Ще имам близнаци! Тема с продължение 37

  • 67 953
  • 806
# 525
За кой град питате? Аз родих в Бургас.
Виж целия пост
# 526
Има ли мами раждали нормално близнаци в блолница Вита? Ако има такива, ще помоля за мнения!
Виж целия пост
# 527
Здравейте, след като ще имам две бебчета в родилното два пакета памперси ли се носят🙄
Виж целия пост
# 528
Да! И мокри кърпи 2 бр. Аз носих 1 бр. и ми направиха забележка, изпратих съпруга ми да купи.

Здравейте, след като ще имам две бебчета в родилното два пакета памперси ли се носят🙄
Виж целия пост
# 529
Ще споделя нещо с вас. Полудявам вече или и на друг се е случвало. 34 седмица съм с близнаци вече по над 2 кг- често да ви кажа боли ме , тежи ми, писва ми да се тъпча с хапчета ( изчислих че до сега съм изпила 800 магнезия), всички да ми повтарят теориите си- само да влезеш в 9 месец, лежи да не родиш по рано, не се виждай с много хора че сега инфекциите са най - опасни, никога не ме оставят сама роднините от страх,трябва да кърмиш, страх ме е от секциото, ще се справя ли сама в болницата абе изобщо ще се побъркам вече. Всичко наред ли ще е ?  Изобщо буламача от мисли ми идва в повече. Дайте някакви съвети момичета. Предполагам че само вие ще ме разберете. Иде ми честно казано да запаля две цигари и да изпия едно малко уиски Simple Smile
Виж целия пост
# 530
Мм да, и аз бях почти така. Имах чувството, че винаги съм била бременна и винаги ще бъда. Мислех, че няма край и затова може би не ме беше страх от секциото и как ще се справя, защото просто не вярвах, че цялата бременност ще приключи някога. Не можех да спя, а бебета ми бяха притиснали някаква артерия и ми ставаше лошо постоянно, така че нямах и голям избор.Бях с контракции от 4 месец. И аз си виках така.. само да го избутам до 9 месец. На финалната права си, още малко, разсейвай се колкото можеш. На мен ми бяха разрешили червено вино за хемоглобина, една чашка вечер спасяваше положението. И аз бях на хапчета от преди да забременея, чак до края. После даже ми беше странно като не трябваше да пия нищо. За после-не го мисли. И в болницата се оправих сама, искаш или не нямаш избор. Стягаш се и действаш. Не съм от хората, които вярват в майчинския инстинкт, но има нещо. Когато трябва да си ги гледаш в къщи няма и да усетиш как ти идва отвътре. Ще се справиш с всичко!
Виж целия пост
# 531
Разбира се, че на всеки се е случвало, да му писне от бременността.  Всякакви мисли ти хвърчат в главата, искаш да се отпуснеш, разпуснеш поне малко, но...мъниците не те оставят. Аз имам и над 300 инжекции (бях на хепаринова терапия) + магнезий, витамини за бременни и какво ли още не....ми това е положението, все някога ще свърши. После бързо се забравя. Най-готино ми беше, да ме пускат отпред на опашка ако чакам за нещо, отстъпват ти място да седнеш. Веднъж дори ми разрешиха да паркирам между полицейски коли на забранено за паркиране място, като видяха че съм много бременна. Абе има си и привилегии от цялата тая бременност и може да е забавно понякога. Гледай позитивно, все някога ще свърши и като се появят малките, целия ти свят се обръща наопаки.
Виж целия пост
# 532
Хапчета не помня колко изпих, инжекции колко бих вече не помня.Ръцете и паласките ми бяха на дупки и сини.Не можех да спя от тежест и хрема, едва се движех на края и се справях с елементарни неща.Да трудно е, но си на края, не остана както се казва.

Секциото не е болка за умиране, минава се през него.Всичко после е лична воля, боли но ставах, ставах, за да ги взема, за да ги гушна, за да са с мен.Кърмех и още кърмя.Имах опит от каката, но бях говорила и с консултант, бях си взела помпа.Но ако не се получи не е болка за умиране, колко бебета са отгледани на АМ пък я виж какви големи хора са станали!
После в къщи просто ти трябва силна храна и да им нагласиш режима да правят всичко по едно и също време.

Виж целия пост
# 533
Здравейте,
Имам нужда от съвет. Ако въпроса ми не е за тук - ще изтрия поста.
Едното ми момче проходи преди 2 месеца, другото в момента прохожда като не е стабилен все още. Съответно аз съм неотлъчно до него. Проблема е, че първото момче хуква на където си иска и аз не мога да реагирам толкова бързо. Единия иска в едната посока, другия - в другата, резултата е рев и от двамата. Голямо предизвикателство е да излизам с тях, а не искам да ги държа само в количката.
Как успявате да си “съберете” децат? Слушат ли ви, когато ги повикате и идват ли при вас? Всякакви съвети са добре дошли.
Виж целия пост
# 534
Аз съм в абсолютно същата ситуация,едната е стабилна и ходи сама, но другата още не, даже крачки не прави самостоятелно. Но пък има голямо желание и иска постоянно някой да я държи. Просто не ги вадя от количката когато съм сама, или ги вадя само за да ги кача на люлките. Едната иска на люлка, другата през това време иска да изкачва пързалката. Отделно започват и двете да се тръшкат като се опитам пак да ги вкарам в количката. Едната ми се мята в ръцете, другата през това време е отишла в другия край на парка. Спрях да си го причинявам..
Виж целия пост
# 535
Аз ходя само на площадки с ограда или на място на което не е проблм да се разхождат сами.Но моите проходиха с разлика един месец, стабилни са и ги привличам с храна да седят около мен.Солети или нещо друго винаги има и те се връщат да си вземат.
Виж целия пост
# 536
Раници с повод - изключително доволна съм . Без значение дали съм сама с тях или сме двама с баща им .
Виж целия пост
# 537
Раници с повод - изключително доволна съм . Без значение дали съм сама с тях или сме двама с баща им .

Днес опитах да ги водя за качулките на якетата, за да се движим в една посока - голям рев, защото имат различно мнение за посоката на движение 😂 та не знам раниците дали ще са добър вариант в моя случай. Но ще опитам и това, може да им хареса да си имат животинче на гърба. Благодаря за идеята.
Варианта с храна е чудесен и също ще го ползвам, те моите момчета са вечно гладни 😂
Виж целия пост
# 538
Моите проходи ха през зимата (януари) с две седмици разлика. Навън им беше неудобно/трудно ходенето с ботуши. Та този момент с клатушкането навън го изтървах. През март им сложих маратонки и стана весело Simple Smile Точно два пъти си причиних бутане на количката до парка. Гонене на бебета там сама и връщане в две пищящи и опитващи да излязат от нея деца. Зарязах количката вкъщи и се позиционирахме на площадката пред блока. Пак бързо губеха интерес (както в парка) и хукваха всяка във своята посока. Аз грабвах по-близката "под мишница" и хуквах след сестра и. Точно в този период с постоянство от моя страна ги приучих да ходят водени за ръка. Така и трите вървяхме в една посока, правейки тегел след тегел по тротоара. А като се изморят прибирането беше бързо и удобно Simple Smile С времето разширихме периметъра на разходките, пак водени за ръка.
Виж целия пост
# 539
Точно като Десито и аз в момента упорито ги уча да ходят за ръка, колкото и да не им харесва.Излизам на близо до нас, може да им е скучно, но гледам да ми е лесно.Утежняващия факт е само че имаме кака и трябва да търся рпиятели с който да играе, но детето е много контактно и вече ме улесни сама.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия