Сблъскахте ли се " челно " с коронавируса?

Да,наистина имам тема в друг раздел и за да не пълня темата тук,може да пишете там или на лични. Определено съветите ви ми помагат.

https://www.bg-mamma.com/?topic=1327396.msg42704120#msg42704120

Андерс, аз няма да пиша в другата ти тема. Всъщност хора умират. Дали от коронавирус, дали от инсулт или инфаркт, няма значение, защото те умират. Не знам, вероятно е първият ти близък човек, отнет внезапно. Няма какво да направиш, за съжаление. Смъртта идва дори когато не я искаме (мисля, че винаги е така), и единственият избор, който имаме, е да я приемем, с най-малко пагубни поражения върху себе си. Да, мъка е, голяма. Помня как чаках да ми кажат новини от болницата за дядо ми, който получи инсулт, внезапно. Беше на 15 км от болница, а линейка нямаше как да стигне до него. Превозихме го с кола, но нямаше никакво значение. Беше изгубен вече, в началните 5-10 мин. Бях на твоята възраст когато се случи.
Какви лекарства, какви психолози....нямах време, нито възможност. Животът продължава, пазиш спомена и топлите чувства. Това е животът. Няма никакво значение дали е Ковид или Инсулт.

На мен ми е трудно да схвана дискусията, тъй като явно има изтрити постове - обръщения към хора, чиито постове липсват, не знам кой какво е писал и какви съвети или "съвети" е давал.
Моето непрофесионално, но лично и от опит /дори частично професионален/ е, че психиатър в този момент може повече да навреди, отколкото да помогне. Психиатърът изписва медикаменти, някои от които силни, с някои от които се привиква. По-скоро психотерапевт или психоаналитик, ако не можеш да се справиш сам с проблема. Но първо опитай сам, прекрасно знам, че е трудно, защото не можеш да върнеш времето назад и това те убива, но именно защото не можеш да го върнеш приемаш, че всичко, което е направено е било само и единствено с цел да момогнеш на близкия си. Едно е да си можел да направиш 1, 2, дори 5 неща, и умишлено да не си - тогава има за какво да се обвиняваш. Друго е да си направил всичко, което е било по силите ти за и към момента, но нещата просто да не са зависели от теб.
Спри да се обвиняваш, ако искаш да се съхраниш, и да си полезен за себе си и за близките си.
Спри да обвиняваш близките си, защото това са хората, които са и ще са до теб за в бъдеще, ние тук /и снощи писах/ сме едни виртуални хора, анонимни никове, които също са със своите проблеми и грижи, и които утре няма да са с теб и до теб, в реала, когато ще имаш нужда от близък човек. Подкрепата тук е голяма, защото темата е такава - за взаимопомощ, не за упреци и начукване на канчета.
Съболезнования за баба ти, но приеми реалността и се замисли и за това - дали тя иска, би искала ти да се чувстваш така в момента? Отговорът на този въпрос ще ти даде и отговор на другите ти терзания.

Илияна, отворих темата със страх при толкова нови отговори, признавам си, от наобяд не бях влизала.
Не знам дали ще ми повярваш, но се зарадвах като те прочетох.
Надежда има, не се предавай, не спирай да вярваш и да се молиш, никога!

Аз пък си мисля Рори72 как са, Iliana и детето им още повече.

Anders, съболезнования за загубата на любимата ти баба! Но няма никаква причина да се самообвиняваш, както и да обвиняваш близките си за това. Доколкото разбрах, сте направили всичко, което сте могли и което е било добре за нея. Но нещата не зависят само от вас и лекарите, а и от други фактори.
Загубата е скорошна и мъката ти е голяма, но постепенно ще надмогнеш болката - времето лекува. Ако много ти тежи - потърси психотерапевт, може да ти помогне. Други методи - затрупай се с работа, намирай си странични ангажименти. Това доста помага да изтласкаш за известно време скръбните мисли от съзнанието си.

Илиана, искрено се надявам и се моля да се случи Великденско чудо за твоята половинка! А на теб желая много сила и кураж!

Кой с кого се е карал тук, не се разбира. Трито е.

Рори, пиши как сте!

Илияна, кураж, мила!

Андерс,
Болката от загубата на скъп човек е остра около година. Всички минаваме през това.
Намери си много работа, слушай много музика.  Баба ти те гледа отгоре и е с теб.

Не знам харесваш ли класика, на мен много ми помогнаха работата и музиката.

Ще го преодолееш!

И аз отворих темата притеснена!
Надявам се Рори и семейството й да са по-добре!
За мъжа на Илианка продължавам да се моля силно и да се надявам!

Здравейте!

Вчера вече трайно температурата ми беше субфебрилна до 37.3-37.4 най-много. Болките в ушите се уталожиха, но имах ужасно бучене по едно време. Направо нереално, като при водопад, но вътре в главата. Вечерта се появи някакво особено усещане в главата и тялото. Свързано с усещането за равновесие, но ми е трудно да го обясня с думи. Много неприятно. Като цяло се чувствам изтощена и ми е зор дори да клекна, но това може да е и заради моментите когато съм с две маски и ми е усилно дишането. Вчера разбрах, че апаратчето не е повредено, защото сатурацията беше сравнително стабилна без разходки надолу и нагоре. Но въпреки добрите показатели 96-97, с кратки колебания до 94 усещането е за недостиг на въздух, тежест в гърдите, на моменти болки в гръдна област. Болките в главата се притъпиха, но отново се появи гадене при мисълта само за храна различна от хляб. Но допускам и че може да е следствие от многото поглъщани на ден таблетки.
Детето е на антибиотик, витамин Д, панадол за главоболието и стрепсилс за гърлото. Единственото на което до момента антибиотика (подпомогнат от панадол веднъж дневно) повлия е температурата. Субфебрилна под 37.5. Кашля много лошо, но не отхрачва, оплаква се от пулсираща глава, което било по-силно от болките. И болките в гърлото не се повлияват. Но апетита му не е пострадал от вируса. Само дето го ограничавам със солети и бисквити заради разстроения стомах. Нали мислех, че пулсоксиметърът е повреден и мъжа ми купи втори. Сега всеки от нас си има негов. Новият е много шарен и детето с охота си  мери сатурацията. Засега не е имало плашещи отклонения. Мери кислород между 93 и 98, но пулса му много играе и често е над 110 до 130 е стигало. Знам че за възрастен такъв пулс е висок, но не знам какъв е нормалния пулс на децата в ранна тинейджърски възраст.
Като цяло преборих паниката която ме обзе когато и детето започна да кашля и вдига температура и вярвам, че ще преборим гадината.

Честит празник на всички!
Рори, радвам се, че сатурацията ти е добра, но това усещане за недостиг на въздух не бива да бъде пренебрегвано. Наложително е да направиш снимка, невероятно бързо се променят нещата при ковида. Ти не искаш и за час да излезеш от дома си, заради детето ти, но помисли колко по-притеснена ще бъдеш, ако се влошиш и се наложи болница.
Дано пише Илиянка с добри новини! Все ги мисля и им стискам палци!
И още една съфорумка не е писала тук скоро, Deni86, не си спомням точно ника, с три дечица. Дано да са добре и те!

Рори, а можете ли да викнете линейка да Ви прегледа?
Когато се обаждах за мъжа ми и двата пъти те ме питаха дали има задух.
На мъжа ми беше около 135 пулса дори когато го преглеждаха и казаха, че било от стреса при него, но все пак.
Аз пък по време на Ковид бях с не повече от 60, а след това дори имах вечер с 45. Мъжът ми ходи на кардиолог и го прегледаха, дори ехограф му правиха на сърцето и казали, че той бил минал ''леко".
Честит празник на всички празнуващи! Аз днес имам двоен повод.
Дано този хубав ден донесе и добри новини на всички болни и техните близки!

Джаки, права си, но как да го оставя. Точно когато се бори с вируса. И без допълнителните неразположения от болестта се чувства сигурно само когато съм в къщи, а в момента е още по-уязвимо.
Пак се появи този проблем с усещането за равновесие. Сякаш ако стана и няма да мога да се задържа. Някой друг чувствал ли го е. Дори не мога да го обясня. Сякаш отвътре навън в главата и тялото се разпространява някаква мъгла, която предизвиква усещане за нестабилност. Признавам не съм чела листовките на лекарствата за нежелани реакции, че ситните букви много ме тормозят. Може и от тях да е това усещане.

Рори моят 13г син има заръка от кардиолога да следи за пулс не повечче от 170. Движи се около 100-130. При физическо натоварване след като вече беше минал ковид стигна 220 неговия. Бях откачила от тревога.

Рори, не разбрах на колко е детето, но при деца е нормално пулсът да е по-висок. При възрастни, неспортуващи редовно до около 120 също не е драма. 130 вече е за проследяване. Ако е инцидентно, не е проблем. Проследете го поне три пъти.

Аз и досега внимавам, като ставам, заради чувство за замаяност. Умора, изтощение. Абе, не си е работа.