С какво ви дразнят мъжете /тема №4/

  • 35 837
  • 764
# 30
Айде, сега на мой гръб ще тежат и техните килограми - то захар, то брашно!
 Е, тяхната радост - ще облекчи товара. Да ви е сладко.
  Бене -суфлето ми е спомен от детството - майка ни го носеше от техния стол. После се разтърсих за рецептата ... и така.
Те са слаби не ги мисли. Но моите килограми ще ти тежат и то много. И аз обичам много подобни сладки изкушения и ще се наям като прасе днес 😂😂😂
Виж целия пост
# 31
Ми тя темата такава. Да си помрънкаме малко. Обичаме си ги иначе, слушкат си. 😀
Добре си караме, няма спор. Те в сериалите се счепкат, пък се сдобрят, та какво остава за реала.
Виж целия пост
# 32
Аз не мога да живея с човек, който ми отключва ежедневно дребни раздрази от подобно естество, разправя ми на всяка крачка, че го дразня, щото не става на неговата, или ми диктува перманентно някакви правила негови си, които да спазвам (казвам ти дъще, сещай се снахо Wink) В тая връзка и не смятам, че липсата на насилие, алкохол и несходства в подхода за възпитанието са единствените проблеми, които има да се решават в едно така наречено семейство.
Wink
Аре, действай и да се пофалиш.
Виж целия пост
# 33
Е, аз поне не познавам хора, които са се разделили заради форми за сладки и хъркане... Дребните "дразнения" са си в реда на нещата. Няма как без тях. Не познавам толкова идеална двойка. Ако е имало някъде, то със сигурност са умрели от скука.
Ще действам след обяд, сега мъжа се вихри в кухнята. Готви обяд и чисти.
Виж целия пост
# 34
Дребните дразнения са в реда на нещата, когато си ги изглаждаш с партньора, и докато не доведат до голееми изненади и размисли от рода на - чакам да почна работа и да го разкарам. Simple Smile
Аз скуката иначе, по-другояче я разбирам, та смятам, че е добре да знаем, че избираме мъж, сепак, не просто инвеститор, домашна помощница или детегледачка.
Виж целия пост
# 35
Дребните дразнения са в реда на нещата, когато си ги изглаждаш с партньора, и докато не доведат до голееми изненади и размисли от рода на - чакам да почна работа и да го разкарам. Simple Smile
Аз скуката иначе, по-другояче я разбирам, та смятам, че е добре да знаем, че избираме мъж, сепак, не просто инвеститор, домашна помощница или детегледачка.
Е ако чакаш да започнеш работа за да го зарежеш явно не става въпрос за дребни дразнения, а за големи различия.
Виж целия пост
# 36
Правилно, limonche.
Виж целия пост
# 37
Аз по принцип съм доста доволна от моя мъж, обаче днес просто ме изкарва от кожата ми.
300 пъти му казах , пе ще правя козунаци и искам в кухнята да е топло и да не се отварят врати и прозорци безпричинно. Ама не. През 30 секунди навън-навътре.
От сутринта обяснявам, че искам поне за Великден да освободим масата за хранене от офис устройствата. Още чакам.
Виж целия пост
# 38

300 пъти му казах , пе ще правя козунаци и искам в кухнята да е топло и да не се отварят врати и прозорци безпричинно. Ама не. През 30 секунди навън-навътре.


Затуй ги слагам във фурната и хич не ми дреме кой влиза-излиза, и накъде се е запътил. Знам, че въпросът е принципен и се дразниш, че не те чува, но ядовете се отрязяват на крайния продукт, знаеш.
Виж целия пост
# 39

300 пъти му казах , пе ще правя козунаци и искам в кухнята да е топло и да не се отварят врати и прозорци безпричинно. Ама не. През 30 секунди навън-навътре.


Затуй ги слагам във фурната и хич не ми дреме кой влиза-излиза, и накъде се е запътил. Знам, че въпросът е принципен и се дразниш, че не те чува, но ядовете се отрязяват на крайния продукт, знаеш.

И не е само принжипен. За първи път правя козунаци и щеше да ми стане гадно цял ден да се трепя и да не станат, щото той не ме слуша като говоря.
И аз сложих във фурната, обаче като почнах да пека и другите трябва да са отвън.
След няколко забележки разбра и не влезе повече.
Виж целия пост
# 40
Разбирам те, разбрах и, че ти е за първи път, аз си смятам времето, за да нямам този проблем (колкото и да е топло, вън процесът е по-бавен). Да не те разочаровам, обаче се случва да не станат, дори и да те слуша домочадието. Simple Smile
Ето, разбран човек имаш.
Виж целия пост
# 41
Дразни ме, че никога нищо не може да намери... В гардероба, в шкафовете, в хладилника.. "къде ми е това", " къде е онова"... а в повечето случаи въпросното "нещо" е пред очите му. Но това май важи за голяма част от мъжете 😃 Често си оставя дрехите за пране върху коша, а не в самия кош за пране, а чорапите пред него... може би е много трудно да вдигне капака.
Виж целия пост
# 42
Нени, май мъжете ни са рода Grinning Моят е същият, а когато открия въпросното нещо за секунди и се възмущавам как може да не го е видял, започва миличко да ми обяснява колко му е приятно как винаги откривам всичко, което му трябва.
Виж целия пост
# 43
Всичко е възможно, светът е малък 😆
Най-ме дразни, че вече като че ли на автопилот, тъкмо е отворил гардероба например, дори не е погледнал или е погледнал отгоре-отгоре за нещото, което търси, а веднага ме пита. Често се случва аз вече да съм отишла да видя какво търси, а той "а, ето го". Ами погледни, потърси, пък после ме викай. 🤦‍♀️
Виж целия пост
# 44
Глей кво нещо е животът! У нас пък аз го питам кое къде е, доста съм отвеяна. А и дори да си прибера нещата, имат шанс само ако той не ги е ползвал след това. Всеки сам си сгъва дрехите (или не си).  Така де, вече ме дразни големият куп с дрехи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия