Дръжте се хора ако е нужно говорете било тук било с близки, но ако сами не си помогнете психолози и врачки няма да успеят. Трудно се преодолява и трудно се преживява, но трябва да повярвате, че ще успеете! Бъдете силни за себе си и близките си! Ако имате нужда поплачете си, но не недейте да падате духом.
Виж целия пост
Сблъскахте ли се " челно " с коронавируса?
- Публикувана: 17 апр. 2020, 00:54 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2022, 11:30 ч.
# 23 100
24 апр. 2021, 19:44 ч.
# 23 101
24 апр. 2021, 19:45 ч.
Има една книга Пътят на душите. Може да помогне. На мен ми е помагала в трудни моменти. Тук не е темата, но нищо не свършва със смъртта. Тя е просто ново начало. Аз, лично за себе си, имам категорично потвърждение за това.
Виж целия пост
# 23 102
24 апр. 2021, 19:48 ч.
iliana__ , споделяй си тук, дано ти помага, поне малко. Ние всички непрекъснато се молим за вас. Дори да е нищожен, има шанс, вяварвай в чудото!!! Случвали са се такива чудеса.
Ние сме с теб, толкова позитивна енергия се излъчва непрекъснато към към мъжа ти. Моля се, да успеем !!!
Не се предавай, момиче!
Опитай малко атаракс, на мен ми е помагал в такива моменти, той е повече като приспивателно и не се прави зависимост към него. Вземах малко и през деня, при голям зор и напрежение преди няколко години. Лекар ми го препоръча тогава.
За Anders ще кажа само, че не всеки психотерапевт е подходящ. Те, също като лекарите, са специализирани в най-различни сфери, има краткосрочни , дългосрочни терапии, психоанализа, психодрама и какви ли още не. Трябва да е специалист при бедствия и аварии. Те знаят как да извадят от такава остра прясна драма.
Виж целия пост
Ние сме с теб, толкова позитивна енергия се излъчва непрекъснато към към мъжа ти. Моля се, да успеем !!!
Не се предавай, момиче!
Опитай малко атаракс, на мен ми е помагал в такива моменти, той е повече като приспивателно и не се прави зависимост към него. Вземах малко и през деня, при голям зор и напрежение преди няколко години. Лекар ми го препоръча тогава.
За Anders ще кажа само, че не всеки психотерапевт е подходящ. Те, също като лекарите, са специализирани в най-различни сфери, има краткосрочни , дългосрочни терапии, психоанализа, психодрама и какви ли още не. Трябва да е специалист при бедствия и аварии. Те знаят как да извадят от такава остра прясна драма.
# 23 103
24 апр. 2021, 19:50 ч.
Не съм чела и писала известно време в темата.
Искам да пожелая на съпруга на Илиана Великденско чудо, да оздравее и да е с близките си! А на Андърс прегръдка, направили сте, каквото е трябвало!
Виж целия пост
Искам да пожелая на съпруга на Илиана Великденско чудо, да оздравее и да е с близките си! А на Андърс прегръдка, направили сте, каквото е трябвало!
# 23 104
24 апр. 2021, 20:08 ч.
За кураж на тези които се молят за близките си, наш много близък приятел, след 36 дни в интензивно отделение, 18 от тях интубиран, днес е добре, разхожда се и се чувства добре, надявам се и при Илияна да се стекат така нещата.
Баба ми също след 8 дни на кислородно дишане се възстановява макар и бавно.
Стискам палци това да остане един лош спомен за всички!
Виж целия пост
Баба ми също след 8 дни на кислородно дишане се възстановява макар и бавно.
Стискам палци това да остане един лош спомен за всички!
# 23 105
24 апр. 2021, 20:13 ч.
Илияна, искрено се надявам и моля за мъжа ви. Не губете надежда!
Виж целия пост
# 23 106
24 апр. 2021, 20:35 ч.
Ако са минали 2 месеца от заболяването, кръвните изследвания са наред и снимката на белия дроб е добре, може ли да се каже че не се очакват бъдещи усложнения или е още рано.. ?
Виж целия пост
# 23 107
24 апр. 2021, 21:11 ч.
Аз още повече се обърках...Да ходя или да не ходя на лекар. Да започна ли консултации с психолог....? Някой ми казват,изчакай не замъглявай проблема с лекарства, защото после мъката щяла да се върне..Други ме пращат на психиатър.... Много съм объркан! Заради всичко това сривам и отношенията с близките си. Може би за това толкова ми липсва баба ми...в такава ситуация тя винаги знаеше какво да ме посъветва и заедно да изплачем мъката си.
Знам, че скръбта има няколко етапа..Аз сега съм на етапа "гняв" и дълбоко съм закотвен там. Никога не съм чувствал подобна болка и дори не знам как да я изразя и владея. Зная,че хората все някога умират,но най-тежкото е да приемеш,че е точно от този нелеп вирус,а не от нормално стареене...
С това няма как да се примиря още дълго време...............Ако някой преживял същото има по-добър съвет,ще се радвам да се свърже с мен на лични. Сега имам нужда от всякаква подкрепа.
Виж целия пост
Знам, че скръбта има няколко етапа..Аз сега съм на етапа "гняв" и дълбоко съм закотвен там. Никога не съм чувствал подобна болка и дори не знам как да я изразя и владея. Зная,че хората все някога умират,но най-тежкото е да приемеш,че е точно от този нелеп вирус,а не от нормално стареене...
С това няма как да се примиря още дълго време...............Ако някой преживял същото има по-добър съвет,ще се радвам да се свърже с мен на лични. Сега имам нужда от всякаква подкрепа.
# 23 108
24 апр. 2021, 21:12 ч.
А какво ще кажете за антитела IgM 19 единици. С толкова са го изписали. А мама я изписаха с 1-2 единици. И СУЕ- то му е повишено.
Лошото е, също, че мама се е отдала на депресията и страха. Вдига пулса на 100 и отгоре. Лекарката каза да давам атаракс. Ама не съм убедена, че е правилното лекарство за нея. Тя имаше рак на дебелото черво. Оперира се септември, трябва да прави колоноскопия и скенер сега в май. Много и се събра...
А пък аз, не е като да не ходя там... , че трябва да ги обслужвам. Правих вчера втора доза на пфайзер и искрено се надявам да съм защитена. Защото мога да заразя още 4 човека от моето семейство, 2 от които малки деца. А това , което научих за вируса, е че може и да си млад, но пак да го изкараш тежко...
Свито ми е, ужасно ми е, разбирам всички, които минават през това. Но от 2020 началото, все болници, все болести и аз се чудя ня къде ще ми избие този стрес..
Виж целия пост
Лошото е, също, че мама се е отдала на депресията и страха. Вдига пулса на 100 и отгоре. Лекарката каза да давам атаракс. Ама не съм убедена, че е правилното лекарство за нея. Тя имаше рак на дебелото черво. Оперира се септември, трябва да прави колоноскопия и скенер сега в май. Много и се събра...
А пък аз, не е като да не ходя там... , че трябва да ги обслужвам. Правих вчера втора доза на пфайзер и искрено се надявам да съм защитена. Защото мога да заразя още 4 човека от моето семейство, 2 от които малки деца. А това , което научих за вируса, е че може и да си млад, но пак да го изкараш тежко...
Свито ми е, ужасно ми е, разбирам всички, които минават през това. Но от 2020 началото, все болници, все болести и аз се чудя ня къде ще ми избие този стрес..
# 23 109
24 апр. 2021, 21:12 ч.
Здравейте, отново.
Днес е седемнайсти ден от началото на симптомите при ММ. Уж е добре, така твърди, тръгна на работа, храни се с апетит и не дава признаци на затруднение в ежедневието, обаче се притеснявам за сатурацията му.
Като сложа апаратчето и стартира обикновено на 97, 96 и започва да пада. Преди малко падна постепенно до 93. Преместих на няколко пръста, същото положение. Принципно той си гризе ноктите и нокътните плочки са деформирани и малки но не ми е ясно дали това може да е причината.
Снимка не му е правена, кръвните изследвания са добре. Какво мислите? Да звъня ли на ЛЛ се чудя. ММ ми се ядосва и още повече се притеснявам.
Илияна, винаги има надежда, а аз мисля, колкото и да Ви е тежко поне не го отписвайте предварително. Мислете с нагласа, че ще стане чудо, за да стане чудото. Това е най - малкото, което може да направите за любовта ви!
Андрес, смъртта е част от живота и никога не е навременна за близките.
Винаги е трудно. Съболезнования!
За това е казано времето лекува. Просто трябва да мине време, за да изживеете траура и мъката. Не че ще изчезне болката, вашата нагласа ще се промени.
Нещата са такива, каквито са. Това е писано, това е станало.
Правилно са ви казали за психотерапевт. Не е лошо за няколко сеанса, но това няма да макара болката да изчезне с магическа пръчка. Време си трябва.
Виж целия пост
Днес е седемнайсти ден от началото на симптомите при ММ. Уж е добре, така твърди, тръгна на работа, храни се с апетит и не дава признаци на затруднение в ежедневието, обаче се притеснявам за сатурацията му.
Като сложа апаратчето и стартира обикновено на 97, 96 и започва да пада. Преди малко падна постепенно до 93. Преместих на няколко пръста, същото положение. Принципно той си гризе ноктите и нокътните плочки са деформирани и малки но не ми е ясно дали това може да е причината.
Снимка не му е правена, кръвните изследвания са добре. Какво мислите? Да звъня ли на ЛЛ се чудя. ММ ми се ядосва и още повече се притеснявам.
Илияна, винаги има надежда, а аз мисля, колкото и да Ви е тежко поне не го отписвайте предварително. Мислете с нагласа, че ще стане чудо, за да стане чудото. Това е най - малкото, което може да направите за любовта ви!
Андрес, смъртта е част от живота и никога не е навременна за близките.
Винаги е трудно. Съболезнования!
За това е казано времето лекува. Просто трябва да мине време, за да изживеете траура и мъката. Не че ще изчезне болката, вашата нагласа ще се промени.
Нещата са такива, каквито са. Това е писано, това е станало.
Правилно са ви казали за психотерапевт. Не е лошо за няколко сеанса, но това няма да макара болката да изчезне с магическа пръчка. Време си трябва.
# 23 110
24 апр. 2021, 21:12 ч.
Себе си послушай, а не хората 
Сигурна съм, че много добре знаеш какво да направиш и какво не.
Виж целия пост
Аз още повече се обърках...Да ходя или да не ходя на лекар. Да започна ли консултации с психолог....? Някой ми казват,изчакай не замъглявай проблема с лекарства, защото после мъката щяла да се върне..Други ме пращат на психиатър.... Много съм объркан! Заради всичко това сривам и отношенията с близките си. Може би за това толкова ми липсва баба ми...в такава ситуация тя винаги знаеше какво да ме посъветва и заедно да изплачем мъката си.
Знам, че скръбта има няколко етапа..Аз сега съм на етапа "гняв" и дълбоко съм закотвен там. Никога не съм чувствал подобна болка и дори не знам как да я изразя и владея. Зная,че хората все някога умират,но най-тежкото е да приемеш,че е точно от този нелеп вирус,а не от нормално стареене... С това няма как да се примиря още дълго време...............Ако някой преживял същото има по-добър съвет,ще се радвам да се свърже с мен на лични. Сега имам нужда от всякаква подкрепа.
Знам, че скръбта има няколко етапа..Аз сега съм на етапа "гняв" и дълбоко съм закотвен там. Никога не съм чувствал подобна болка и дори не знам как да я изразя и владея. Зная,че хората все някога умират,но най-тежкото е да приемеш,че е точно от този нелеп вирус,а не от нормално стареене...
С това няма как да се примиря още дълго време...............Ако някой преживял същото има по-добър съвет,ще се радвам да се свърже с мен на лични. Сега имам нужда от всякаква подкрепа. Сигурна съм, че много добре знаеш какво да направиш и какво не.
# 23 111
24 апр. 2021, 21:14 ч.
Ако ще се обръщаш към лекар, най-добре потърси психиатър - той е най-високо квалифициран и е единственият, който има право да предпише лекарства, ако сметне за нужно. На него това му е специалността. Психолози, терапевти и прочие нямат право и чай от мента да ти предпишат. Решението е само и единствено твое как да постъпиш.
Виж целия пост
# 23 112
24 апр. 2021, 21:16 ч.
Дени, това че си след втора доза ваксина..не се отпускай, продължавай да се пазиш и да си предпазлива. Че мтого хора след ваксина, нали...
На момчето да кажа...с някой близък приятел не става ли да си поговориш, да си изплачиш мъката...понякога да споделиш с приятел, да те изклуша, доста ми е помагало..
Виж целия пост
На момчето да кажа...с някой близък приятел не става ли да си поговориш, да си изплачиш мъката...понякога да споделиш с приятел, да те изклуша, доста ми е помагало..
# 23 113
24 апр. 2021, 21:21 ч.
Аз бих говорила с ЛЛ относно сатурацията, няма нужда да му казваш дори. Ако има някакви препоръки, тогава. Мен би ме притеснил факта, че не е правил рентгенова снимка, и бих настоявала за това. Като зная моята ЛЛ как веднага настояваше да направя снимка, защото не може да се разчита само на стетоскопа...
Виж целия пост
Здравейте, отново.
Днес е седемнайсти ден от началото на симптомите при ММ. Уж е добре, така твърди, тръгна на работа, храни се с апетит и не дава признаци на затруднение в ежедневието, обаче се притеснявам за сатурацията му.
Като сложа апаратчето и стартира обикновено на 97, 96 и започва да пада. Преди малко падна постепенно до 93. Преместих на няколко пръста, същото положение. Принципно той си гризе ноктите и нокътните плочки са деформирани и малки но не ми е ясно дали това може да е причината.
Снимка не му е правена, кръвните изследвания са добре. Какво мислите? Да звъня ли на ЛЛ се чудя. ММ ми се ядосва и още повече се притеснявам.
Илияна, винаги има надежда, а аз мисля, колкото и да Ви е тежко поне не го отписвайте предварително. Мислете с нагласа, че ще стане чудо, за да стане чудото. Това е най - малкото, което може да направите за любовта ви!
Днес е седемнайсти ден от началото на симптомите при ММ. Уж е добре, така твърди, тръгна на работа, храни се с апетит и не дава признаци на затруднение в ежедневието, обаче се притеснявам за сатурацията му.
Като сложа апаратчето и стартира обикновено на 97, 96 и започва да пада. Преди малко падна постепенно до 93. Преместих на няколко пръста, същото положение. Принципно той си гризе ноктите и нокътните плочки са деформирани и малки но не ми е ясно дали това може да е причината.
Снимка не му е правена, кръвните изследвания са добре. Какво мислите? Да звъня ли на ЛЛ се чудя. ММ ми се ядосва и още повече се притеснявам.
Илияна, винаги има надежда, а аз мисля, колкото и да Ви е тежко поне не го отписвайте предварително. Мислете с нагласа, че ще стане чудо, за да стане чудото. Това е най - малкото, което може да направите за любовта ви!
# 23 114
24 апр. 2021, 21:22 ч.
Мило момче, макар, че си мъж вече. Заради твоите постове влязох в спор с разни хора. Тъгата, безсилието, болката, самотата могат да предизвикат депресия, която да предизвика един куп други неща. Не те познавам и няма как да ти предложа решение. Повтарям съвета си. Посети ЛЛ и му сподели как се чувстваш. Той ще прецени дали имаш нужда от специалист. Да посетиш психиатър или психолог не означава, че си побъркан. Лекарствата също не са страшни.
Добре е, че осъзнаваш, че не се чувстваш нормално и "говориш" за това. За съжаление в Пловдив не мога да препоръчам някой, но ЛЛ би следвало да може.
Виж целия пост
Аз още повече се обърках...Да ходя или да не ходя на лекар. Да започна ли консултации с психолог....? Някой ми казват,изчакай не замъглявай проблема с лекарства, защото после мъката щяла да се върне..Други ме пращат на психиатър.... Много съм объркан! Заради всичко това сривам и отношенията с близките си. Може би за това толкова ми липсва баба ми...в такава ситуация тя винаги знаеше какво да ме посъветва и заедно да изплачем мъката си.
Знам, че скръбта има няколко етапа..Аз сега съм на етапа "гняв" и дълбоко съм закотвен там. Никога не съм чувствал подобна болка и дори не знам как да я изразя и владея. Зная,че хората все някога умират,но най-тежкото е да приемеш,че е точно от този нелеп вирус,а не от нормално стареене... С това няма как да се примиря още дълго време...............Ако някой преживял същото има по-добър съвет,ще се радвам да се свърже с мен на лични. Сега имам нужда от всякаква подкрепа.
Знам, че скръбта има няколко етапа..Аз сега съм на етапа "гняв" и дълбоко съм закотвен там. Никога не съм чувствал подобна болка и дори не знам как да я изразя и владея. Зная,че хората все някога умират,но най-тежкото е да приемеш,че е точно от този нелеп вирус,а не от нормално стареене...
С това няма как да се примиря още дълго време...............Ако някой преживял същото има по-добър съвет,ще се радвам да се свърже с мен на лични. Сега имам нужда от всякаква подкрепа.Добре е, че осъзнаваш, че не се чувстваш нормално и "говориш" за това. За съжаление в Пловдив не мога да препоръчам някой, но ЛЛ би следвало да може.
Препоръчани теми