С какво ви дразнят свекървите? – 122

  • 39 964
  • 781
# 390
Тук подкрепям Ма ко,която иначе е доста крайна в изказванията си за свекървите.Деца ,които се отглеждат главно от баби и дядовци са привързани повече към тях.Аз лично съм отгледана от баба и дядо и връзката ми с тях беше много силна-още ми е мъчно за тях.С родителите си никога не успях да изградя такава връзка.Бабата беше свекърва между другото /усмихнат емотикон/
Виж целия пост
# 391
Явно има хора, които не го възприемат това, но на нас като семейство ни е доста по-лесно.
Не. Повечето хора не възприемат това. Има голяма разлика. Какъв е смисъла да посочваш вашия модел, след като и оплакващата се и коментиращите, не го считат за правилно? За вас и да работи, за другите няма да стане работещо. Освен да се "похвалиш", че двамата с мъжа ти не сте способни да създадете самостоятелно семейство, друго не правиш. Мислиш ли, че на тези на които не помагат с децата, по-малко внимание им обръщат? Напротив, обръщат им повече. За да отидем някъде не ми е от първостепенно значение дали съм сготвила или ще се храним навън или с поръчана храна. Не е нужно да строявам майка ми да дойде с храна. Повечето хора не приемат някой да нахлува в дома им, независимо дали са там или не и това е повече от нормално. А това не е критерии дали в едно семейство си помагат. Представи си, хората си помагат и без да им се дава правото да се разпореждат в чужда къща и едното изобщо не е обвързано с другото
Съфорумката пише, че за тяхното семейство такива отношения ги карат да се чувстват добре.
Тя съзнава и приема, че има хора, за  които такива контакти не са ОК.
Но ти държиш да й начукаш канчето- ПОВЕЧЕТО хора не били приемали това за нормално, поради което то е ненормално.
Ми, не е така. Нормално е всичко, което се прави на добра воля и доставя удоволствие и чувството за пълнота при общуването.
Колкото и да ти е чудно, има дъщери, които не се борят с майките си цял живот за независимост, защото никога не са се чувствали зависими.
Никога не са се борили кой да води бащина дружина и не са делили къщите на свои и чужди.
Трудно е за много хора да го схванат-за мен също, но съществува и този патриархален начин на живот, който просто показва колко по-близки са си поколенията.
И е глупаво да бъдат анатемосвани, само защото са останали малко.

Пип 2 , тук е разликата с теб- те живеят в симбиоза, в комуна, и не "хвърлят" децата в дома на някоя баба, а те да си веят байракя, и да ги виждат веднъж в годината през отпуската.
Реално, живеят като едно голямо семейство, което се грижи както за децата, така и за всекиго другиго, който има нужда.
Виж целия пост
# 392
Цитат
И е глупаво да бъдат анатемосвани, само защото са останали малко.
Те не са и толкова малко всъщност! Фактът, че от многохиляден форум тук постоянно пишат и се оплакват 10-20 жени говори точно обратното. Повечето хора, дори и когато имат свои си семейства и живеят отделно от родители, братя и сестри, се чувстват обвързани в семейни връзки, обичат се, уважават се, търсят се и си помагат.
Виж целия пост
# 393
Ти го написа.
Аз, нали съм фосил, пък и с майка ми такава близост не сме имали,  не върви да направя обобщението.
Но, си права.
Виж целия пост
# 394
Аз с годините си дадох сметка, че колкото повече време прекарвам с близките си, толкова ми е по-добре. Ако майка ми или баща ми живееха в съседната къща, щях да съм безкрайно щастлива, както и ако баба ми и дядо ми също бяха в непосредствена близост, а не на 400 км. Това, че живеем толкова близо до свекърите не ме дразни, напротив. Естествено всеки си уважава личното пространство, няма как да се изненадаме един друг голи или тн. На мен лично, общуването само по празници не ми стига. Та така, животът е кратък, независимостта е страхотна, но близостта и споделените моменти още повече, и едното не изключва другото при едни нормални и човешки взаимоотношения. Ако всички в дадена конфигурация са щастливи в нея, то е напълно без значение как е при другите, дали другите го приемат за нормално и тн.
Виж целия пост
# 395
Откога това дали допускаш да нахлуват в къщата ти, е критерии колко сте близки с роднините?
Виж целия пост
# 396
Говорите за съвсем различни неща и пак няма да се разберете.
Виж целия пост
# 397
Говорите за съвсем различни неща и пак няма да се разберете.
Абсолютно.
Виж целия пост
# 398
Ма ко, прочети какво си написала ти, и какво съм написала аз. Кое от написаното от мен ти звучи като “Ако ти се ровят в гащите и те изненадат гола след баня в дома ти, то отношенията ви са цветя и рози, и близостта ви е страхотна” за да ми задаваш подобен въпрос...

Написала съм точно и ясно какво имам предвид, което е отчасти породено от написаното от animo. Те имат някаква изградена близост и взаимосвързаност, която някои описвате като странна, а за мен е съвсем приемлива, при все, че всички участници са ок с нея. И водена от тази дискусия и от последвалите размисли из постовете относно близостта написах, че за мен например колкото е по-голяма близостта, във всяко едно отношение, толкова е по-добре, при едни нормални отношения и зачитане на личното пространство разбира се. Надявам се сега е по-ясно Simple Smile
Виж целия пост
# 399
Откога това дали допускаш да нахлуват в къщата ти, е критерии колко сте близки с роднините?
Откакто хората не приемат като нахлуване в къщата им присъствието на роднините, нито своето -в техните.
Елементарно, Уотсън.
Как не можеш да схванеш, че твоето разбиране за каквото и да е, е само твое и не е валидно за разбирането на когото и да било, другиго?
Виж целия пост
# 400
И къде точно съм написала, че присъствието е нахлуване, това не мога да схвана? Ще го посочиш ли като на идиот? Да имаш ключ и да си отключваш и влизаш в чужд дом, обаче си е нахлуване. Не само според мен, а според общоприетото. И това не дали ще го позволяваш, не е мерило за близостта ти с роднините
Виж целия пост
# 401
Дам, щом като съм купувала ,готвила и слагала маса за всички съм очаквала и някаква помощ.Колкото злобни  актове да е  имало, колкото да съм се справяла сама  с много неща, съм била благодарна на помощ и внимание.Свекърът например се е сещал  да ме сметне за човек и съм била благодарна.Като бебета той е вземал едното дете да нахрани.Нямаше столчета молчета, мъжете ни бяха мачовци  някакви измислени и особено при родителите си не пипаха.
Винаги съм мечтала за разбирателство, голямо семейство  и бяхме такова, с девера и цялото му домочадие през седмица у нас-той си е у  тях де , аз съм  чуждата за заобикаляне, но все пак беше хубаво и не съм правила сметки кой какво и колко.
По-добро е от сега, всеки сам и луд да бърза.
Много са семействата ,дето са заедно в едно жилище, но вече всеки си има   отделен терен ,пространство ,особено кухня  и баня са по две.
Но вече на този години  и след почти 15 сама, не се виждам и си  е страшно да дойде друго семейство, да се съобразявам какво обличам и как ходя, има ли закуска и храна въобще, винаги ли е безупречно оправено всичко...
И все пак хубавото бе преди-заедно, нищо че след години се хранехме отделно ,на празници винаги на една маса всички, нико че готвех аз за всички и  бе моя грижа.Хубаво е с хора ,с разбиране , въпреки гадостите .
Виж целия пост
# 402
И къде точно съм написала, че присъствието е нахлуване, това не мога да схвана? Ще го посочиш ли като на идиот? Да имаш ключ и да си отключваш и влизаш в чужд дом, обаче си е нахлуване. Не само според мен, а според общоприетото. И това не дали ще го позволяваш, не е мерило за близостта ти с роднините
Съжалявам, щом не можеш да схванеш какво си написала.
Но, ако схванеш поне/само, че твоите възприятия са си твои, а не норма и за другите, ще е добре.
Виж целия пост
# 403
Ако ти не схващаш собствените си писания, защо не се сетиш, че не важи и за другите. Последнай собствения си съвет първо ти.
Виж целия пост
# 404
Откога това дали допускаш да нахлуват в къщата ти, е критерии колко сте близки с роднините?
Когато хората са близки и има взаимна помощ, не е нахлуване. Твърдя го, въпреки че съм на другата крайност - темерут, който не понася никой, дори собствената му майка, да идва в дома му, не търпи помощ и се бори като прасе с тиква, вместо да позволи да му се помогне. Но както за мен моят начин си е нормален и ми харесва, точно така е напълно нормално за други хора взаимната помощ да е техният начин и това да е напълно нормално. Защо, за Бога, само нашият начин трябва да е единственият нормален? Вярно, че сме и най-хубави, и най-умни, ама хайде и другите да имат малко достъп до хубост и умност.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия