Не знам вие какво мислите, но според мен, Ейшем ще схруска като чипс Каврук.
Дали ще се стигне до сватба? Дано - НЕ!
victoria vassileva, ами то е видно- ако Умут бе постъпил така или онака.
Имаше много интервюта и презентации, всичките са на 1 стр. на темата, но слагам заради теб едно от тях.
Малко да се запознаеш с историята на филма, с Енгин, с Бергюзар - дано ти хареса:
Ето и интервюто от в-к "Хюриет" - превод varna_2:
Всички имаме огромна нужда да бъдем обичани.
Реп: Kаква е темата на филма, който за пръв път ви събира в общ проект?
Енгин: Филмът представя събитията, които поражда решението на Умут дали да изведе кучето си на разходка или да си остане вкъщи. Виждаме какво се случва, когато Умут среща Дениз и какво не се случва в живота му, когато се разминават с нея. Добрите романи, добрите филми се занимават с простичките мигове в живота. Това ще усетите, гледайки филма.
Реп: До каква степен малките решения, които вземаме, влияят на живота ни?
Енгин: Малките решения са в състояние да обърнат целия ни живот. Филмът много добре разказва точно това.
Реп: Има ли решения, променили напълно вашия живот?
Енгин: Когато живеех в Анкара, нямах никакви мечти да стъпвам в Истанбул. Но дойдох в града, участвах в едно телевизионно състезание за актьори и това промени целия ми живот.
Берг: Едно малко решение ме отведе до сегашната точка в кариерата ми. Бях студентка в Консерваторията. Исках да бъда актриса, но нямах амбиция нито да ставам много известна, нито да вляза в големия свят на телевизията. Желанието ми беше да работя като актриса просто, за да мога да си изкарвам прехраната и да живея нормално. В един ден получих предложение за роля, още когато изобщо не можех да преценя добро ли е това, което ми се предлага или не, казах „да“ и това „да“ промени целия ми живот. Затова много често сериозно се замислям за решенията, които на пръв поглед ми изглеждат малки, несъществени. Когато реша нещо, непрекъснато се питам какво би станало с живота ми, ако бях избрала другия път.
Реп: Къде щяхте да бъдете днес, ако не бяхте взели решенията, за които споменахте?
Енгин: По-добре е да не знаеш какво би станало. Ако имаме възможност да виждаме какъв ще е изходът в двата случая, животът би бил много по-безвкусен. Например, в главата ми се върти една такава история, която искам да напиша. Вървиш си по пътя и виждаш хора, които масово скачат от покривите, за да сложат край на живота си. Всеки от тях е видял своя снимка след 30 години и никой не е доволен от видяното. Според мен, човек никога не би се чувствал щастлив, ако знае какво го очаква в бъдеще. Когато преживяваме нещата, когато им дойде времето, по-лесно се примиряваме с не особено лицеприятната част на живота.
Реп: Какво е за вас любовта?
Енгин: Любовта е взаимното допълване на двама души, Когато срещнеш правилния човек, с него идва и нещо, което е липсвало в теб преди. Любовта е непредвидима. Обикновено се опитвамe да премислим всичко, да насочваме нещата в най-правилната за нас посока. Но любовта изважда всичко от релсите. Изважда на показ всичко, което крием, таим в себе си.
Берг: Любовта разстройва всички баланси в тялото. Тя е вдъхновение и дава огромна мотивация.
Реп: Във филма Умут среща любовта и това променя живота му. Доколко наистина любовта е в състояние да промени живота ни?
Берг: Любовта може радикално да промени живота ни, Когато е влюбен човек не се страхува от нищо и живее с усещането, че е в състояние да направи, да постигне всичко.
Реп: Във филма се чува това изречение. „Какво иска човек – да обича или да бъде обичан?“ Какво иска, според вас?
Енгин: Мисля, че в този момент всички имаме огромна нужда да бъдем обичани.
Реп: Как бихте описали другия?
Берг: До Енгин човек се чувства спокоен и сигурен. Иска ти се да не спира да ти разказва историите си, ти непрекъснато да му споделяш своите. Защото знаеш, че винаги истински те слуша, че е готов по някакъв начин да помогне на човека отсреща. Енгин винаги може да ти каже някакви думи за живота, в които има надежда, наивност, детска чистота. Беше много хубаво да работя с него и да станем приятели.
Енгин: С Бергюзар си приличаме всъщност. Като манталитет, като начин на мислене, като подход към работата. Бергюзар носи в себе си толкова чувствителност към нещата от живота. Много е ценно да имаш отношение към случващото се около теб. А тя го прави много искрено.
Следват две отделни интервюта
БЕРГЮЗАР КОРЕЛ
Реп: В средата на своите 30 години си. Правила ли си си равносметка на живота?
Берг: Най-важното, което мога да кажа за тази възраст е, че след като навърших 35 станах много по-наясно със себе си. Това беше като някакъв вид просветление. Започнах да се обичам повече. Убедих се, че това, което съм аз като човек определя моята стойност , а не това колко ме обичат или ми се възхищават другите. Вече отдавам много по-голямо значение на чувствата, на интуицията си, на собствените си желания. Изправям се срещу страховете си и се сблъсквам с тях. Много по-силна се чувствам в ситуации, в които преди треперех като лист. Вече никой не може да ме накара да направя нещо, което не желая. Научих се да казвам „не“.
Реп: Какво ти липсва?
Берг: Липсват ми дните, в които нямаше социални медии, дните, които не бяха превзети от мобилните телефони, времето, когато си разменяхме картички по празнични поводи. Петъчните вечери, в които се вълнувахме с телевизионните предавания „Една различна нощ“ и „Супер татко“. Липсват ми по-спокойните, понякога по-трудни, но носещи повече виталност, повече енергия дни на 90-те години на миналия век.
Реп: Какво е да знаеш, че животът ти непрекъснато се наблюдава?
Берг: Трудно е, но всеки път когато се опитвам да обясня в какво се състои трудността на подобен живот, смисълът на думите ми се изкривява. Тълкува се като оплакване от работата, от зрителите, от сцената, които в крайна сметка са фундаментални за актьорската професия. А всъщност най-болно ми е, когато забравят, че съм жена и човек, всеки миг, в който си позволяват да демонстрират неуважение, безпардонност и липса на елементарно разбиране. Това ми тежи най-много.
Реп: Успяваш ли да живееш без да ти пука за никого?
Берг: Не, разбира се. Но кръгът на хората, за чието мнение ми пука доста се стесни.
Реп: Промени си прическата. Казват, че жените го правят, когато са нещастни. И за теб ли периодът беше такъв?
Берг: Нищо подобно. Напротив. Хората, които ме познават, знаят, че от много години исках да си отрежа косата. В моя случай промяната е израз на щастие, пречистване, освежаване, на свобода.
Реп: С тази прическа изглеждаш много по-модерна, екстравагантна. Преди излъчването ти беше по-сериозно, излъчване на жена с опитомена енергия. Коя от двете е истинската Бергюзар?
Берг: Сегашната прическа олицетворява истинската Бергюзар. Тя е много по-близо до моя дух. Рошава, хаотична, непринудена, забавна, но и способна да се адаптира към всяка новост. Не аз съм сериозна, строга и недостъпна, а моите героини. Но мисля, че освен желанието на зрителите да ме виждат такава, и аз имам вина да бъда възприемана така, заради страховете, които носех в себе си. А аз си бях Бергюзар, такава, каквато ти я описах, и тогава, когато на екрана ме виждахте мрачна и затворена.
Реп: Ядосваш ли се, когато виждаш, че най-много внимание се обръща на любовните сцени, те излизат на преден план, за тях се пише и говори.
Берг: Мисля, че трябва да престанем да бъдем лицемерни. Повече искреност е нужна. Трябва да се опитваме да разберем има ли нещо ценно, което искат да ни кажат с определена история, с определена сцена. Повече добронамереност и разбиране са нужни.
Реп: Всяко нещо, което известните споделят в социалните медии, предизвиква отзвук. Какво мислиш за поляризацията, жестоките спорове, нападки между хората в социалните платформи?
Берг: Социалните медии са безмилостни, изключително жестоки и безпардонни. Защото истинският и виртуалният живот се смесиха. Хората непрекъснато се мъчат да изпъкнат, да се покажат. За големите вече е късно, но децата трябва да бъдат предпазени от света на социалните медии.
Енгин Акюрек
Реп: Какво е да си роден в Анкара?
Енгин: Анкара е град на държавни служители. Но в последните години доста хора се преселиха от други места и градът започна леко да губи чиновническия си облик. Татко имаше една приказка. „Какво работи бащата на приятеля ти? Ако е държавен служител, няма никакъв проблем.“ Мисля, че това изречение много добре обобщава Анкара.
Реп: Сериалите и филмите ти се гледат, имаш много фенове, но теб те няма, рядко те виждаме. Каква е причината?
Енгин: Никога не съм полагал съзнателно усилия да си създам свой таен свят и да си живея в него. Ако го правите целенасочено, това би ви отегчило. Животът в азиатската част на града дава възможност да си по-изолиран. Там си имам свят, който си е само мой.
Реп: Разкажи ни какъв е човекът, който живее в този свят?
Енгин: Обичам да следвам своите чувства и вътрешния си глас. Живея заедно с брат ми в азиатската част на Истанбул. Усещам, че хората там имат чувство за принадлежност, приемат района като тяхното място.
Реп: Кой е най-големият проблем на Турция и света?
Енгин: Преди бих отговорил неискреността. Но сега това, което ме дразни най-много е алчността на хората. Не съм в състояние да създавам отношения с някой, който не може да бъде щастлив с това, което има. Вбесяват ме такива хора.
Реп: Колко алчни сме днес?
Енгин: Прекалено. Не направи ли човешката алчност света ни толкова грозен?
Реп: Популярността ти се простира от Латинска Америка до Близкия изток. Това как те кара да се чувстваш?
Енгин: В началото усещах тази популярност само чрез социалните медии. Това лято бях в Аржентина, Перу и Чили, благодарение на филма, който заснехме с Чаан Ърмак. Там видях, че турските сериали и актьори наистина се приемат много добре.
Реп: Защо чувстват сериалите ни близки?
Енгин: Имаме различна култура и език, но всъщност доста си приличаме. Проблемите ни са сходни, предизвикателствата пред жените си приличат, латиноамериканците, също като нас обичат да дават израз на чувствата си, а не да ги крият. Освен това казват, че много им харесва начинът, по който разказваме любовта.
Общ въпрос
Реп: Чрез дигиталните платформи у нас навлязоха повече чуждестранни сериали. Чуждите автори нямат граници, с които трябва да се съобразяват. При нас чашите с алкохол се замъгляват. Какво мислите за това?
Берг: Към тези неща трябва да се подхожда умно, а не със страх. Младите хора трябва да бъдат възпитавани с образование, а не със забрани и насаждане на страхове. Горко ни, ако се страхуваме, че виждайки, например, статуя на голо тяло, зрителят ще се разврати.
Енгин: Преди десет години и ние показвахме чаши с алкохол, сега това го няма. Но като ги закриеш на екрана, тези неща не престават да съществуват. Всичко грешно, всичко, което дава лош пример на хората, продължава да си е там. Филмовият и дизи сектор стигнаха до една точка. Вече трябва да търсим нови пътища, нови пристанища. Трябва да разширим кръгозора си. Ритъмът на живот, чувствата на хората вече са други, промениха се. Нужно е да променим гледната си точка и начина, по който разказваме живота.
КРАЙ
.gif){kind=small}
.gif){kind=small}
.gif)
.gif)
.gif)
.gif)
