Дошло е време за промяна, сърцето мое ще тупти за двама ! ~бебеправене 372~

О, моля ви, всички бременни, информирайте ни какво се случва при вас, толкова надежди ми дава това, нямате си идея. Като видях пораснала точка на Рейв, тръпки ме побиха, представих си това чувство, най-хубавото на света. Честито Рейв, страхотна точка
Арвенче, стискам палци всичко да е наред. Щом си правила изследвания и нищо притеснително не е излязло, едва ли има нещо. Все пак е хубаво, че ще отидеш на преглед, за твое спокойствие така е най-добре. Още малко търпение и ти ще започнеш да размяташ тестове
***Alessandra***, добре дошла Звучиш ми като да сте правили много изследвания до сега. Дано сме ти на късмет.
Rochellka радвам се, че пишеш отново, твоите постове ми действат като успокоително още от преди, когато само четях. Много сила има в теб, абсолютно съм сигурна, че всичко ще си заслужава и скоро ще си най-щастливата мама на света.
Фрекоко, Съншайн е, не! Изумена съм от информацията за мигриращите яйцеклетки. Боже, организма ни си знае работата, а ние го пришпорваме толкова често. Ще стане, момичета, чудото за всяка една ще се случи!

Ох аз бях решила да не пиша по тази тема, ама не издържах.
И друг път съм го казвала, смятам повечето от момичетата тук за приятелки, много повече от истинските ми такива. Смятам и че останалите забременели момичета, които пишат, също го чувстват така. И то останахме настина няколко, останалите изпляскват положителния тест, минават и заминават. Ние също сме били от другата страна и при нито една бебето не е станало с едно щракване на пръстите. А и да ви кажа, нищо не приключва до тук, тревогите тепърва започват.
Аз също съм изпадала в дупка, защото виждам, че при някои се получава, а при мен не. Ревала съм всеки месец, като дойде цикълът, но пък и имах надеждата, че щом все пак някъде се случват нещата, е възможно и аз да успея. Съветите и мненията на момичетата, които вече са майки бяха много ценни, защото вече бяха извървяли част от тази трънлива пътека. Даваха ми и лъч на надежда, че щастлив финал има.
А и има хора /Марго, Одри, Ро, Джес, Джули, Арвен, Локо и др де /, които докато не прегърнат своето бебе няма да се откажа да ги следя!

Мисля, че темата се поизчерпа, но все пак да добавя, че това мини-общество, което се е създало, няма да бъде същото, ако забременелите момичета спрат да пишат веднага след положителния тест. Особено тези, които повече време са в темата и са споделяли с останалите добро и лошо. То е все едно дс спреш да говориш със семейството си. Няма как да стане Пишете си и ни радвайте с хубави точици, пулсчета и муцунки

Преди месеци моя приятелка забременя и когато разбрах, се разплаках едновременно от щастие и от съжаление към себе си. Чувствах се ужасно, сякаш не мога да се зарадвам искрено на тази новина, мислех, че съм лош човек, даже започнах да си казвам, че щом съм такава може би не заслужавам и аз да го изживея... От тогава си налагам да разграничавам моя път от този на другите и да си напомням, че всяко нещо с времето си. Сега като видях, че и някои от вас са се чувствали по подобен начин, се успокоих, че явно е нормално и не значи, че сме лоши хора, а просто ни боли за нас самите.

Виолетче, как си? Виждам, че утре не чакаш, как се чувстваш?

Здравейте! Не знам дали някой ме помни, много момичета са се изнесли Но..връщам се в играта след известно време почивка

Ще взема още един път да пиша, че малко може би останах недоразбрана. Момичета, споменах, че малко съм се сдухала покрай многото бременни чертички в един и същи момент, ако трябва да го сравнявам с новините от бременните момичета последните страници. Но тва е само миниатюрен нюанс на палитрата от емоции. Нито съм го преживяла особено драматично, нито по някакъв начин нещо е помрачило всяко едно пожелание към момичетата. Аз не съм преживяла и една милимунда от нещата, през които са минали голяма част от вас. Затова и не искам да се разбира, че съм посърнала след вълната от тестове. Просто си признах за някакво бегло и моментно сдухване, толкова, че ми се искаше да препикая и аз един тест, въпреки, че още не бяхме правили секс за месеца Но нищо повече от това ! Кийпчето май беше първата от вълната на "старите кучета" дето ни зарадваха.Кааак съм се радвала, как треперих за новините от нея всичко да тръгне нормално...Борнчето и тя избухна от нищото - няма такъв кеф ! След като и Диди се включи съм вървяла нахилена като зелка 3-4 дена и само повтарях на ММ колко яки неща може да ни се случат без да ги очакваме. После Рейвчето, моята може би най-близка история тук, ме хвърли някъде много нагоре в облаците и като се сетя, пак се връщам там. Марианка, за която толкова отдавна чакам да се похвали също направо ми стопли душата. Ивчето направо няма да я коментирам - вярвам, че на добрите хора им се случват само хубави неша , защото го заслужават. И ние другите сме си готини, просто още не ни е дошъл момента
Та иска ми се малко да се изместя от темата за положителните тестове като нещо пораждащо смесени чувства. През повечето време аз съм едно кълбо от хумористични и позитивни емоции. (голяма реклама, голямо нещо ).
Момичета бременни, бъдещи майки-зайки, наистина идвайте, пишете и споделяйте как се развиват вашите истории. Не може да гасите телевизора преди да е свършил филма !

Falling stars, аз те помня ! Добре дошла отново, ти май беше на ЦС при Калчев и той беше казал, че до 3 месеца ще си бременна и точно на 3тия месец забременя ! Щом е станало, пак ще стане, по един или друг начин, а и като отново си част от темата, все ще се поотъркаш в някой тУмбак бременен тук

Лилаче, айде бе джанъм, темата тебе чакаше ! Добре завърнала се и на теб

Здравей lilac, добре завърнала се! Но не стой много.

biboche, май някой е за тест,а ?

Здравейте , слънчица чета си ви редовно и мълчаливо , радвам ви се чистосърдечно - на коя на чертички , на коя на КВАДРАТЧЕТО на коя на точицата и една прекрасна принцеса зърнах вчера гушкам Ви , пазете се и излюпете най - сладките пухени бебчета Не спирайте да пишете
Тааааа аз идвам да избухна!!!

Що ? На теб коя с какво ти попречи? Повечето момичета са тук повече от година , с проблеми , дори със заповеди - забременели спонтанно! Ти щом си в темата от август м.г. би трябвало да познаваш проблема на всяка от тях , и да си по ниска и от тревата! Но щом си така безразлична и с такова мнение явно си и безчувствена!!! Не знам що за човек трябва да си , за да го напишеш това и да не се зарадваш на постижението на всяка една жена!?! Ако ще избиваш комплекси - тук не е мястото! Като гледам 50% сме с проблеми или неизяснени причини! Иначе дойде хвърли бомбата и избяга, поне се опитай да се защитиш. Да дойдеш от нищото и да размахаш пръст - алоооо!?!

Простете дами , но не издържах !

На мен това ми е болна тема, но за себе си лично усещам разлика, всмисъл едно е да чета тук постовете на забременели момичета, друго някой мой познат или близък на живо да ми споделя. Първо, че тука споделят хора преживели и преминали през доста неща, няма как да не се зарадваш за тях и това да ти вдъхне надежда, че щом те са успели може и при теб да се получи... Но на живо понякога ми е много много трудно и това ме кара да се срамувам от себе си. Когато стана ясно, че трябва да си напраря операция, за да ми махнат възлите една моя близка приятелка ми каза, че е бременна, през цялото време говореше за някакви йога куросве, за други бременни там, за различни неща и това супер много ме натовари, гадно ми беше, че не мога да се зарадвам за нея, винаги съм си мечтала, че ще си имаме деца заедно, че ще си ги гледаме заедно.... не знам ужасно се почувствах, след което на прибиране по пътя минах през Шейново, там изписваха бебе и това вече сякаш ми беше капака цял ден не спрях да плача..... От тогава не сме се виждали, чували, не знам какво става с нея, нито как и кога е родила, аз съм ужасен човек знам, не заслужавам да имам приятели, но не мога да се пречупа след онзи случай. Странното е че когато става дума за човек на моята възраст ме натоварва много, когато става дума за човек на чувствително по-голяма възраст не ми действа по този начин.... Не знам понякога и аз не мога да се разбера по този въпрос, може би възрастта сякаш започва да ми става слабо място, макар че все още не съм стигнала критична такава (30 години).

Аз съм с подранила лелка и този месец не е нашия....
Относно темата, аз също се включих в нея повлияна от прекрасната емоция на положителни тестове! Толкова вдъхновяващо ми подейства! Бременните девойки ми дават сила и надежда, че чудото все пак го има

biboche, много съжалявам, не се натъжавай!

Аз пък се чудя (ако тоя месец не е станало), дали другия да НЕ си купувам тестове за овулация, и да си го карам по усет, но това което ме притеснява е, че няма да знам кога точно трябва да ми дойде после ( че нали съм след спиране на ОК, и общо взето всеки месец ми е различни дни, ориентирам се като смятам лутеалната фаза след О, ама тогава няма да знам кога е О) много сложно стана..

Лилаче,добре дошла отново! ❤ Радвам се,че отново се върна към темата! ❤

Мисля, че с времето всеки минава през различи етапи в емоционален план. Аз си спомням, че в началото съм имала моменти, в които разбирайки че някоя позната е бременна бях с много смесени чувства- радвах се за нея, но ми беше гадно за мен и това ме подтискаше. Отне ми доста време да осъзная и да приема, че всеки си има път, по който върви и не може и не бива да се сравнявам с останалите. Е, в днешния социум е малко терудно да не се сравнява човек,  при положение, че има някой наложени норми и правила кое кога е редно да се случва, но когато човек присъства съвсем осъзнато в ситуацията и стъпва трезво по земята си дава сметка, че някой неща просто не зависят от него.
Сега съм във фаза, в която страшно много се радвам на всяка новина за бременна позната или приятелка, а те около мен са в пика си в момента. За положителните тестове тук в темата вече казах- изключително ме радват, просто съпреживявам емоцията и чакам с нетърпение още добри новини. ❤❤❤
При мен може би преломен момент в осъзнаването беше бременността на сестра ми, която е по- малка от мен и за която по стечение на обстоятелствата в много моменти съм била по- скоро като майка, а не като по- голяма сестра. Точно в деня, в който се навършваше кръгла годишнина от загубата на моето бебе в 18 г.с. и бях потънала в ужасно дълбока черна дупка, от която не исках да изляза, имах нужда да изстрадам отново мъкта си, а и спомените бяха( и са) кристално ясни ми се обади сестра ми и ми каза  че е бременна. Незнам как се описва тази емоция, ако трябва да конкретизирам по някакъв начин беше огромна мъка по изгубеното и ограмно щастие, вълнение и страх( дали всичко ще е наред) по новото, което предстои.
Следващия момент, в който пак попаднах в емоционална вихрушка беше, когато към края на втория месец от бременността и тя ми се обади и ми каза имената, които бяха избрали за детето- ако е момче и ако е момиче. Ами името за момче беше името, което бяхме дали на нашето момче, което изгубихме. Тя не знаеше, аз много неща и бях спестила порай моите истории, за да не я стресирам. Не и казах за името разбира се, аз въпреки моята болка, наистина бях щастлива за нея и съвсем искрено щях да се радвам на племенник с това толкова съкровено име за мен. Е, девойка ще е в крайна сметка!!! 🌸🌸🌸
Живота е страхотна палитра от емоции наистина!!!

Това, което казва Одри е много релевантно - има някакво чувство на загуба, особено след като толкова много момичета накуп забременяха и се очаква да не са толкова активни и да преминат към отчетни. Които в никакъв случай нямат атмосферата на тази тема! За кратко време реших да се включа в моята отчетна, докато бях бременна и... Студ. Даже се замислям дали да мина към тях, когато се случи чудото. Там няма това разбирателство, което срещам тук, може би повечето момичета там са без проблеми и загуби, знам ли...
Освен това, Одри, нали знаеш, че всичко е въпрос на мнение. Ние сме по на 30, но за мен това също е напреднала възраст. Вероятно ще ми се изсмеете, но винаги съм смятала така. Това мен също ме притеснява, все по-малко, де... Явно работя по въпроса.
Виолетче, нищо, ние ще бъдем в следващата вълна на плюсчетата. Или пък всяка една по една - както ни е писал Бог!
Лайлакче, и ти си от старите кучета - да се изнизваш!
Блу, да имаш емоции не те прави лош човек. Те не винаги са положителни, обстоятелствата винаги предопределят нашите мисли, никога не знаеш какво ще ти се случи. Горе главата и без негативизъм, защото в момента се опитвате да създадете нещо красиво, а в този процес лошите мисли към себе си не ти помагат!
Алесандра, добре дошла и от мен! Много е гадно това с името, аз пък се дразних на нашите родители по време на моята бременност, които реагираха много тъпо, когато им казах какво име сме избрали за нашето детенце. Даже имаше коментар за това не можело ли да изберем по-величествено име за момче. Що за простотии... Както и да е, съжалявам за твоите загуби, само ти си знаеш колко трябва да си силна да минеш през всичко това. Пожелавам ти успех в най-скоро време, този път до хубав и пухкав край!

Аз винаги съм си мислела, че ако имах брат или сестра щях да съм по-отворена към хората, към това, което те преживяват и да делим емоциите си хубави или лоши заедно или да ми е по-лесно да се науча на това, отколкото да се отчуждавам, когато ми е кофти с идеята, че хората не преживяват това, което аз и няма да ме разбрат... Заради това и не само искам две деца, дори това да включва вариант осиновяване....

Ох,много сте писали,но ще карам поред каквото помня .
Кали-честита бременност!Нека е лека и безпроблемна.Ако има и други новозабременели от сърце желая същото и на тях!
Честито на тези от вас,които видяха точици,чуха сърчица и им се случват всички прекрасни неща на бременността.
Честита дъщеричка и на Батмам.Леле колко бързо мина това време.Май точно когато се включих ти показа твоя тест.Да знаеш-каквото и да се случва сега ще мине и скоро всичко ще е зад гърба ти.А пред теб-щастието ❤️
Специални прегръдки на Ро и Джули.Аз също ще се покрия за малко,но ще се навъртам наоколо.Бъдете здрави!