Никаква любов не си изпитвала, не се заблуждавай. Като ти слушам спомените от тая любов, ясна си ми като сълза. Явно те влече материалното, ама поне не се мъчи да го прикриваш.
Нормално ли е?
- Публикувана: 5 апр. 2020, 18:39 ч.
- Последно мнение: 1 май 2020, 01:48 ч.
# 210
27 апр. 2020, 12:52 ч.
Виж целия пост
Вие знаете повече. Аз нямам, какво да коментирам. За миналото пиша, само хубави неща. Имахме хиляди прекрасни моменти, но защо да ги споделям с Вас? Аз умрях в деня на раздялата. Бях много зле, но Вие знаете повече за мен. Нали бяхте там и изпитахте всичко лично. Всичко хубаво преживях там. В едни от най-прекрасните си години. С достоен човек. Не е нужно да ме разпъвате на кръст за да разберете, до къде е стигала любовта ми. Щом оставих всичко и отидох в родния му дом, аз го последвах. Аз бях вярно и плътно до него. Беден или богат, прекалено много го обичах.
# 212
27 апр. 2020, 13:04 ч.
Пет години докторанура и сой трудно се крият, ама, както и да е.
Каква ви е пречката да се съберете? Маман ли?
Виж целия пост
Каква ви е пречката да се съберете? Маман ли?
# 213
27 апр. 2020, 13:08 ч.
Авторке, мъжът ти трябва да постави граници.
Само да кажа, че аз идвам от семейство с внезапна смърт на най-голямото от три деца (аз съм най-малкото). Само който е бил там, може да каже колко лошо се отразява на майка подобна загуба. Мога да кажа поне, че при моята майка и психическите, и физическите поражения от загубата са много. Цялото семейство ги има, но тя най-много.
Фиксация и свръх протекция спрямо живите деца е нормална реакция при много хора, но ме притеснява липсата на реакция от мъжа ти. Уважение и грижа за родител може да има и без обсебване. Не мога да си представя аз да разреша подобни издевателства към партньора си или простащини като да се коментира теглото му.
Кажи на мъжа си как си представяш здравословното общуване с майка му. Ако не разпознава тревогата ти като легитимна и не желае да действа, то май ще те очаква тежка и не много щастлива връзка с този мъж.
Виж целия пост
Само да кажа, че аз идвам от семейство с внезапна смърт на най-голямото от три деца (аз съм най-малкото). Само който е бил там, може да каже колко лошо се отразява на майка подобна загуба. Мога да кажа поне, че при моята майка и психическите, и физическите поражения от загубата са много. Цялото семейство ги има, но тя най-много.
Фиксация и свръх протекция спрямо живите деца е нормална реакция при много хора, но ме притеснява липсата на реакция от мъжа ти. Уважение и грижа за родител може да има и без обсебване. Не мога да си представя аз да разреша подобни издевателства към партньора си или простащини като да се коментира теглото му.
Кажи на мъжа си как си представяш здравословното общуване с майка му. Ако не разпознава тревогата ти като легитимна и не желае да действа, то май ще те очаква тежка и не много щастлива връзка с този мъж.
# 214
27 апр. 2020, 13:13 ч.
Абсолютно съм на това мнение. Аз също имам двама сина, но не мисля, че ще им обсебвам живота.
Нищо не те извинява, че искаш да провалиш живота на децата си - ни самота, ни загуби. Всички сме се жертвали, за да си гледаме децата, но това е защото ние сме ги искали, не те. Когато те са самостоятелни, нищо не ни извинява да им дишаме във врата и да им даваме тон в живота.
Пак казвам нормалният човек иска детето му да е щастливо, да не е само. И когато детето ти намери човек с когото може да живее, щото повярвайте ми и това е трудно, то нищо не те извинява, че се чудиш как всячески да го прогониш този човек.
Виж целия пост
То и аз малко на друг пост отговарях, не на конкретния случай на първата снаха, която май отдавна напусна темата. Не, че има значение - можем да разберем егоизмът, което не значи, че той престава да е фактор. Като искат да те ползват като аватар, през който да ти живеят твоя си живот какво да е друго. Ама както и да е, важното е момите да са виновни, окей.
Абсолютно съм на това мнение. Аз също имам двама сина, но не мисля, че ще им обсебвам живота.
Нищо не те извинява, че искаш да провалиш живота на децата си - ни самота, ни загуби. Всички сме се жертвали, за да си гледаме децата, но това е защото ние сме ги искали, не те. Когато те са самостоятелни, нищо не ни извинява да им дишаме във врата и да им даваме тон в живота.
Пак казвам нормалният човек иска детето му да е щастливо, да не е само. И когато детето ти намери човек с когото може да живее, щото повярвайте ми и това е трудно, то нищо не те извинява, че се чудиш как всячески да го прогониш този човек.
# 215
27 апр. 2020, 13:18 ч.
Взела си най-доброто решение. В този случай майката е починала, но ако беше още жива. До края на твоите дни. Въобще не го мисли този, вярно че стандарта трудно можеш да намериш с някой друг в България, ама сега си си по-добре.
Виж целия пост
Здравейте, всъщност не знам от къде да започна. Историята ми е дълга. На 19г. заминах в др. държава. Заживях там. По време на работа се запознах с него. Живеехме само двамата. Не познавах родителите му. Вечери, излизания, ресторанти, фонтани, цветя, подаръци, любов и уважение цели 5 години. Като ми хрумне нещо, той казваше Да. Купуваме го веднага. Като искам екскурзия заминаваме. Така обиколихме много други страни. Имахме кучета, котки, зайчета,цветя и мн др. неща.
Абе каквото видех мое беше. Не ми отказваше никога. Кафе на балкона сред Цветята ми беше любимото. Беше ми напълнил балкона с цветя и дръвчета. Та минаха бързо пет години от живота ми. Предложи ми брак. Отидох при техните да се запознаем. Със самолет във друга страна. Запознахме се. Целувки, прегръдки, разкази, спомени, истории ми разправяха. Цялата семейна историия сервирана на тепсия. Той бил учил за доктор. Имал докторска степен. Не го знаех.
Та продължи по специалността за която е учил. По цял ден, докато беше на работа аз бях с майка му. На кафе, шопинг, ресторанти, с нейни приятели и приятелки. Купи ни къща с дворче и много цветя в оживената зона на големия град. Обзаведена по мой и неин вкус. Кухнята по списание със всички уреди и подробности.
И първия ни скандал. Дойде прислужница и аз отказах пред нея. Бяхме само двамата, вечеряме всеки ден след работа у майка му, каквото е сготвила. Аз отказвах, тя вдигаше кръвно или диабета нещо и се отразяваше и пак отивах. Та искам не искам там бях. Та за какво ми беше прислуга? Ошамари ме пред нея. Дори ме изгони от кухнята.
Отидохме в спалнята и скандала започна. Аз надделях. Изгоних я.
Как така жена ще има наоколо. Че аз за какво съм? Двама сме. Нямам все още деца. Та това беше първи скандал и шамар.
Две години още.
Опознаха ме всички. Започнаха приготовленията за брак. Рокли, дантели, перли...
Майка му реши да Ни подари добра сума пари и разпореди
Тези пари за вас ги давам имате три варианта :
Къща за гости
Животни на село
Кредитиране (до нейната къща имаше празен офис, който можехме да използваме за целта)
Да но ми беше много омръзнало. След работа и всички почивни дни + обедни почивки да прекарвам у тях. Сина й беше неотлъчно там. Вече не Излизахме двойка. Не се държахме за ръце. Чуваше се Мамо, та Мамо.
Не говорех с него. Нямахме общи теми. От ден на ден скучаех. В таксито и при майка му. Не виждах хора. Едно и също всички дни. Един ден се обадих на приятелка и излязох с нея по женски. Сложиме грим и с колата към мола. Седнах с нея и се разговорихме. Всичко изпяла на майка му. Не беше добра идея. Майка му ми чете лекции после да не споделям с никой нищо. Беше ужасно. Седмица преди сватбата с него се Скарахме.
Майка ми няма да дойде, казах аз. Той каза и моята няма да присъства. Децата ми с теб ще са кучета и котки. Няма да знаят каква порода са. Силна убида. Демек пумяри. Щом децата ми ще са пумяри и щом майка ти няма да дойде стой си тук. Хванах си багажа и без това имах носталгия по родината и си дойдох. Звъняха ми, молеха ме да се върна. Майка му след години почина. Той ми звънна. Плачеше, като малко дете. Аз също. Добро съм видяла от нея. Той е сам сега. Майките са до време. Дайте си време и не правете моята грешка. Поне аз така мисля. За една глупост си тръгнах... Обичах го. Плачех, бях като паднал Феникс в пепелта. Много беше трудно да го преживея. Убидата ще я забравя, но пропуснах възможността да бъда там, където бях истински щастлива. Може би в случая аз сама си изрових причини за да проваля връзката ми. Да не съжалявате после?
Абе каквото видех мое беше. Не ми отказваше никога. Кафе на балкона сред Цветята ми беше любимото. Беше ми напълнил балкона с цветя и дръвчета. Та минаха бързо пет години от живота ми. Предложи ми брак. Отидох при техните да се запознаем. Със самолет във друга страна. Запознахме се. Целувки, прегръдки, разкази, спомени, истории ми разправяха. Цялата семейна историия сервирана на тепсия. Той бил учил за доктор. Имал докторска степен. Не го знаех.
Та продължи по специалността за която е учил. По цял ден, докато беше на работа аз бях с майка му. На кафе, шопинг, ресторанти, с нейни приятели и приятелки. Купи ни къща с дворче и много цветя в оживената зона на големия град. Обзаведена по мой и неин вкус. Кухнята по списание със всички уреди и подробности.
И първия ни скандал. Дойде прислужница и аз отказах пред нея. Бяхме само двамата, вечеряме всеки ден след работа у майка му, каквото е сготвила. Аз отказвах, тя вдигаше кръвно или диабета нещо и се отразяваше и пак отивах. Та искам не искам там бях. Та за какво ми беше прислуга? Ошамари ме пред нея. Дори ме изгони от кухнята.
Отидохме в спалнята и скандала започна. Аз надделях. Изгоних я.
Как така жена ще има наоколо. Че аз за какво съм? Двама сме. Нямам все още деца. Та това беше първи скандал и шамар.
Две години още.
Опознаха ме всички. Започнаха приготовленията за брак. Рокли, дантели, перли...
Майка му реши да Ни подари добра сума пари и разпореди
Тези пари за вас ги давам имате три варианта :
Къща за гости
Животни на село
Кредитиране (до нейната къща имаше празен офис, който можехме да използваме за целта)
Да но ми беше много омръзнало. След работа и всички почивни дни + обедни почивки да прекарвам у тях. Сина й беше неотлъчно там. Вече не Излизахме двойка. Не се държахме за ръце. Чуваше се Мамо, та Мамо.
Не говорех с него. Нямахме общи теми. От ден на ден скучаех. В таксито и при майка му. Не виждах хора. Едно и също всички дни. Един ден се обадих на приятелка и излязох с нея по женски. Сложиме грим и с колата към мола. Седнах с нея и се разговорихме. Всичко изпяла на майка му. Не беше добра идея. Майка му ми чете лекции после да не споделям с никой нищо. Беше ужасно. Седмица преди сватбата с него се Скарахме.
Майка ми няма да дойде, казах аз. Той каза и моята няма да присъства. Децата ми с теб ще са кучета и котки. Няма да знаят каква порода са. Силна убида. Демек пумяри. Щом децата ми ще са пумяри и щом майка ти няма да дойде стой си тук. Хванах си багажа и без това имах носталгия по родината и си дойдох. Звъняха ми, молеха ме да се върна. Майка му след години почина. Той ми звънна. Плачеше, като малко дете. Аз също. Добро съм видяла от нея. Той е сам сега. Майките са до време. Дайте си време и не правете моята грешка. Поне аз така мисля. За една глупост си тръгнах... Обичах го. Плачех, бях като паднал Феникс в пепелта. Много беше трудно да го преживея. Убидата ще я забравя, но пропуснах възможността да бъда там, където бях истински щастлива. Може би в случая аз сама си изрових причини за да проваля връзката ми. Да не съжалявате после?
Взела си най-доброто решение. В този случай майката е починала, но ако беше още жива. До края на твоите дни. Въобще не го мисли този, вярно че стандарта трудно можеш да намериш с някой друг в България, ама сега си си по-добре.
# 216
27 апр. 2020, 17:56 ч.
Ама какво стана, в тази тема се преплетоха нещо 2 истории. Аз се обърках. Един пише на основния случай, друг на жената с изпепеляващата любов и скритият интеУект. И на мен ми звучи доста фалшива тази любов. Аз освен колко много е обгрижвана с пазаруване, подаръци, молове, имоти, прислуга, не чух за качествата на този човек нищо съществено. Щом майката е починала, какъв е проблемът да се съберете пак щом толкова силна любов ви крепи?
За другата, основната авторка нали изяснихме, че не е нормално някой да ѝ казва какво да яде, колко ѝ е голяма дупата и да се разбере с мъжа си как да общува със свекървата или да я игнорира.
Господин Вяску, сменихте никът да е по ясен, че не сте Веско ли? Много сте пунктуален, играта на думи е хубава, но не всички винаги се взират толкова в ника, та чак да я забелязват.
Виж целия пост
За другата, основната авторка нали изяснихме, че не е нормално някой да ѝ казва какво да яде, колко ѝ е голяма дупата и да се разбере с мъжа си как да общува със свекървата или да я игнорира.
Господин Вяску, сменихте никът да е по ясен, че не сте Веско ли? Много сте пунктуален, играта на думи е хубава, но не всички винаги се взират толкова в ника, та чак да я забелязват.
# 217
27 апр. 2020, 18:34 ч.
Sweta, пишеш, че заради глупост си си тръгнала. Глупостта е, че той не те е смятал за равна на него, след като в навечерието на сватбата е казал, че децата ви ще са помияри, нито кучета, нито котки. Мхм, глупост е това, което е казал, но ако го е мислел, щеше пак да го каже. Ти щеше ли да си щастлива и доволна, в чужда страна, без образование, без никакви трудови навици и без твои доходи, и мъжът ти да смята, че си различна порода от него?
Иначе, това с фонтаните ми идва в повече, а също и, че е бил работник с докторска степен. Хм.
Бъди щастлива, това искам да ти пожелая.
Виж целия пост
Иначе, това с фонтаните ми идва в повече, а също и, че е бил работник с докторска степен. Хм.
Бъди щастлива, това искам да ти пожелая.
# 218
27 апр. 2020, 18:51 ч.
Но ето, че Вие се взирате, уважаема Базила, благодаря Ви, че осмислихте непосилният ми труд по смяната. А за да подхраня симпатиите Ви към моята пунктуалност, нека я подплатя с още един пример - три, а не две са преплитащите се истории в темата: на оригиналната авторка Natalie, на Jane и сега Swete. Желая Ви дори още по-големи успехив следенето на действието нататък.
Виж целия пост
Господин Вяску, сменихте никът да е по ясен, че не сте Веско ли? Много сте пунктуален, играта на думи е хубава, но не всички винаги се взират толкова в ника, та чак да я забелязват.
Но ето, че Вие се взирате, уважаема Базила, благодаря Ви, че осмислихте непосилният ми труд по смяната. А за да подхраня симпатиите Ви към моята пунктуалност, нека я подплатя с още един пример - три, а не две са преплитащите се истории в темата: на оригиналната авторка Natalie, на Jane и сега Swete. Желая Ви дори още по-големи успехив следенето на действието нататък.
# 219
27 апр. 2020, 19:01 ч.
Като се вяснахте в темата, се сетих, че прочетох нещо в друга тема, в която ми се обяснявахте, че не сте Веско, та затова. От възпитание връщам.
Забравете да следя когото и да било, забравям от ден за пладне, твърде много информация минава през мен, за да имам време да следя и никовете във форум. Нищо лично, не се ласкайте. Око за детайла просто. Добре е да се включват интелигентни и разнолики хора във форума, за мен е винаги интересно.
Виж целия пост
Забравете да следя когото и да било, забравям от ден за пладне, твърде много информация минава през мен, за да имам време да следя и никовете във форум. Нищо лично, не се ласкайте. Око за детайла просто. Добре е да се включват интелигентни и разнолики хора във форума, за мен е винаги интересно.
# 220
27 апр. 2020, 19:15 ч.
Еххххх...жалко за така обещаващото начало значи...
Виж целия пост
Нищо лично, не се ласкайте.
Еххххх...жалко за така обещаващото начало значи...
# 221
27 апр. 2020, 19:40 ч.
Аз намирам даже за по-добре, че се преплитат казуси, това няма особено значение. Основната идея е в последните три изречения на последния. Дори да е полуизмишльотина, не съм го чела детайлно, нищо че даде пак хляб за форумните клюкарки 
Виж целия пост
# 222
27 апр. 2020, 19:51 ч.
Не знам, аз пиша по същество. Излизат ми известия, чета, ако имам какво да кажа, казвам го. Изгубих се в тая тема, явно не съм достатъчно добра клюкарка, отписвам се, че ме дразни да не разбирам кой за какво пише и само некви недомлъвки. Хич не обичам аз да се преплитат истории, ми да си пуснат тема като искат да си кажат тяхното. На чужд казус се нанаждат.
Виж целия пост
# 223
27 апр. 2020, 19:59 ч.
Е то се реши - не е нормално, и по трите
Колко теми, за едно и също.
Виж целия пост
Колко теми, за едно и също.
# 224
27 апр. 2020, 20:03 ч.
Ау, какъв мармалад се е оплел тук. Свекърво страдащите бих изпратила в свекървенската тема, а за другото препоръчвам екранизация по Дисни.
Виж целия пост
Препоръчани теми