АВГУСТОВСКИ слънчица радват мамини сърца!

ха, това беше изненада:) не съм очаквала някой да е забелязал присъствието или отсъствието ми:) четях ви всеки ден, но не пишех, защото все не се чувствах добре и трябваше само да се оплаквам...

както и да е, родих:) с голям зор, но родих:) имам прекрасен син! това също беше голяма изненада, не знаехме какъв ще е пола на бебето, гледаха ни на ехографф в 24 седмица и доктора казаха, че мисли че е момиче, но не можа да го види добре, бебока много се въртеше и подскачаше, смучеше си пръста, ръцете горе, ръцете в страни:) крачетата ритат  и въобще вскичко... само татито беше убеден че това "нещо" дето така рита и хълца из корема ми е момче и че само неговия син може да расте с такава сила в 9-иа месец:) в в средата на 8 месец размера му беше малък към нормален, и аз бях наддала 10 кг до тогава, а в 9-месец почнах да качвам по 2-3 кг на седмица.
на 31 юли в 3 часа следобед се роди Ивайло младши, 4200кг,
Като си лягах към 12 през ноща и се опитвах да заспя, казах на Иваъло старши:), че ме наболява кръста... и не можах да мигна повече - чувстах леки контракции, ходех до тоалетна през 30  мин и знех вече, че малката ми цвъцка идва:)
към 4 сутринта започнах да гледам часовника и видях че контракциите ми са през 10-на минути. в 4.30 тапата изхвръкна и водата ми изтече; обадих се в болницата и казаха, че имам около 2-3 часа, ако искам да отида веднага, ако искам по-късно като станат контракциите на 5 мин.

взех си душ и понеже вода продължаваше да изтича докато се къпех видях къси косъмчета да изтичат от мен и викнах: цвъцката има косаааа, тъмнаааа:) мъжа ми ме гушна, каза ми че няма страшно, приготвихме се и тръгнахме.

Направихме си даже снимки по време на контракция, на паркинга пред болницата, във болницата и т.н. контракции на 3-4 мин.

и страшното почна:)
акушерката ме посъвтва да ми сложи епидурална, че нямям разкритие, а контракциите са на често и почнаха и напъни, а плодът голям ..
сложиха ми и Петадин, да облекчи малко болката, докато станат изследванията за епидуралната - ефект нямяше. към 7 часа се смениха скушерките и ми се падна неопитна и нагла акушерка (в Англия ражданията се подпомагат изцяло от акушерки, само в краен случай се вика доктор), не се появи повече от час, изклучи монитора за тоновете на бебето а аз имам напъни контракции на 1 минута; мъжа ми и майка ми са при мен и ми дават газ (така наречения смешен газ) тои малко замайва и притъпява болката 1 към 10. Към 8 часа акушерката се появи и каза че е късно за епидурална вече и ще върне анестезиолога, че имам голямо разкритие и да напъвам вече: напъвах около 3 часа - кошмарни болки без резултат, всяка минута... мъжа ми откачи, скара се с акушерката, и тогава случайно влезе лекар привлечен от виковете ми - поискахме му да ме погледне - оказа се, че епидурална още може да се сложи, че шийката на матката ми не е била достатачно еластична и нямям пълно разкритие, че трябва да ми сложат и системи за да увеличат разкрититето и отпуснат тъканите, че да се придвижи главичката в родовия канал. Към 12 ми сложиха епидуралната, облекчението беше неописуемо, макар и на 50% само, оставиха възможност да мога да чувствам 50% болка и да усещам напъните за да помагам на процеса. и към 3 следобед родих -
с епидурална, форцепс и вендуза (вакуум), 15 часа раждане, с изтекли води и контракции и напъни на всяка минута в продължение на 10 часа; 20-на шева вътре и вън, хемороиди и влошено зрение.... още се възстановявам и не мога да сядам на компа, та оттогава не съм и чела какво става из форумите:)
дано не уплаших неродилите августинки - всичко е добре, когато свършва добре:) просто да знаете, че и в Англия може да се объркат нещата, а и да имате предвид, че и винаги може да се оправят.. освен това е истина, че после като гушнете рожбата си и всичко се забравя:) аз въпреки вскичко не бях уплашена исках само по-бързо да свършва и детето да е добре!

малкия юнак е свръх гладен, дохранвам го с формула и има глас на крали марко:) да ми е жив и здрав -  и той е вече по-добре (имаше охлузвания по главичката от форцепса и подутини от вакуума и ни беше много трудно да спим) но всичко постепенно се забравя.

Ох, поувлякох се с писането, но ми стана много приятно, че някой си спомня за мен:) обещавам и снимка да сложа ако се науча как става:)

благодаря ти още веднъж и поздрави на всички августинки:)