Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 10

  • 48 255
  • 452
# 345
Чувствам се като ученичка, която тепърва ще трябва да се учи как беше това със срещите 😃. Браво момичета, много сте смели. Аз не обичам никъде да хода сама, не се чувствам комфортно. Ще видим дали ще успея да изляза извън зоната си на комфорт.

Здравейте, аз също си търся компания основно за разходки и почивки. Детето ми е на 7 - момиче. От София сме.
Виж целия пост
# 346
Здравейте, аз също съм от София с двама близваци, момчета, които в края на месеца стават на 7. Търся си компания за разходки по Витоша заедно с децата, забавления за деца, а в някакъв момент и за почивки.
Виж целия пост
# 347
Привет и от мен! 3 години минаха така, на новобранците смирение и сила пожелавам, не бързайте с новите връзки, че едно мазало става,направо джунгла. Има ли банда от Варна тук, виждате ли се на живо?
Виж целия пост
# 348
Здравейте, Nataka-добре се присъединила.
Включвам се да Ви разкажа за първата си лятна почивка с детето и с още една приятелка с 2 деца. Нейната тинейджърка не излезе почти от хотелската стая, не и бяхме интересни. Моето и нейното по-малко дете не си паснаха особено и играеха много малко заедно, даже по-скоро поотделно. Ние имахме много приятни разговори, но децата...война и мир. Защо когато родителите се харесват, децата- не и обратното? Та, оказва се, че сама с детето е скука, с друг родител с дете-сложно. Не мога да измисля идеалната почивка или екскурзия. Интересно беше също, че бяхме с туристическа агенция, с вкл.-н превоз и автобусът бе пълен с хора над 55-60г., някои от които с внучетата си, адмирации за което. Та, забелязах, че възрастните се присламчваха в ресторанта всеки път към някоя заета маса, запознаваха се помежду си и все търсеха разговори, като в последния ден вече събираха масите и си станаха компании. Не лош начин за запознанства...
Виж целия пост
# 349
Здравейте ,банда !
С дете само на годинка се изнесох от жилището на баща му ,защото психическия тормоз не се издържаше ,на моменти имаше и физически разправии ,леки ,но все пак травмиращи .
Бащата на детето желае то да спи при него 1 път седмично , вече съм уговорила консултация с адвокат ,но до тогава ме тресе дали е правилно да му го давам толкова мъничко да спи при него .
Големия спор е ,че той иска да води детето при родителите си ,които живеят в друг град ,който е на 3 часа плюс път от града ,в който живеем . Забраних изобщо да се обсъжда темата . На мен ми се струва и че може и да е в мой минус ,ако позволя
детето да пътува с преспиване без мен в друг град на тази възраст . Някой има ли опит с раздяла с дете на толкова малка възраст ?
Виж целия пост
# 350
на 1 год. дете надали съда ще разреши с преспиване.
след 3-4 год. възраст е напълно възможно. и ще го води където прецени родителя, с условието  това да не вреди на детето, да не застрашава живота му. както ти го правиш в момента.
Виж целия пост
# 351
Здравейте ,банда !
С дете само на годинка се изнесох от жилището на баща му ,защото психическия тормоз не се издържаше ,на моменти имаше и физически разправии ,леки ,но все пак травмиращи .
Бащата на детето желае то да спи при него 1 път седмично , вече съм уговорила консултация с адвокат ,но до тогава ме тресе дали е правилно да му го давам толкова мъничко да спи при него .
Големия спор е ,че той иска да води детето при родителите си ,които живеят в друг град ,който е на 3 часа плюс път от града ,в който живеем . Забраних изобщо да се обсъжда темата . На мен ми се струва и че може и да е в мой минус ,ако позволя
детето да пътува с преспиване без мен в друг град на тази възраст . Някой има ли опит с раздяла с дете на толкова малка възраст ?
Ако нямате съдебно решение, за съжаление не можеш да направиш нищо, освен бащата да виждам детето в твое присъствие. Но ако го вземе и реши и да го заведе някъде си - няма на кого да се оплачеш.
Обикновено съдиите до 3-год възраст позволяват виждане без преспиване.
Виж целия пост
# 352
Arielll-много е мъничко детето. Моето е на 8г. и още не иска да спи в квартирата на баща си. По-горе правилно са ти написали, че до 3-4 г. възраст и Съда няма да разреши срещите с бащата да са без Ваше присъствие. За да не влизате в излишен конфликт с бащата и да са доволни и двете страни може да се уговорите да ходите с детето при родителите му или на хотел с детето в техния град, за негова сметка. Аз така направих. За Великден трябваше да заведа детето при роднините на мъжът ми, с когото се развеждам. Наех хотел и вечерта спахме с детето там. През деня бяхме и хапвахме при свекърва ми и другите роднини. Добре се получи, макар, че всичко бе на мои разноски, за съжаление, дори и мъжът си возих дотам. Направих го, защото искам детето да поддържа връзка и с роднините по бащина линия, с които се разбирам все още много добре.
Виж целия пост
# 353
Привет на всички в тази тема. Реших и аз да пиша за да покажа и другата "гледна точка". Аз съм мъж и се грижа за детето си сам от както беше на 3 месеца. Сега е на 5 години и нещата са малко "по-лесни". Бившата ми жена ни напусна и повече не се интересуваше от детето. Останах сам и се преместихме при родителите ми. Никога няма да мога да им се отблагодаря за моралната и физическата подкрепа, която ми оказаха. Живяхме 1 година с тях и след това се преместихме да живеем само двамата... просто реших, че е време. Живота на самотен родител е труден... не се оплаквам от това, че пера, чистя, готвя, гладя, къпя и всички останали неща свързани с родителството, а от това, че детето ми като заспи вечер оставам сам със себе си и тогава самотата ме връхлита с пълна сила... изгледах почти всички сериали в Netflix....След като детето навърши 3 години реших, че е време да опитам пак да създам някакви приятелства, които да прераснат в нещо повече. Разбрах, че това е много трудно особено когато имаш дете. Опитах повечето dating apps без успех. Винаги намирах жени, които ги беше страх или бяха там просто да покажат "перфектните" си снимки! Попаднах на жени изгонени от мъжете си и стоящи и чакащи "той да се обади" защото "Нали е баща на детето ми"...Опитвам се да си подредя мислите, но може би просто съм разочарован от това, че хората не могат да се доверят на друг след като веднъж са имали "проблем" в живота. Смятам, че е създадена някаква погрешна представа към мъжете че всички сме "свине" и "нищо не става от нас" и повечето жени нямат доверие на мъжете. Поста стана по дълго от колкото имах намерение да бъде. Поздрави на всички и горе главата... пуснете си една хубава песен и си сипете чаша вино...
Виж целия пост
# 354
Браво!
Не всички мислят така за бившите си.
Аз нашия баща го боготворя.
Случих на бивш,  дето се вика.
Виж целия пост
# 355
Вино от сутринта не е много добре Simple Smile Ще се появи и твоята мечта, просто не зацикляй на това, радвай се на живота, на свободата. Жената за теб ще иска да си усмихнат и уверен в себе си. Ако си отчаян даже няма да ти обърне внимание дори и да се сблъскате във входа.
Виж целия пост
# 356
Един познат по едно време имаше идея да направи нещо като клуб на самотния родител. Само на приказки беше, но и размишлявахме, че сигурно ще са предимно жени. Все пак като се замисля е някакъв вариант за компания и нови запознанства, макар и не такива с цел връзка. Струва ми се невъзможно обаче на мен да се организира такава инициатива.
Виж целия пост
# 357
и каква ще е локацията на този клуб?
Виж целия пост
# 358
Е знам ли, идеята му беше на местно ниво, за града.
Виж целия пост
# 359
Аз съм жена и съм в подобна на Вас ситуация. Имам много приятели родители на други деца и с детето постоянно излизаме, но и аз търся безуспешно своята половинка. Излизах с много мъже от dating apps и като Вас не откривам нормални такива, с които да създадем общо семейство и връзка.
Привет на всички в тази тема. Реших и аз да пиша за да покажа и другата "гледна точка". Аз съм мъж и се грижа за детето си сам от както беше на 3 месеца. Сега е на 5 години и нещата са малко "по-лесни". Бившата ми жена ни напусна и повече не се интересуваше от детето. Останах сам и се преместихме при родителите ми. Никога няма да мога да им се отблагодаря за моралната и физическата подкрепа, която ми оказаха. Живяхме 1 година с тях и след това се преместихме да живеем само двамата... просто реших, че е време. Живота на самотен родител е труден... не се оплаквам от това, че пера, чистя, готвя, гладя, къпя и всички останали неща свързани с родителството, а от това, че детето ми като заспи вечер оставам сам със себе си и тогава самотата ме връхлита с пълна сила... изгледах почти всички сериали в Netflix....След като детето навърши 3 години реших, че е време да опитам пак да създам някакви приятелства, които да прераснат в нещо повече. Разбрах, че това е много трудно особено когато имаш дете. Опитах повечето dating apps без успех. Винаги намирах жени, които ги беше страх или бяха там просто да покажат "перфектните" си снимки! Попаднах на жени изгонени от мъжете си и стоящи и чакащи "той да се обади" защото "Нали е баща на детето ми"...Опитвам се да си подредя мислите, но може би просто съм разочарован от това, че хората не могат да се доверят на друг след като веднъж са имали "проблем" в живота. Смятам, че е създадена някаква погрешна представа към мъжете че всички сме "свине" и "нищо не става от нас" и повечето жени нямат доверие на мъжете. Поста стана по дълго от колкото имах намерение да бъде. Поздрави на всички и горе главата... пуснете си една хубава песен и си сипете чаша вино...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия