6 някъде,помня го като днес. Тениската ментово зелена,с голяма апликация отпред и това яре като дойде,като взе да ме джвака,изпаднах в ужас. 🤣🤣🤣 Ехх къде се върнах... 🤗
Виж целия пост
# 27
26 март 2020, 17:45 ч.
Там някъде да съм била и аз - не бях тръгнала още на училище, когато един кон ме сдъвка
Дядо ми се канеше да строи нещо, та беше довел човек с кон и каруца. И аз - "ах, милото конче, ах, сладкото конче" докато кончето не ми захрупа сладко-сладко зелената тениска, че и рамото под нея понатисна. Оттогава много ги обичам кончетата, ама от другата страна на оградата.
Виж целия пост
Дядо ми се канеше да строи нещо, та беше довел човек с кон и каруца. И аз - "ах, милото конче, ах, сладкото конче" докато кончето не ми захрупа сладко-сладко зелената тениска, че и рамото под нея понатисна. Оттогава много ги обичам кончетата, ама от другата страна на оградата.
# 28
26 март 2020, 17:47 ч.
Ехааа, като оня филм със Стефан Данаилов и Анета Сотирова.... Върнахте ме в детството в началото на 80-те...
Виж целия пост
Препоръчани теми