Отново за децата НИ и наркотиците!

  • 1 451
  • 25
 Десет характеристики на детето наркоман

    * Промяна в цвета на кожата, бледност, нездрав външен вид
    * Безсъние, раздразнителност и агресивност или обратното - сънливост и апатия
    * Вълчи глад или обратното - липса на апетит
    * Бързо отслабване
    * Дразнене от светлина, гадене, сърбеж
    * Загуба на ориентация, виене на свят
    * Зачервени очи и пресъхване на устата
    * Стомашни разстройства
    * Треперене на ръцете и краката
    * Загуба на интерес към училището, спорта, работата
   
   
    20 начина да направите детето си наркоман
   
    * като никога не сядате да се храните заедно
    * като никога не организирате излети, на които децата гледат с очакване
    * като говорите на тях, а не с тях
    * като ги наказвате пред хората и никога не ги поощрявате
    * като винаги решавате проблемите им
    * като оставяте възпитанието в морал и религия само на училището и църквата
    * като не им позволявате да изпитват студ, умора, риск, контузия, провал
    * като ги заплашвате, че ако употребят алкохол, ще бъдат наказани
    * като очаквате само шестици от тях
    * като винаги уреждате всичко и не ги стимулирате да поемат отговорност и риск
    * като не ги окуражавате да споделят своите чувства
    * като не обяснявате значението на думата последица
    * като ги карате да мислят, че грешките им са грехове
    * като отговаряте на въпроса им "защо" със "защото аз казах"
    * като правите така, че децата да мислят, че сте безгрешен
    * като поддържате атмосфера на хаос в дома си
    * като никога не им казвате, че са обичани
    * като никога не ги прегръщате
    * като винаги очаквате най-лошото от тях
    * като никога не им вярвате
    * като не им давате право на житейски избор

Цялата статия: http://www.novinar.org/main.php?act=news&act1=det&sql=MT … ater=MTk5NDszNQ==
Виж целия пост
# 1
Браво на Как'Сийка  bouquetНа никой не пожелавам такова нещо!
Виж целия пост
# 2
всичко е казано много изчерпателно
към т.2 искам да добавя - приятелите на детето
Виж целия пост
# 3
Браво Как'Сийке
Да добава и прекаленото обгрижване
Виж целия пост
# 4
Учила съм в Частно училище , където по-голямата част, не мога да кажа, че са били наркомани, но са използвали наркотици, и стигнах до извода, че ПРИЯТЕЛИТЕ , не родителите и т.н. подтикват към наркотиците.
Виж целия пост
# 5
Естествено, че приятелите подтикват. Много пробват. Но дали от родителите не зависи дали детето им ще продължи? Или ще си остане само с пробата? newsm78
Виж целия пост
# 6
Не от самият него зависи.
Нямам време, че излизам после ще напиша една история как баща му го заключи с охрана и той пак намери начин да си вземе дозата, тъжна история де
Виж целия пост
# 7
Не от самият него зависи.
Нямам време, че излизам после ще напиша една история как баща му го заключи с охрана и той пак намери начин да си вземе дозата, тъжна история де
Точно това имах предвид! Че ако родителят не разбере още в началото, когато детето му прави първите си опити, после, когато стане наркозависимо, вече е безнадеждно късно! ooooh!
Мисля, че превенцията е вярното средство. Thinking
Виж целия пост
# 8
С всичко съм съгласна, но с това не:     * като оставяте възпитанието в морал и религия само на училището и църквата. Няма да оставя възпитанието им на училището, но за религията пък няма да позволя в училище да им пълнят главите с глупости и да им промиват мозъците. Не е гаранция, че религията ще ни спаси от наркотиците. Както и не е гаранция, че и двайсетте начина да са избегнати, детето пак може да се увлече. Въобще никой не е застрахован от това. Не пожелавам на никого подобно нещо! Peace
Виж целия пост
# 9
Преди години имах колега, който прекарваше повече от половината си ден в тоалетната. Всички мислехме, че има стомашни проблеми. Един ден шефа се притесни и влезе. Колегата беше друсан до козирката  Sad
Месеци на ред никой не беше разбрал за проблема му, а работното му време беше от 8 - 22ч.  и никой не беше разбрал. Това, като пример, че е трудно да го хванеш. Хем цял ден ти е пред очите - хем си мислиш, че е чист.
Момче от квартала години на ред беше зависим. Седеше с баща си в тях и винаги го придружаваше някой от родителите му. Получаваше си дозата през прозореца с въженце  Confused

Но най - лошото е, че обществото не приема наркоманията, като болестно състояние, жалко защото за мен е такова.
Виж целия пост
# 10
Много хубаво и полезно, мерси, Сике  Hug
Виж целия пост
# 11
Не от самият него зависи.
Нямам време, че излизам после ще напиша една история как баща му го заключи с охрана и той пак намери начин да си вземе дозата, тъжна история де
Точно това имах предвид! Че ако родителят не разбере още в началото, когато детето му прави първите си опити, после, когато стане наркозависимо, вече е безнадеждно късно! ooooh!
Мисля, че превенцията е вярното средство. Thinking
Така е, но ако разбереш, че прави опити как ще го спреш?
Как можеш да накараш да НЕ ПРОБВА, ДА НЕ ПРОДЪЛЖАВА, след като му е харесало първите пъти, много трудно е. Според мен, трябва да се стремим да бъдем възможно най-близки с децата си, да ги наблюдаваме ежедневно, да се познаваме с приятелите им, да ги стимулираме да ги канят вкъщи на гости, а не да излиза навън, но като се внимава да не досадим излишно.
Ужасно тежка тема! Имам много близък, починал от сръхдоза, след като всички мислехме, че е чист.
Виж целия пост
# 12
То е ясно, че не можем да ги опазим от всичко, но това не значи да се откажем да пробваме... Thinking
Според мен, трябва да се стремим да бъдем възможно най-близки с децата си, да ги наблюдаваме ежедневно, да се познаваме с приятелите им, да ги стимулираме да ги канят вкъщи на гости, а не да излиза навън, но като се внимава да не досадим излишно.
Точно това имам предвид. Ако детето ни е пораснало достатъчно, за да пресича само улицата, да играе навън и да се разхожда с приятели по улиците, това не означава, че няма нужда да го наглеждаме непрекъснато, да следим кога, къде и с кого е, кои са му приятелите, какви са интересите им, какво ги вълнува и прочие... Грижата не е само купуването на скъпи дрехи и играчки, здравословната храна, доброто образование и т.н. Просто не трябва да емигрираме прекалено рано от живота на децата си, даже да рискуваме да ни обвинят, че прекалено сме загрижени. Имам впечатления, че проблемите с децата идват тогава, когато загрижеността намалява, а не когато е прекалена. Като в понятието загриженост включвам и реалното, физическо присъствие на родителя в живота на детето му. Като гледането заедно на даден филм, например, а не гледането по едно и също време, но всеки в стаята си. Храненето заедно. Общите семейни забавления. Ей такива неща...
Виж целия пост
# 13
Ох моето мнение е много различно с някой от вас, но нямам желание да споря.
Не може никой да ме убеди, че един младеж в пубертета на около16-18 ще иска да вечеря с мама и тати и да им разказва и запознава с приятелите си.
Виж целия пост
# 14
А защо не? Всички гледаме американски филми. Там е практика, когато дъщерята излиза, момчето, което я е поканило на среща, я взима от вкъщи, запознава се с родителите й, после я връща в уречения час...  И родителите са спокойни, нали? Те да не са по-прости от нас? newsm78
Просто ми се струва, че даряваме децата си с повече свобода, отколкото са в състояние да понесат. Naughty
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия