У дома ОСМОКЛАСНИКЪТ стои, мама и татко се молят училище да поднови

Честито, Вилиян, честита двойна радост! Да са живи и здрави поелата първа глътка въздух и крачещия към зрелост младеж! Много слънце, свободен и пъстър живот, победи над себе си и в спорта!

Вилиан, да ти е жив, здрав, успешен и все така упорит рожденика! А на малката принцеса добре дошла с много здраве и късмет! При вас се очертава няколко дневен празник във фамилията! 😉

Вили, да е жива и здрава малка Лизи! Да има светъл живот, с много късмет и щастие за радост и гордост на всички, които са я очаквали с голямо нетърпение!
Честит рожден ден и на твоето момче! Да бъде все така борбен, упорит и успешен, да има лекота и успех във всичко и най-вече да е здрав!

Вилиан, честит рожденник, да е здрав и успешен в училище и спорт! Честита двойна радост, честито на новия живот!
Моят козунак, чиято снимка бях публикувала:
550-600гр брашно
3 яйца, единият жълтък се отделя за намазване
160-170гр захар130 мл мляко
130 гр мазнина-мас, олио, масло
Щипка сол
1/2 кубче мая или 1 сиха на д-р Йоткер
По 1/2 есенция ванилия, ром, цитрус(аз сложих само цитрус)
За пълнежа-локум, мармалад, шоколад(не съм слагала, но сложих стафиди)
Белени филираниэбадеми за украса
В купа се изсипва брашно, сол, суха мая, разбъркват се. Ако се ползва прясна мая, се активира с малко топломляко, захар и брашно. Разбитите яйца, топлото мляко, захарта и повече от половината мазнина се добавят бавно към брашното с непрекъснато бъркане.
Като се оформи тесто, почва замесването. След като омесим тестото, започваме да топим ръце в мазнината и да разтягаме и сгъваме тестото в една посока. Това продължава докато свърши мазнината и се образуваэмеко и еластично тесто с мехурчета. Оставяме да втаса час, час и половина, докато удвои обема си. След втасване, оформяме козунаци, плитките се плетат хлабаво и пак оставяме да втаса. Намазваме с жълтък, малко мляко и олио. Поръсваэсе със захар и бадеми. Печене 170-180гр.
За сплитането-плете се като плитка. Понеже моите не станаха много равни, съединих краищата и така се оформи кръгъл козунак. За разтягането и сгъването-гледах допълн клипчеэв ю-туб
На мен ми се видя лесно, за първи път правих мин год. Но стаята беше топла, не пусках никого да отваря и затваря врати.

Вилиан, честита радост! Един от най-прекрасните моменти е създаването на нов живот! Когато се изживее този миг всички злободневни теми остават на заден план. А лелите са едни от най-важните стожери в живота на племенниците, обикновено.
Да ти е жив и здрав набора и все така упорито и неуморно да следва мечтите си!

Dimitrina73, ако сме на вилата(каквито са нашите кроежи) няма много условия за развихряне в готвенето, но ако този път ни се провалят плановете наистина нищо не пречи да оползотворя времето в нови умения, благодаря за препоръчаната рецепта🤗

АниК
Не зная дали имат или нямат право, сега така тихомълком ни иззеха правата и свободите, че няма да се изненадам ако следващия път ни върнат Аз се бях подготвила с копие на нотариалното и план на имота, но не проявиха интерес изобщо, мисля си зависи от късмета на кой полицай ще попаднеш.
За плановете на малчо още има време да го мислим, една година, съжалявам ги сегашните седмокласници, защото голям хаос е с тях сега покрай това дистанционно, и вероятно дори и някои добри училища са били неподготвени и не са могли да се организират бързо (какъвто е и случая с шестокласника). Имаче миналото лято покрай обсъжданите варианти с кака му той сам инициира разговор и ме попита за мнението кои училища са на ниво. Изненадващото тогава за мен е, че рече и отсече-не искам СМГ, испанска и френска. За момента най-голям интерес прояви към АК (тази година посети колежа на отворените врати), НЕГ и НПМГ. Първия вариант мисля ще отпадне, като гледам как се развива икономически ситуацията при нас. Аз се надявам все пак да обмисли и преосмисли желанията и да включи и училището на кака си, но и за там трябват много мускули, а не съм убедена, че ще успее. Но от своя житейски опит съм стигнала до извода, че нещата се случват така, както трябва, и ако не го приемат няма да е неговото място. Ти с малките имаш ли някакви планове или е още далеч?

Поздравления за сина ти, възхищавам се на такива деца, които имат ентусиазма да пишат и имат собствени идеи!  Много разочароващо наистна е за децата ако са вложили старание, мисъл, идея, и после няма кой да я оцени Същевременно си давам сметка че и учителите имат някакъв лимит на капацитета и е възможно просто да не смогват. Но важното е по някакъв начин да измислиш ако може, да поддържаш неговия интерес и мотивация. Може би ако ти даде ти да ги четеш, после да споделиш позитивна оценка .. ?
А до немския къде сте стигнали?
Минахте ли рекции? (ако греша думата простете, но от немски изобщо не отбирам). Щеркич тази седмица са почивка само вчера имаха час немски с “една възрастна и мила баба” цитирам😃

Моята щерка изобщо не обича да пише есета, и съответно не и се получават хубави, но то е така, като гледаш да отбивш номера. Опитвам се да и обясня колко е важно да имаш собствена теза и да можеш да я защитиш обосновано, но тоз овнешки акъл не увира. Но в същото време осъзнавам, че хората и интересите са различни и се опитвам да не я пресирам много, дано сама осъзнае това което й говоря. А от друга страна сега в ИП не спира да свири на китара, да учи нови неща, сама да композира мелодии, нещо което аз не бих могла да правя и което също развива душевеността.

Яна, да те попитам какво бяхте написали в декларацията за посещение на имота? Аз писах сигнал за теч,  ама сега трябва друго да измисля.

Звездица, нашият имот е в рамките на Столична община, нищо че е отвъд околовръстното. Никакъв документ не сме подготвяли, а ни никой не ни е спирал. Нямаше и полицейски постове. Откакто почна извънредното положение, не сме излизали извън Столична община и даже не знам какво се предприема. След Великден нали се възобновяват планови прегледи и трябва майка ми да дойде за един преглед в София, та ще трябва да проверявам какво трябва да се попълва, за да я докара баща ми с колата.

Вили, страхотна новина. Още по-светли ще ви бъдат празниците. Да е жива и здрава и пътят й да е белязан с много щастие и успехи!
Звездица, вие написахте в декларацията, че отивате до собствен имот? Или? Сега чух, че по празниците щели да пускат само, ако трябва да се погрижиш за някой възрастен роднина. Въпросът е как би минала подобна теза, ако ни видят цялото семейство в колата? Посъветваха ме да тръгнем с 2 коли и да се разделим по двойки, но честно казано не ми се занимава с това и не бих искала да си причинявам подобни емоции.
АниК, принципно сме решили за малкия да пробваме догодина след 4ти клас в СМГ. Той няма нищо общо със сестра си, на която доста по-лесно й се получаваха нещата, решаваше задачи с голямо удоволствие, а и тя имаше голямо желание да учи там . Той не проявява такова, даже напротив и бидейки свидетел на миналогодишните тръшкания и драми, съвсем загуби интерес. Но... не сме се отказали засега. Смятам, че СМГ би било подходящо училище за него.
При нас също се пишат съчинения по немски, но ги проверяват и пишат оценки. Последното съчинение го била писала до 3ч през нощта. Както винаги тя не може да си разпредели времето и се сеща, че изпуска срока в последния момент, а и през нощта била мислила по-добре на немски.

Вилиян, честита двойна радост! Да бъдат живи и здрави! Много успехи в училище и спорта на младежа!
Ние няма да ходим никъде. Ще си правим празник вкъщи. Ще си пишем с вас, а може и една жива връзка да си направим.

Jenap, да, написах в декларацията,че има сигнал за теч в собствен имот, и носих и нотариалния акт. И аз си мислех, че е вариант да се отиде с две коли, но финално не го направих. Ние не сме се срещали и общували с никой местен, когато бяхме там, и не мога да разбера логиката на ИП и забраната за пътуване до собствен имот (ако изобщо има такава забрана, така формулирана). Толкова алогични рестрикции има, че се вбесявам.

Мисля си, че много помага, ако просто приемем положението като различно и толкоз, а не да търсим начин са го приближим максимално до обичайното. Цветница, Великден, слънце, полянки, наздравици... пропускаме познатото и го правим другояче, по правилата. Това само по себе си е разнообразие. Родителите ми живеят на село, обитават и двете ни къщи там. Едната е много изолирана и майка там остана да я оживява дори и след като баба почина и вече не се налагаше да е там. Татко ходи при нея всеки ден, грижат се за градината, носи хляб. Много рядко ходят до града за лекарства и продукти. Е,  до къщата на майка има само една къща. Преди години я купиха от Плевен едни хора. Понякога си идват, като на вила. Бяха си дошли на Цветница, ама с дъщеря си, внуците. Зет му взел че срещнал татко и му подал ръка. Учтиво, ама татко се притеснил - мил ръце, спирт....Аз не мога да си видя родителите, за да ги предпазя, а хората си кръстосват областите с фамилиите, за да се потъркалят по полянка....Ами така се добавят нови населени места и области на картата на заразата, а по селата са все стари хора, т.е. рискови. Защо все трябва нещо да надхитряваме и да ни е удобно и хубаво. Просто се смиряваме, слагаме си спокойствие и търпение на лицето и правим доброто за цялото.

Звездица, писали сме заедно. Не всички разбират изолацията по същество и ще влязат в контакт с местните. Затова е ограничено придвижването. Винаги от правилата страдат съвестните.

Ех, Вили, честита радост - малка сладка!Да ти е жив и здрав и синът! Почти двоен празник сте го направили.

Нашият "имот" е на 15мин. пеша и дворът плаче за почистване, ама никой не иска да ми помогне бе. Имало много буболечки... ми какво да има - пиксели?
Обаче минава Великден и да се затопли трайно и отивам да си поработя там. Има работа и по къщата и по двора. Малко ме дразни, че от едната страна имаме един 90 годишен градинар, който само акъл ми дава. А от другата едно куче, което като че да го държат гладно и е много освирепяло.

И на мен ми е притеснено и за мама и за свекър ми. Майка ми е прекарала детството си и има много хубави спомени от родния град на ММ, но не го е посещавала поне от 40 години. След смъртта на свекърва ми, ММ беше твърдо решил да зарадва поне майка ми и тази година да прекараме Великден там. Хем нито мама, нито свекър ми да са сами, хем тя да се върне в спомени от детството и да се разнообрази. За моя изненада, тя дори се съгласи и се зарадва. Планове, планове, а то какво стана? Сега и двамата сами. Аз се страхувам дори да отида при нея с тази кашлица. Но почвам да се притеснявам как ще ѝ понесе психически, тя за празниците живее, в които се събираме всички. Вместо това е ужасно уплашена от новините по телевизията.

Вили, честито! Добре дошла на малката госпожица! Здрава, умна и красива да расте! Има да и разказвате в какво необичайно време се е родила. Много радост, здраве и спокойствие за смелата мама!
Честит празник и на твоето момче, да е все така устремен към върховете!🌹

dimitrina73, по селата са безсмъртни Аз нали ходя при баща си - не го прегръщам даже, не го доближавам, а същевременно пред селския магазин си пият бира, скупчени един до друг. За посещение на вилата обаче, разбирам всеки - то си е втори дом, а семейството е контактно помежду си така или иначе. Полицаите пък няма как да знаят дали не се заформя сбирка на родата на вила ... Сигурно ще са доста по-строги в идващите празнични дни Уф... на човек да му се убие желанието да тръгне, ако ще трябва да мисли "вратички".

звездица, аз за малката (3-ти клас) се лутам в пълни крайности още от предучилищна възраст. В първи клас направих грешка, преместих я във втори в "селското" училище - доволна съм, но знам, че след 4-ти клас е пълна скръб. Тази година ми се прокрадна идеята да я запиша на курсовете в СМГ и да се борим след 4-ти - не защото е математичка, а заради това, което е в периода 5-7клас, сравнено с други училища. Обаче тя, като чу школа в събота рано сутринта (тази учителка бях харесала по препоръки), ММ като чу пак блокирани уикендите за цяла година... отказаха ме Иначе е съвестна и умна, можеше да се научи да решава, без да става корифей, което не знам дали щеше да е достатъчно за прием там. jenap, дано вие успеете с набора! Ще гоним пак немски език, но какво ще я правя след 4-ти клас, още не съм решила. Клоня да си я оставя в "селското" училище (малко е, спокойно е, до къщи е и са само първа смяна) и да се готвим със собствени усилия от рано - школи, уроци, мой контрол, каквото трябва. Много заглеждам АК и аз (виждам те там ), но и мен ме притесняват финансовите условия... Ще видя как ще се развива и с английския - ако не с немски, може с английски да продължи. Много хора го говорят, малко го знаят наистина качествено и в дълбочина, че и да го преподават добре.

Въобще, напоследък с много сериозно око гледам на немската и английската филологии (другите не са ми в полезрението). Младите хора масово "бягат" в чужбина, а тук останахме без добри филолози. Даже на набора взех да му насочвам вниманието към това, макар че винаги сме били с идеята с него, че няма да учи в БГ. Може би и последните събития леко променят нагласата ми. Той иска да стане световно-известен музикант... Добре, че майка му го приземява. Напредва сега доста с пианото, следващият желан инструмент е ... цигулка...

Аз утре ще взема племенничките в къщи и ще стисна зъби да преживея цялото клепане по боядисването на яйцата. Дъщеря ми се държи като тяхна връстничка - сърди им се, не си дава да ѝ пипат нещата... Обаче много ми е жал, че никъде не излизат, а и мисля сестра си, която е 24/7 с двете деца. След ИП - направо в психодиспансера

Отплеснах се...

Нашата вила е в съвсем друга област и изобщо няма да се пробваме да допълзим до там...Иначе щеше да е чудесно да довършим ИП сред зеленина и тишина...Майка също ще бъде сама по Великден и ми е мъчно, но ...период е това, ще мине. За правилата относно ИП все още съм раздвоена, тъй като съм на принципа -ако нещо се прави, да се прави като хората или изобщо да не се започва...
Аз за малката също имам един мъгляви планове за СМГ след 4-ти клас и евентуално АК след 7-ми, но едно е аз какво си планувам, пък съвсем друго е какво ще ми предложи животът, а и детето...Вярно, че още ми е далече, но от сега мисля, къде ще я записвам в първи клас, защото определено няма да ходи в кварталното учлище.

Вилиян, най-добри пожелания за бебка и за сина ти.

Ани, а каква реализация виждаш за филолози? Освен преподаватели. За съжаление техният труд е много ниско оценен.