Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 10

  • 65 259
  • 763
# 270
То от една страна не е правилно да се генарализира. Мъжете с деца....жените с деца.... те да не са еднакви всичките. Обаче си е тегаво, няма какво да се лъжем.  Аз имам около себе си примери и за мъже с деца, които обаче трудно си представят да са с жена с дете/деца. То е логично. В общия случай децата са при майката, съответно този мъж ще трябва да се съобразява. Докато мъжете с деца/без деца.....  разполагат със себе си.
Пък за тенденцията хората да не искат да се обвързват като цяло, да не говорим....
Не ща да съм сама.... ама както е тръгнало... не съм голям оптимист, че нещо ще се промени.
Виж целия пост
# 271
Малинче, само внимавай! Че човек в самотата си големи глупости прави.
Не е фатално да си сама, понякога така става. Но има много диваци и не бива да се прибързва.
Аз 3 години бях сама, минах през всякакви периоди. По едно време си викам Е, кво толкоз! И сама да съм- много важно. Имам си приятелките, децата ми са здрави, да не ми е обещано да имам мъж.
Поживях си 3-4 месеца така, никакви мъже около мен! Нарочно дистанцирах всеки, които ме поздрави. Накрая "паднах" 😀, когато срещнах сегашния ми мъж, без да искам, без да съм го търсила... Пък ако не "остареем" заедно - така е било писано.
Не искам да съм сама, аз съм доста социално животно и не издържам в самота, но...понякога не зависи от нас.
Дали се разбира какво съм написала? Е, такива са ми, разпиляни, мислите за любовта и живота.
Виж целия пост
# 272
Аз го мисля горе долу същото.  Определено не ми е хубаво като си представя все да е така.... хем не знам какво да правя. Къде изобщо да ги срещам тези мъже свободни на 40 плюс години? Пък като ги срещна кога да има кажа, че имам деца.... абе... май и аз съм като в оная приказка "искам, ама  нямам желание...."
Виж целия пост
# 273
Моята стратегия беше да си казвам веднага! В крайна сметка не би ми било приятно да разбера за децата на отсрещния след 3 месеца примерно.
Къде да ги срещаш - ти къде ходиш? Общуваш ли с непознати спокойно?
Изясни си конкретни качества, които държиш да има и не би правила компромиси. Моят списък беше кратък, прост и не търпеше промени. После увеличих изискванията Sweat Smile
Разширявай приятелския кръг. Все някъде има подходящ 40+ мъж.
Но пак казвам, не си го слагай за самоцел!
Виж целия пост
# 274
Пред мен не стои въпросът кога точно да кажа, че имам дете. Смятам, че от самото начало трябва да се знае. И от самото начало трябва да се знае, че детето ми е приоритет пред всичко и всеки. Така ще си спестим евентуални неприятни моменти и недоразумения след това.
Но на този етап няма кога да се занимавам с мъж. Може би когато дъщеря ми поотрасне още малко и вече мога да я оставя вкъщи сама за няколко часа.
Виж целия пост
# 275
Според мен не е вярно, че мъжете бягат от жени с деца. Има ли привличане, с деца, без деца, все тая...
Даже понякога човек би предпочел майка с дете, защото ще е някакси по "семейно ориентирана" със семейни навици... А не като днешните млади моми на 35-40+, които са свикнали да си живеят айляк, да преспиват тук там без много да се замислят и в един момент им е щукнало да хванат последния влак. Е как да я вземеш, тя като има вече "лоши навици"....
Виж целия пост
# 276
Хехе.... провокирате ме да ви разкажа за един си опит по темата. Ходих два пъти на тъй наречените бързи срещи.  Първият път не казах на никой, че имам деца.  От осем човека, седем бяха пожелали да ме видят пак.   Не се изненадах.... бях най-добре изглеждата, не съм глупава, а и нямам бариера да говоря с непознати, като съм усмихната (което си е рядко) светът е мой. Вторият път казах на всички, че имам деца.... еми нула на нула....  Колко хилене отнесе и вино изпи този ми експеримент.... голямо забавление....вече не ми се занимава и нямам грам желание да си разказвам живота.
Виж целия пост
# 277
Имам втори брак, както и всичките ми приятелки, които са разведени в миналото отдавна са с нов брак, някои и с деца. Не знам защо мислите, че мъжете не искали жени с деца, реалността показва друго Simple Smile Просто си дайте време. Няма начин симпатична жена да остане сама. Не познавам такива наистина.

Вариант е самата жена да не иска друга връзка, което вече си е различно.
Имах една приятелка, тя всеки път като ме срещне, ми обясняваше, че не може да се начуди как така съм с нов мъж, тя нямало никога да бъде с друг, освен с нейния. Минаха години, сега я гледам с нов мъж, и все едни любовни излияния из фейса Simple Smile Щом и тя не е сама, значи за всеки има шанс.
Виж целия пост
# 278
Бащата не плаща издръжка 2 год. Има ли право майката да спре срещите с бащата и детето?
Виж целия пост
# 279
Предполагам, че имате съдебно решение. Отговорът ми е - Не, има други механизми, законови. Ако съдът е определил режим на лични отношения с бащата, сте длъжна да изпълнявате решението.
Виж целия пост
# 280
Имате право да подадете жалба и да му изискат парите или да го запорират. Стига да не е е обявил,че взима минимална заплата и няма доходи, но така или иначе при запор, всичко по сметката ще му бъде взимано.
Но нямате право своеволно да не му давате детето. Това ще се обърне срещу Вас.

Относно децата- винаги съм казвала, че имам, от това зависят срещите ми, аз винаги съм с тях-нямам на кого да ги оставям. Трябва някак да обясня, защо мога да излизам само за час веднъж на 2 седмици все пак. И пак мога да кажа, че може би 10 от 100 процента, не са имали нищо против, разбирали са ме и са ме подкрепяли. Сами си поставяме тия рамки, аз постоянно живеех с мисълта, че с 2 деца никой няма да ме вземе, а е факт, че никой никога не е имал против, а аз съм им го налагала- тикакво ще ме правиш с тия деца... голяма грешка е това. В чужбина никой няма такива предразсъдъци, даже е нормално в днешно време.
Виж целия пост
# 281
Не е допустимо да преустановите определения от съда режим на лични отношения с бащата, като санкция срещу неплащането на издръжка. Прекалено дълго време сте чакала - 2 години...сигурно имате своето обяснение. Ако бащата разполага с доходи и имущество отивате  с решението на съда при частен съдебен изпълнител да образува изпълнително дело за принудително събиране на вземането (издръжката) . В този случай, можете да претендирате всички суми за минало време. Ако няма доходи и имущество отивате при държавен съдебен изпълнител ( в Районния съд), за да образува изпълнително дело за плащане на издръжка от държавата, чрез общината. В този случай общината ще запичне да плаща издръжка, но само занапред, т.е. от датата на констативния протокол на съдия - изпълнителя. Размерът на издръжката, която общината плаща, се определя със Закона за държавния бюджет. До момента е 90лв. Тоест, ако издръжката по решението е 150лв., общината ще плаща само 90лв.
Виж целия пост
# 282
Здравейте, на 40+ съм и в момента ми тече делото за развод, след брак от 9г. и едно дете на 7г. , от София. Още свиквам с новото положение. С това, че няма да се виждаме с общите семейни приятели с деца, както преди, защото мъжете в двойките си искат и мъжката компания, както и с липсата на свободно време. През деня съм на работа, а вечер-домашни с детето. Социалният ми кръг се стесни доста. Жал ми е най- вече, че почти няма дечица, с които да събирам моето. Също и че дори и да се сприятеля с някой мъж, не знам как ще намеря време да му обърна внимание. Мислите са ми в тази насока, защото практически от 1-2г. преди делото за развод нещата вкъщи не вървяха и мисля, че съм приключила мисловно отдавна с брака си, т. е не съм обременена и мога да започна нова връзка. Но просто няма да е честно към новия партньор, ако не мога да му отделям време...Та така, просто си споделих, благодаря, че го има този форум.
Виж целия пост
# 283
gazella53, дано делото да мине бързо и благоприятно. А, Вие сигурна ли сте, че искате нов партньор и защо ? Не държа да отговаряте тук, а по-скоро на себе си...аз след 12 г. брак и  6 г. след развода, не мога да си представя да живея отново с някой. Промяната, която преживявате и Вие, и детето, е огромен стрес - физически, емоционален, душевен..
Виж целия пост
# 284
Здравейте, на 40+ съм и в момента ми тече делото за развод, след брак от 9г. и едно дете на 7г. , от София. Още свиквам с новото положение. С това, че няма да се виждаме с общите семейни приятели с деца, както преди, защото мъжете в двойките си искат и мъжката компания, както и с липсата на свободно време. През деня съм на работа, а вечер-домашни с детето. Социалният ми кръг се стесни доста. Жал ми е най- вече, че почти няма дечица, с които да събирам моето. Също и че дори и да се сприятеля с някой мъж, не знам как ще намеря време да му обърна внимание. Мислите са ми в тази насока, защото практически от 1-2г. преди делото за развод нещата вкъщи не вървяха и мисля, че съм приключила мисловно отдавна с брака си, т. е не съм обременена и мога да започна нова връзка. Но просто няма да е честно към новия партньор, ако не мога да му отделям време...Та така, просто си споделих, благодаря, че го има този форум.
И ние сме горе долу така. Детето ми е на 7 г. Може да ги срещнем някой ден щом сте от София.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия