Аз за друго почнах да се терзая...Баба ми пиеше антибиотик от ден 1, след това като казаха,че има пневмония, изписаха два други. Дали проблема не е че закъсняхме с влизането в болница,тя не искаше, от 112 също не е ни препоръчаха,но все това ме човърка отвътре. Човек на 74 с придружаващи заболявания го лекуваха в къщи.......Не мога да си го простя. Но както казвате,явно е руска рулетка и да влезеш от ден едно в болница....Не мога да спра да се обвинявам и чудя къде и какво сгрешихме! Това ме убива!
При майка ми, която почина на подобна възраст (79 г.) и също с придружаващи заболявания, се направи всичко възможно. Беше на два силни антибиотика, една седмица терапия с рендесивир, след това всеки ден банки с витамин С, инхалации с помпичка за астматици, лекарства за разреждане на кръвта, през цялото време на кислородна терапия - и въпреки това не успя да се пребори. Когато влезе в болница болестта още беше в начален етап и ни поздравиха, че отиваме на време. Всичко вървеше добре след това. Беше отпаднала, но се повлияваше от лечението. Възстановяваше се много добре, изчистваше хриповете, намаля кашлицата и лекарите казаха че върви към излекуване докато изведнъж не се активизираха всички придружаващи заболявания - кръвната захар скочи, направи сърдечен застой и белодробен оток и сатурацията за отрицателно време падна на критично ниско ниво. До такава степен, че почина за часове в интензивното.
Всичко е много относително и зависи от конкретния организъм.
Съболезнования! В коя болница се лекувахте? Наистина сте направили всичко възможно. Аз в гнева и страданието си,всеки ден обвинявам някой от близките си и не се примирявам. Тя се пазеше най-много от вируса, а накрая какво стана...
