Казаха, че Ремдесивира е бил много важен за мен и за това са ми го включили. Даже една от лекарите ме попита дали мога да намеря плазма да ми вливат, което много ме шокира. Попитах я толкова ли ми е тежко положението, каза, че при мен протичало по-тежко, но само това и не искаше да ме плаши. Но да ви кажа, сестрите и санитарите като се сменяха и идваше новата смяна, винаги идваха при мен И много се радваха, когато започнах да се храня и вече нямах температура. 2 седмици тези хора се грижеха за мен Като за пеленаче, нямам думи да опиша на какви добри и човечни медицински лица попаднах. Но виждайки радостта им от подобряване на състоянието ми, съда, че нещата наистина са били зле.
За РЗИ - обадиха ми се на следващия ден след + тест и казах на кой адрес да ме търсят. След това влязох в болница, и от 18.10. съм си вкъщи. Мъжът ми отиде до РЗИ да каже, че от болницата са ме писали в предписанието за карантина по лична карта, а аз се водя на друг адрес, та оправихме го и това и никой не е звънял. Аз очаквах, че ще има проверки всеки ден, а то нищо, никакъв контрол.
Иначе още ми е трудно ходенето. Зверски ме болят коленете, много е неприятно. Чудя се дали да си купя Колаген да пия или да си правя сама костен бульон. След 20 дни ми изтича болничния, а аз още се задъхвам и не мога да ходя нормално. Дали ще успея да си възвърна малко поне от нормалния живот И движение, един Господ знае.