Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте д-р Стефанов,
Преди месец получих замайване от нищото, съпроводено с сърцебиене, задух- казаха ми че е паник атака, но започнах да изпитвам страх, че ми има нещо! Правих пълна кръвна картина, кардиограма и хормонални изследвания и всичко беше супер! За около 2 седмици се чувствах много добре, на моменти усешах напрежение по тялото което отминава когато се разсейвам! Но съм си вселила ме ми има нешо и следя всяко нещо което ме заболи, въпреки добрите изследвания ! Казват ми че всичко е на психическа основа, но от четене на диагнози и когато чуя нещо лошо не мога да се успокоя и мислех, че ми има нещо на главата и да мисля че излседванияга няма да покажат и не мога да си укротя мислите.. на моменти от страх чувствам гадене и сърцебиене но за минути.. Какво мислите и как мога да се справя ?

Здравейте!
Щом сте си направили необходимите прегледи и лекарите ви казват, че всичко е на психична основа,
няма по-добър начин от това да проведете терапевтични сесии.
Интересно е точно какво си представяте, че ще се случи с вас?
От кога сте в това състояние? С какво го свързвате?
Това са първите съществени въпроси, от които може да се започне терапевтична работа.
Ако чувствате доверие, можете да ми пишете на лични да се уговорим за терапевтична сесия.
Или потърсете друг колега, който ви е препоръчан.
Поздрави!

Здравейте!
Напоследък много често се случва да ме търсят хора с подобни симптоми. Но всички те са много различни.
При вас специално много силно впечатление ми прави сковаването в ръцете.
Това говори може би за причините, поради които изпадате в това състояние. Сякаш за да ви скове ръцете, за да не направите нещо нежелателно с тях.... Това го казвам, за да се замислите. Какъв е вашият коментар?
Иначе добрият начин е да поработите над себе си с помощта на професионалист. Някой, който ви е препоръчан от близки или с мен, ако чувствате доверие. Можете да ми пишете и на лични за евентуален контакт.
Поздрави!

Здравейте!
Това, което сте преживели като дете, може да се преработи чрез психотерапия.
Нищо не казвате за майка си. Тя е ключов участник в събитията. Инцестът винаги е симптом на цялото семейство, а не само на преките участници в него.
И най-важното - детето винаги е невинно.
Вие сте невинна.
А тези суицидни мисли може да се коренят и някъде другаде... От това, което споделяте, става ясно, че семейната система е доста обременена със събития назад във времето в предишни поколения. Не зная от коя страна сте, но ако там е имало войни и драматични събития, това също влияе на съдбата на жените.
Но вие сте невинна... И имате право да се погрижите за себе си...
Добре е да започнете психотерапевтична работа с мен или някой друг.
Ако доверието ви е насочено към мен, пишете ми на лични.
Поздрави!

ЗА ТЪЖНАТА РАДОСТ
Здравейте!
Питате дали поведението на съпруга ви е нормално? Аз смятам, че всеки човек, който е неудовлетворен от своите родители, изпитва болка и тъга, когато вижда едни любящи родители, които са отгледали партньора му. Тази тема е много обширна и мога да ви давам много интересни примери...
Но точно затова е от значение вие да му казвате, че и неговите родители го обичат и т.н. Така ще го подкрепяте и  той да се чувства пълноценен. И тогава тази болка ще го кара да изпитва тъжна радост /да, има такова чувство - може би нещо като носталгия, но сега го формулирам специално за вас/, когато вижда вашите отношения с вашите родители.
Ако неудовлетвореността му от родителите ескалира, нещата стават по-натоварени емоционално.
Поздрави

Здравейте!
Наистина е най-добре да поговорим. От това описание не може да стане ясно какви са причините, които са в основата на тази промяна. Ще ви пиша на лични.

Здравейте!
Няма нищо по-страшно от вероятността да загубите толкова близък човек.
Човекът, с когото искате да остареете заедно.
И този страх е свързан и със страха от собствената смърт и с негодуванието към Съдбата,
че ни отнема човек, който е толково важна част от живота ни.
Но бих искал и да ви попитам - имате ли деца?
Това също е от голямо значение в тази ситуация - как да въведете децата в това, което се случва?
А е важно да се направи, защото иначе децата ви ще стоят встрани и ще се чувстват сами и изоставени. Както и вие. Бих казал, че е ценно да засилите връзката си с децата и всички хора, които имат отношение към здравето и живота на съпруга ви. Защото със сигурност не сте сама.
Пишете, ако имате нужда, какво мислите и какво чувствате.
Желая ви сила и късмет!

Благодаря за отговора.
Имам дъщеря. Живее със семейството си във Франция. Тя е запозната със ситуацията. Ще се прибира винаги когато има възможност, през около два месеца.
Питате какво мисля-не знам. Мисля постоянно. Все още чакаме резултатите от изследванията и това неизвестното ме плаши. Как ще протече и с какво терапията, как ще я понесе.. Чувството е страх-аз как ще се справя, той как ще се справи.
Усещам една топка постоянно в гърдите.

Здравейте!
Пиша с обратна връзка как се развива ситуацията с мен почти 2 месеца след разболяването от Ковид-19. Екипът премина през 2 супервизии, празниците преминаха много приятно в събирания с роднини и забавления с децата, върнах се обратно на работа. Живота продължава въпреки нашето его и мисълта, че всичко се върти около нас!
Мислих много защо реагирах точно по този начин и достигнах до отговори, които ме успокоиха. През последните години отворих очите си за това колко полезни са кризите, проблемите за съзряването ни. С малко усилие преодолях и навика си да се затварям и да не общувам с хора.
Вселената обаче е решила да ме препитва по темата и миналата седмица получих поредното обвинение, че съм причина за смъртта на жена, с която работя. Дъщеря й ме обвини в телефонен разговор. Успях да овладея ситуацията и да насоча разговора и емоцията на жената в друга посока, да остана съчувстваща, разбираща и да предложа подкрепа. Но след това, ей-Богу, адски се ядосах! В такива моменти ми е много трудно да проявявам разбиране и да пренебрегвам моментната си автентична емоция. Чувствам се като най-големия лицемер и манипулатор.
Ядосвам се и на себе си, защото за един месец успях да залича цяла година работа по справяне с хранително разстройство. Бихте ли препоръчали специалист, който работи онлайн? Благодаря!

Здравейте! Страдам от депресия вече 12г. Досега не съм пила нито лекарства, нито ходдих на психотерапия. Нямах финанси възможности тогава. Чапочнах да уча в университет, но зарязах. Омъжих се, но не съм щастлива много-много. Не знам заради депресията ли или от нещо друго, но май развих хранително разтройство. Не знам какво да правя, честно. С доста наднормено тело съм, не мога да се гледам в огледалото, ниска съм, грозна съм... ям постоянно, много и почти всичко, което попада в полезрението ми. Храната ме успокоява доста, но после пек изпитвам вина и угризения. Живот и здраве, най-вероятно ще ходя на психиатър, но имам бебенце, което го кърмя и няма да мога да пия лекарства. На психолог пък съпругът ми няма да ме пусне, защото е много стиснат и няма да ми вярва. Лошото е, че никой не ми вярва, никой. Ох, вече не издържам! Можете ли да ми дадете някакви съвети какво да правя поне докато бебето се отбие. Много ще съм Ви благодарна! 💐

Здравейте!
За съжаление често хората,  които страдат за загубен близък човек, са склонни да търсят облекчение в това да обвиняват някого.   Тогава гневът идва на мястото на тъгата. Лошото е, че когато се използва за облекчаване на болката,  гневът изтласква и голяма част от любовта. Сигурен съм, че ако можеше да говори с нас от мястото, на което е сега, вашата колежка не би искала дъщеря ѝ да ви обвинява...
Ще ви пиша на лични.

Здравейте, д-р Стефанов!
С мъжа ми имаме доста сериозен проблем, който наистина не знам как да реша. Имам нужда от съвет как да подходя към него и самата ситуация.
Имаме детенце на почти 2г. и очакваме второ март месец живот и здраве.
Разбираме се за всичко, държи се добре с нас, грижовен е много и въобще нищо лошо не мога да кажа за него като баща и съпруг. Освен това, обаче, което ще споделя.
Откакто забременях с първото, мъжа ми започна да се интересува от астрология и Петър Дънов, в което няма нищо лошо попринцип. Спря да ползва микровълнова, да яде месо, да ползва паста за зъби без флуорид, да не го интересува как изглежда дори и какви дрехи носи, защото това нямало значение. Започна да ми говори за масони, за това какви хора ни управляват, какво искат да ни причинят и прочие. Като това не е 24/7, а на някакви периоди.  Нещата обаче започват да стават с времето все по-сериозни, защото той иска да живеем на високо в планината, далеч от хора, в някое малко село, за да ни спаси от всичко предстоящо в близките 5-10 години. Сигурен е какво идва и че ще става все по-зле положението.
Съгласна съм с него за всичко, не отричам, защото и аз виждам, че света и хората се променят към не добро, но аз нямам желание да предприемам конкретни действия, като тези да избягам някъде далеч от всички и да се "крия". Живеем в голям град, близо до роднините ни и смятам, че засега сме си добре тук. Не си представям да живеем така, както той иска.
Проблема е, че той много агресивно ми говори за всички тези неща. Повечето пъти и ме обижда, че съм "малоумна" и "тъпа", защото не ми пукало. Не че не ми пука, но аз съм на принципа, че щ3 действам според момента, в зависимост от ситуацията. Такива да бягам надалече от нещо, което не се знае кога ще стане не желая.
Колкото по-малко знам, толкова по-добре си живея. Дали съм права или не, не знам. Но съм на мнение, че човек иска ли да търси лоши неща ще ги намери, защото ги е имало винаги.
Супер много се напрягам от всичко, което слушам постоянно и вече не знам какво да отговарям дори, каквото и да кажа ме изкарва лоша майка едва ли не, че не ми пука децата в какъв свят ще израснат и т.н.
Той сякаш живее в страх ли не знам... Иска да ни спаси и това е. Караме се постоянно и му обяснявам, че не искам да ходя никъде.
Преди няколко месеца се съгласих с него, защото работим дистанционно и можем да си го позволим. Отидохме там, където той поиска, но нещата вместо да се оправят сякаш се влошиха. Започна още повече да ми говори за лошият свят и хора. Пожелах да се върнем обратно, защото не се чувствах добре сама с него там, без нито един познат човек.
Беше ми трудно да свикна с малкото населено място и за всеки преглед трябваше да пътуваме по един час. Както казах - ясно ми е, че не съм готова за такъв живот все още и то с малки деца.
Как трябва да подходим? Как да намерим баланса? Въобще какво се изсисква от мен да направя? Аз ли трябва да направя компромис и да тръгна натам, където не искам? Не мога просто да тръгна... не искам и нямам желание, въпреки, че искам да подкрепям мъжа си, но не и в това. Но въпреки това не яиждам как той ще се примири с моето мнение..
Моля за съвет...



P.S. Да допълня, че съм сигурна, че не е в секта, а че сам се интересува все повече от тези неща. Винаги е бил такъв, но откакто стана баща явно чувството му да ни пази се е засилило адски много и отива в една друга крайност

Здравеите господин Стефанов искам да ви попитам нещо.Бях гледал някъде в нета беше писано една глупост при абуригените че имало някво посчване с кокал там и посочения умирал от страх щот там вярвал в силата на тоя посочващия.Та аз много добре си давам сметка че са пишат сякви глупости и фълшиви нещо,както и че дори да е ставало при абуригените преди хиляди години работа дет са вика те са израсли в такава култура нещо такова,но то не е имало такова нещо и при тях за мен,да не говорим за човек в днешно време да стане такова нещо пълен абсурд,няма как да стане.Просто искам да попитам и вас да ми кажете че е така че дори при тях нее ставало а камоли в днешно време да стане пълен абусурд.

Здравейте!
От написаното разбирам, че вие изпитвате страх, че това е възможно и в наши дни: Някой някого да убие само със силата на волята си и заради това, че убитият вярва в неговата сила.
Така че най-добре е да ми кажете от какво се напрягате всъщност? Какво ви тревожи в личен план?
Поздрави!

Нищо не ме тревожи просто исках да разбера и от вас че в наши дни няма как да се случи такова нещо само това ! Че при тях ако изобщо се е случвало е че са израснали в такава култура и така нататак,а че в днешно време няма как да стане такова нещо ! Ще ви бъда безкраино благодарен ако ми отговорите ! Със здраве !