Мами над 40 годишна възраст 2 (продължение)

Емоли, съвсем разбираемо е състоянието ти - ти си изживяла най-големия шок, естествено е - ти си майката. Не бих могла да го кажа по-добре от Averbod, затова няма и да се опитвам. Да, често се случва да рухнеш емоционално след като основното събитие е отминало - май беше късен емоционален пик  Дотогава си абсолютно стегнат, за да реагираш с най-правилните решения... Няма страшно.

Нито мога да бъда съдник, нито бих искала. Само ще добавя, че едно от най-важните умения, на които трябва да научиш и Вики, е умението да прощаваш и да обичаш, дори когато човекът е направил нещо много лошо. Нали и Вики ще прави бели, някои от които (недай Боже) със сериозни последици...

А за тревогата, нормално е, но и аз бих помислила за леене на куршум, след като и ти осъзнаваш, че страхът за Вики в момента е прекомерен... Не се тревожи, всичко ще мине и ще отмине, всяко дете има падания и то не едно. На мои много добри приятели детето им падна на детската площадка на главата си, на цимента пред очите им, на един метър от тях, без да успее да стигне до него нито един от двамата. Бяха също като тебе, обезумели от тревога - всичко се размина, нищо му няма на детето, слава Богу (вече е голям и е ясно, че няма последици), остана им само разкарването по болници, скенери и т.н. и скъсаните нерви.

Наистина най-важното е ти да се балансираш и успокоиш. Много по-важно е да успееш да обградиш всички наоколо с любовта си - това е и една от главните отговорности на майката. За случайностите не се притеснявай и остави Господ да се грижи - както е станало първия път 

aterg и veni абсолютно съм съгласна че финансовите причини не бива да пречат да се отлага прекалено дълго идването на другото детенце. Опитайте се да обясните на татковците още един път колко много го искате, как се притеснявате да не стане късно. Щом ви обичат, сигурно ще разберат.

Averbod, мила, за каква пределна възраст говориш? На тебе ли да обяснявам, че всичко е индивидуално? Спомняш ли си за оная англичанка, която роди на 62 години? И това не е световен рекорд, да не си помислиш такова нещо? 

Прегръщам ви всички силно 

 Привет на всички съмишленици, топли прегръдки от мен за всякакъв вид подкрепа, която ми оказвате - няма да се уморя да ви го казвам.
Мила ,Мила, оценката ти е много висока - стана ми приятно, че ей така, от разстояние, както се казва - анонимно - през удобството на мрежата, успявам да предам точно какво чувствам и мисля. Но по-важното е, че вие ме усещате Дали не страдам от синдром на недостатъчност на внимание
Много сте точни в анализа на ситуацията, Мила и Лулумба.Ако преди време имах такива приятели, да мога да разчитам на обективен поглед и добронамерен съвет, може би щях да избегна доста от сътресенията при мен. 
Лулумба, благодарности за личната подкрепа и за това, че мислиш за мен като за силен човек, дано ми помогне
МИла, не знам как си усетила, не съм го писала, но и при мен една от скритите причини е от финансов характер и по-точно от предразсъдъка ми, че не мога да си позволя да стоя в къщи без доходите си - а детето? После си казвам:"Ама какво дете, моля ви се?! ТОй кара 20-та и освен, че е студент и работи от време на време." Благодаря, благодаря, благодаря за хубавите думи!!!!!!!   
Емоли, пиши и се разтоварвай всеки ден върху нас  Ругай ни, че не те разбираме, оплаквай се, колкото искаш!!! Това ще е здраволовно за теб - ние всичко ще изтърпим и така ще отнесем основната част от гнева и разочарованието, от страха и притеснението ти, а за любимите хора ще остане само доброто настроение и усмивки! ДАВАЙ СМЕЛО!
Съгласни ли сте, момичета

       Здравейте,моми4ета1 Съгласна съм здравословното предложение на АВЕРБОД.След силен стрес е добре отрицателната енергия да излиза навън и да не остава при най-близките.ЕМОЛИ,много хубаво са го казали моми4етата преди мен.Остави миналото да си ходи и гледай напред!Знам колко банално зву4и,но е вярно.Бъди силна!  
     АВЕРБОД,разликата между децата ми ,живот и здраве,ще бъде приблизително 10 години.Баткото 6те бъде много щастлив,но не знам ,сигурно след време няма да имат много общи интереси  Еи такива мисли минават,ама това не ми пре4и да си ме4тая тайни4ко и за о6те едно бебе
    Прегръщам ви вси4ки

Дебра, да си жива и здрава да си отгледаш дечицата и да ги имаш толкова, колкото пожелаеш Продължавай да мечтаеш, а и аз заедно с теб

Здравейте мами.
Благодаря на всички ви за моралната подкрепа, имам нужда от нея.
Чета ви всеки ден, не пропускам, но нямам желание да пиша....предполагам, че ми трябва повече време.
Много силни прегръдки от мен и Вики

Абсолютно съм ЗА предложението на Averbod. Емоли, пък и всички останали, мисля че тук всеки може да намери своя отдушник. Тъй че - смело напред! А това понякога помага повече от всичко друго на света.
Момичета, и ние вчера имахме неприятности. За щастие всичко е завършило благополучно. Теди мрази да пътува в чужда кола от малка. Признава само "нашата кола", карана от мама. На тати му е по-удобно да е без книжка и мама да кара, но това е друга тема. След като бяхме на селската къща за около десетина дни, дойде "втората смяна", която да прави компания на майка ми и детето - леля ми и чичо ми. Къщата ни е в самия център на селото, но то е продълговато и на практика тя е последна - от нас започва полето. А наоколо няма никакви съседи и си е направо опасно сама жена с малко дете да остане там. Та изкараха благополучно втората смяна, но понеже аз съм на работа и нямах възможност да пътувам дотам, за да ги прибера (все пак са 300 км) решихме да пътуват с колата на леля ми към София. А чичо ми кара доста нервно. Малката изобщо не искала да влезе в неговата кола, после през цялото време била притеснена, отказала да спи, а тя обикновено проспива пътя. На влизане в София той направил някакви глупави маневри и за една бройка да обърне колата. За щастие - имало е Господ, та не се е стигнало до това. Но детето се лашнало първо напред между двете седалки (в неговата кола столче не можело да се сложи, пречело му да вижда назад), после си тряснало главата назад, след това полетяла настрани, а после и на другата страна. Резултатът е: много синини по лицето и ръцете, и е страшно изплашена, само обяснява, че "чичо кара лошо, колата обърне". Днес майка ми и детето отидоха да запалят свещичка в църква, по-късно и аз ще го направя.
Та за сетен път се убедих, че има някаква сила, която закриля малките душички в такива моменти. Защото можеше да бъде много по-лошо.

Здравейте. Лулу, прочетох за премеждията ви. Май е по-добре детето да си знае колата, защото моето момченце беше лудо по коли и за една бройка можеше да се качи в чужда кола стига да му се усмихнат и да го поканят.
Емоли, уважавам потребността ти се усамотиш, аз му викам "да потънеш в себе си и да се покриеш от целия свят", всички имаме нужда от това от време на мреме. Но ние сме тук и те очакваме. Целувки от мен

Averbod, аз и не съм помисляла досега да я кача в друга кола, но този път просто се наложи. И ето какво стана. Тя преди отказваше категорично да се качва дори в такси, камо ли в друга кола. Сега ми заяви най-категорично, че иска нашата си кола и това е. То аз и няма да я пусна вече в друга. Добре, че всичко е наред.

Доста често споменаваме възрастта си. В тази връзка ми се иска да ви пратя нещо от мен. Май е емблематично зо възрастта ми. Целувам ви, дано ви хареса.
ДУШАТА МИ
На моя син

Не знае Душата ми що е покой,
не се притаява в наслада,
завихрена в онзи нестихващ порой,
отново в горящата клада.
Отново се търси и пита:"къде"
е спирката моя поредна?",
защо не заплава в спокойно море,
кога ще се спре, ще полегне,
кога ще отпусне морна глава,
и цялата в бяла забрава
ще се въздигне и ще прозре,
че само животът остава -
единствен прозорец към светли зари,
към тихите вечни простори,
там дето очакването ще я спре
и друга врата ще отвори.
През другата стая, през другия праг,
ще стъпи на бяла пътека
и ще се спре в своя шеметен бяг
ще се усмихне полека,
и ще сбере в едно изкупление
и радост, и болка, страдание,
и ще пристъпи с кротко вълнение
към родния дом в разкаяние.



     

Averbod, 

Благодаря ти,Лулу  Приятни почивни дни на всички в семейното огнище - надявам се горещо всички да си имате такова и огънят в него да не угасва!!!!!!!!!!!

Почвам отзад напред. Averbod, много благодаря за вдъхновението    Подари ми усмивка за цял ден Благодаря и за хубавите думи също 
lulumba, наистина си права - закриляни са дечицата! Прегръдки и на тебе и на мъничето за щастливия край на тая история  Освен това, децата имат по-силна интуиция, ние май я позабравяме, докато израстнем, после пак трябва да се учим на нея... Те могат да са ни такива учители! 
Debra, хич да не ти пука, че децата ти може да нямат общи интереси. Ще си намерят съмишленици, като му дойде времето. То и първото като се появи, с кого да има общи интереси, като още няма други? Това не те притесняваше тогава, нали?  Пожелавам ти да сбъднеш мечтите си 
emoli, мила, точно така! Питай си душичката какво й се иска и й го дай - доста е изстрадала, горката, има нужда от възстановяване! Като ти дойде времето, може да се почувстваш комфортно да се включиш в темичката отново - или не. Важното е да се възстановиш емоционално. Прегръщам тебе и всички ви, момичета! Страхотни сте!   

здравейте, нямаше ме за няколко дни.
съжалявам за неприятностите, които са ве се случили, но важното е че, всичко е наред.
аз не съм от най-религиозните, но в неделя ще кръщаваме анка.  емоли, не знам какво ти е отношението към религията, но това мога да ти препоръчам.
вече е много късно и ще си лягам. ще ви пиша пак.
пожелавам ви щастие и късмет, и много здраве!!!
 

Бих станала мама след 40 Вярно е че има повече медицински рискове отколкото на 25, но със съвременните възможности на медицината мисля че е съвсем възможно. За справки - Холивуд 

здравейте отново,
пак имам малко време, но да се отчета - продължаваме да акаме само над легенче! вече ще станат три седмици.
всичко това много хубаво, обаче изобщо не иска да яде - изпива само по 90 мл мляко.
емоли виктор по колко и какво мляко пие ?  и даваш ли вече сокчета? аз съм се видяла в чудо - мислех да не захранвам толкова рано, но тя нищо не яде и започнах вече да давам сок от ябълка, с тенденция да вкарвам плодови пюрета ,та поне малко да наддаде. последния месец е пораснала с 5 см, но само с 400 гр.
от една седмица нямам връзка с големия батко и ми е3 криво. нищо че е голям , нали си ми е детенце.
не съм наясно, но дали не може да преместим темичката при отчетните, защото тук много често се затрива назад и трябва всеки път да я търсим.
приятен ден и целувки от нас