Вече трети ден сме в любимия ни град и затова искам набързо да разкажа за ситуацията тук. Още вчера сутринта писах ли писах, прикачих снимки и секунда преди да натисна публикувай нета в стаята ни в хотела изчезна и написаното … отлетя.
И като стана въпрос за стая да кажа че в във втория ни хотел Sirkeci Family Hotel, този за който писах, че е четири пъти по-евтин от първия Mercure Istanbul Sirkeci успяхме да издържим едва една нощ и рано рано на следващата сутрин направихме чек оут, отново направих онлайн резервация на Меркюри и бързо бързо избягахме там, където ни очакваха като стари приятели и ни се радваха на пристигането... абе все едно си бяхме у дома.
Оказа се че четири пъти по-ниската цена е абсолютно еквивалентна на четири пъти по-лош хотел. В него все едно ни бяха пренесли с машина на времето година назад във времето и си бяхме в стария Истанбул. Гости от два или три континента / за два съм сигурен, предвид индийците, които щъкаха по коридорите/, липса на маски не само в гостите, но и в персонала, толкова захабено всичко, че дори и да не е ти изглежда мръсно и т.н.
И като стана въпрос за маски да кажа, че Истанбул днес няма нищо общо с Истанбул преди десетина дни. Дали от жегата или от това, че им е писнало вече, но сега по улиците може да срещнеш много хора носещи маските под брадичките или въобще без такива, за разлика от предишния път, когато такива бяха единици и то дори и в крайните квартали.
Туристите в града не са се увеличили. Тук таме може да срещнеш такива. Вчера ходихме до новото летище да си правим ПСР тестове / за наша радост са отрицателни/ и там от 100 човека на опашката чужденците бяхме не повече от 20 тина, като изключим, че по едно време се появиха група от 15 тунизийци. Предполагам, че от първи август като пуснат полетите от Русия ще има вече повече туристи.
Със сигурност на търговците, хотелиерите, ресторантите туристите им липсват. Но поне на нас калабалъка не ни липсва. Напротив, диша се по-спокойно. Дори в автобуси по линии, по които сме пътували преди и знам, че са препълнени, сега от където и да се качвахме все бяхме седнали.
Единственото изключение са фериботите на Sehir Hatlari, които предвид факта, че през деня за тях плащаш само 5 коруша / 1,5 стотинка/ са препълнени от народ. Ама как няма да са, къде другаде по света за 1 ст. може да пресечеш по море между два континента.
И говорейки за автобуси търсех на първа страница на темата дали има написано как да стигнем от…. до парка Отатепе и не можах да видя, може и да бъркам.
Но да споделя ситуацията към днешния момент, за някой може и да е важно.
Можете да стигнете до там и да се любувате на едни от най-красивите гледки в Истанбул или от Кадикьой или от Юскадар.
Ние решихме да е от Юскадар, защото се качихме за без пари на ферибота от Еминьоню. За наше съжаление се оказа че за разлика от автобус 14М от Кадикьой до Оаттехе, който се движи на всеки 20 минути, автобусът от Юскадар 15М се движи на всеки …. 2 часа.
Затова и не чакахме, а се качихме на една от другите 15- ки /със или без буква след номера няма никакво значение, всичките пътуват в една посока/ и слязохме на спирка Dolaybağı.
Ако чукнете в мапса ще Ви даде, че от нея до парка е 15 минутки и 850 метра.
Разстоянието обаче е километър, а минутките повече, защото е едно безкрайно изкачване по баир до парка. Компенсацията в жегата бяха невероятно красивите гледки и огромни къщи, накацали над Босфора които са в този район.
Затова ако имате възможност пътувайте с 14М / Кадикьой до ферибота/ и 15М /Юскадар до ферибота/, като слезете на спирка Otağ Tepe. От нея до парка са само 400 метра приятна разходка без изкачвания и баири.
И наградата е безценната гледка към Босфора и Втория мост над него.
И тъй като разказа ми стана много дълъг и същества реалната опасност да Ви отегча ще спомена за още само две неща.
Първото е за площад Султанахмед и Св. София.
Очаква се на 24 ти юли грандиозното и откриване като джамия лично от Ердоган и мерките за сигурност няколко дни преди това са изключителни. Целият площад е заграден и има само един пропусквателен пункт, от който се влиза и излиза.
Полицаите и бронираните машини със сигурност са повече от хората на площада.
Не мога да си представя какво ще е на 24 ти. Надявам се след официалната петъчна молитва, на която освен Ердоган ще присъстват с покана 500 или 1500 човека /вече изключих колко бяха точно/да пуснат свободен вход и да можем да влезем в Св. София, за да видим новото в нея.
И последно бих искал да разкажа за едно невероятно място и истинска съкровищница, която мисля, че е малко известна и още по-малко посещавана от туристи.
Става въпрос за Horhor Antikacilar Carsisi. Това е една 7 етажна сграда на около километър от метро станция Аксарай, и на 200 метра от булевард Ататюрк в една малка, сбутана стръмна уличка, която ако те пуснат на нея няма и да разбереш, че си в центъра на Истанбул, толкова патриархално, провинциално и извън времето изглежда тя.
По-същия начин изглежда и Horhor Antikacilar Carsisi.
Може и да не я забележиш, но като влезеш вътре и попадаш в рая, ако си любител на антиките и антиквариата.
Над 200 магазина на 7 етажа Ви очакват и попадате веднага от 21 век далеч, далеч назад във времето. Истинска съкровищница, която и за един ден няма да разгледате, ще поискате да си купите поне сто неща и в крайна сметка можете да излезете с препълнени очи и с празни ръце заради цените на антикварните картини, статуетки, кристали, мебели и каквото още се сетите.
Ами това е за сега от Истанбул, имаме още два дни да обикаляме, ако се сетите нещо питайте, а аз излизам, защото Босфора, Сарайер, Нишанташъ и за ако още нещо днес ни стигне времето ни очакват.
Güle güle, görüşmek üzere, arkadaşlar!