Сблъскахте ли се " челно " с коронавируса?

На пулмолозите да не им доскуча като преди ковида.

Ммм75, разбирам недоволството ти, защото не си получила адвкватна грижа, когато си решила да действаш отговорно. Но, все пак си получила грижа, нали? Не те упреквам по никакъв начин, аз написах какво бих направила. И понеже бях в болно дете и от първо лице разбрах какво е да не получиш никаква грижа и никой да не обърне внимание затова, че детето ти не е добре и се влошава, мисля че все пак не си докрай права. Моето дете го излекуваха в България. В обикновена общинска болница, в детско отделение. Никой не ми отказа преглед, в България.

Дете с астма и ковид не е просто болно от ковид дете. Точно заради това аз няма да тествам официално втори път. Още повече и сега, когато и зони няма.Трябва да съм луда.
Февруари и в ковид зона го водих.  Снимка. Лекарства. Ковиди. Той се дере от кашлица. Сатурацията не беше много ниска, но дишането не беше хич хубаво. А то било добре заформен начален пристъп. Просто е трябвало да го чуят и да включим вентолин. Два или три дни чакахме, докато се усетя, че това не е ковида.

Само да попитам, вчера беше ли с маска? Дете, температура?

mmm75, благодаря ти, че сподели! Направила си най-доброто, което си преценила във вашата ситуация! Аз също бих постъпила така най-вероятно.

Аз не останах с впечатление, че не е завела детето в Инфекциозна, защото я асоциира с Мангъров. Останах с впечатление, че е завела детето в Пирогов, защото детето е рисково, а Пирогов е предпочитана при спешни случаи и заради педиатрията ѝ болница в София.

Относно "ковид зоните" в провинцията. Ми, ние не сме имали въобще такова чудо в Кърджали. В болницата имаме 2 изолаторни стаи към СПО. Докарат някой с ковид с линейка - заминава в изолатора. Даже видях как един докаран почина в изолатора и семейството окупира целия главен коридор пред СПО в плач и истерия. Изолаторните стаи са на много неподходящо място, на приземния етаж, от където минава целия поток от хора, преминаващи през СПО. До тях непосредствено е разположен ямр кабинета, пред който винаги има опашка. Сложили са ги така тия изолатори, за да са на една крачка от асансьора, който води до рентгенологията на втория етаж, а и защото на приземния етаж има натурална вентилация. Аз даже ви ги бях показвала 2020 година, като попаднах там. Стаички с бутилки кислород, никакви ковид зони или отделения не е имало.
Значи Сербезова е наредила, всъщност, и в София да стане като в провинцията, с разликата, че ви е оставила една болница с инфекционисти за преглед, които би трябвало да знаят къде да препратят при ковид усложнение. В началото на пандемията, инфекционистите бяха тези, които преглеждаха съмнителните за ковид и положителните (но тогава нямаше много положителни, защото нямаше тестове).

Така,  влизам да попитам как се кара Омикрон в момента?  
Аз май цъфнах повторно, невакснинирана, карала ноевмри 2020г. Антитела 250 през януари т.г.

В сряда сутринта ми задрезгавя гласа без болка в гърлото а от предния ден усещах лек заден секрет, реших че е от среща с племенника, който ходи на ДГ и за който майка му сподели, че след като сме се разделили му търгнал лек сопол, който после спрял. Аз все още работя от в къщи, детето ваканция и не щъкаме много насам натам, освен тази среща през уикенда. Племнникът се оказа вече добре, но мен след като задрезгавянето се изчисти, на обед в 13 ч ме заболя главата (челото отпред) и вдигнах 38 градуса. Следобед направих домашен тест положителен. Усещането с този секрет и болката в челото между очите много ми приличаше на предния път, когато мислех че карам синузит и преди да се тествам реших да започна изостанали капки с антибиотик от хладилника Този ден от обяд до 12 през нощта вдигах общо 3 пъти през 4-5 часа до 38 градуса като основно ме цепеше главата отпред при повишаване и температурата не спадаше под 37,2 дори и след антипиретик. От сутринта до 14 часа в четвъртък бях под 37, после вдигах два пъти до 37,7 през 5 часа. Вчера, в петък се събудих с херпес под носа, което реших че е добър знак (при мен се появява при оздравяване след по-гаден вирус) и до 19 часа температурата ми беше под  37 градуса, след това докато заспя беше 37,1-2, не пих нищо, сега сутринта беше 35,9. Имам чувството, че по ускорена програма минавам през всичките си симптоми от предния път в разбъркан ред. Дразнене в гърлото, усещане за синузит и болка в челото ... Вчера изгубих обоняние за един ден (на 2 дни от температура, преди беше на петия ден), днес вече усещам миризми, но снощи преди да заспя подобно на миналия път преди да ми се върне обонянието започнах да чувствам зверска сухота в устата и все едно имам микроафтички навсякъде. Миналият път тзи сухота се появи на 9 ден и я влачих седмици, сега се появи на 3 ден, тогава си мислех да не е от антибиотик, сега не бях пила. Тази сутрин все едно нищо не е било с устата.  Странна работа. Затворила съм се в една стая в къщи, ходя с две маски в дргите стаи. Другите се тестваха и засега са добре и отрицателни.

Пия комбинирани витамини, плюс невробекс и детралекс, ериус вечер, за температурата -  2 парацетамола и 2 аналгина плюс 2 аспиринчета протекст с витамин ц досега.
Чудя се какво да очаквам...

Като чета какво се случва...следваща вълна няма да се размине и то точно заради неадекватните действия на държавата да закрият ковид отделенията. И вече трябваше да има заповед за задължително носене на маски, дори ако зависеше от мен бих разпоредила задължителни  fp2/fp3 за болниците.   В момента ни бутат към кризата! Добре че не завидох майка на 85 г със счупен крак в Пирогов. Че щеше да е поредната класика в жанра-влизаш за счупен крак - излизаш с ковид, често с краката напред...

Елпис, МЗ, както предполагам си прочела, отново превърна всички болници в ковидарници. Разбира се, много по-умно щеше да е тези болници, поне докато няма препълване, да са няколко, но не инфекциозни, специализирани за чревни инфекции, а точно болници с мултидисциплинарен екип, в които хора и с други заболявания да получат адекватна грижа. Именно,защото не беше направено, е една от причините да сме на второ място по смъртност, понеже например очни лекари изписват лечение по остарял, неефективен протокол на конвейр и който оцелее, оцелее. Естествено че за собственото си дете  всеки би търсил по-добрият вариант. И няколко пъти се обясни, че нежеланието да отидеш в инфекциозна не е заради антипатия към даден лекар, а заради липсата на специалисти за конкретен проблем на детето. Много интересно защо с твоите близки миналата година сте пускали всички изследвания в Токуда и то в ранен етап (след като и PCR сте правили). Защо не чакахте до крайна нужда от хоспитализация, да разкарват някой от родителите ти с линейка с часове и примерно да го приемат в Своге, когато сатурацията е стигнала 70? Едва ли тук сме най-големите хипохондрици. Искаме снимки, прегледи, изследвания, когато има влошаване или висок риск при даден човек, защото без инициатива навреме от близките, човекът си отива. Аз, ако не бях отишла в спешното на ВМА, можеше сега да не си пишем.   Сега майка ми уж има сравнително добра сатурация, температурата спадна и кашля по-малко, но ужасно е вдигнала захарта, казва, че й е много тежко на сърцето и прескача, с ужасна умора е, а не може да спи. Какво точно ще й помогнат в Инфекциозна, ако отиде там? Дали имат ендокринолог, кардиолог, пулмолог ( тя е и с ХОББ)? Е, ако се влоши трябва да седя и да си трая и нищо да не направя с ясното съзнание, че ще се превърне в бройка от статистиката ли? Най-логичното е случаи на Ковид, особено на хора с придружаващи заболявания, да се приемат в болници,. в които има други специалисти, и в които поне има минимален шанс някой специалист да ги погледне, ако се налага.
Невероятно, но факт, МЗ са написали нещо подобно, но знам, че всичко е прах в очите и всъщност просто казват на болниците - почва нова Ковид вълна, оправяйте се.

Sparkles, абсолютно и аз такова усещане имах, когато преди 3 седмици позитивирах. По ускорена програма премина всичко, набързо преминах през всички симптоми и чаках да направя синузит, ама се разминах. За седмица се изчистих и дадох отрицателни тестове. Температурата за няколко дни спадна под 37, хремата не се превърна в синузит, бързо мина. Имах и зверско потене. Главоболие и ставни болки първия ден като вдигнах темпеатурата. Единствено една остатъчна кашлица от секрет се проточи след хремата.

В пика декември 2020 година заведох баща ми в Токуда, защото ЛЛ беше в болница с Ковид, никой не го заместваше. Сестрата го изпрати в Ковид зоната, направиха му АТ и това беше. Нямаше кой да му изпише рецепта. В Токуда не знам точно от какъв специалист беше “прегледан”, защото всичко беше на конвейер и пакетът включваше това, опция беше с или без PCR. Чакахме 7 часа в обособената за Ковид зона, не сме припарвали до обща регистратура и вход. Баща ми изкара 14 дневна карантина, без да си изхвърля дори боклука, със сатурация 91-92. След изтичане на карантината, заради усложнения посети вече 2 пулмолози и кардиолог.
Спирам по темата, щом за мнозинството това  е “спазване на мерки” и отговорно поведение.

В крайна сметка в Пирогов винаги ли можеш да отидеш на преглед, ако кашляш и имаш температура? Сега през пандемията ли се е получило така или винаги са преглеждали такива случаи?

Препоръчвам, Зе- Зе, този нездрав интерес към моята личност, да я насочиш нанякъде. Свободна си да избираш..
И като ти казвам, че разлика между болнично завдение и лятна градина в ресторант не успяваш да направиш, вярвай ми.
Ковид още не съм боледувала, а когато го заболедувам, лично ще те уведомя. Да не те тормозя да ми ровиш из профила. А, ква съм добра?

В крайна сметка, ако кашляш и имаш температура, винаги можеш да отидеш при лл. Ако, обаче, сметнеш, че положението е спешно, значи можеш и до Пирогов или до всяка друга болница със спешно отделение да отидеш. Ако е наистина спешно, трябва да знаят какво да те правят, както знаят да те отпратят ако не е спешно.

Момичета , какво пиете за омикрона сега, ще бягам за тест, но и какво за спомагане да купя, витамини,