Моят син е на 19 години и е спасител на морето. Ако се наложи, и изкуствено дишане ще прави... и така. Те не се притесняват като нас.И всеки път други хора ме опровергават.
Четем и пишем във форум за майки. Починало е 19 годишно момче, дете, нечие дете, чиято майка сега....не искам и да си го представям. Как се е заразило - дали наистина чрез наргиле /и аз го четох това/, дали в дискотеката, където е бил диджей някой му е кихнал в лицето, дали се е целувал със заразено момиче, чиито организъм просто е бил по-силен....предположения, интерпретации всякакви.
И вместо да сме смирени пред смъртта, защото всички имаме деца, и тези, чиито деца са пълнолетни и със собствен живот вече знаят колко е трудно да ги убедиш в нещо, в което примерно не вярват или го разбират по друг начин...та вместо да сведем глави и да замълчим, ние хулим и наричаме хората отново с какви ли не епитети, смятайки....какво? Че сме застраховани? Че нашите деца са безгрешни? Какво да направи горното момче - синът на съфорумката - да извади друго дете от морето, борещо се за живот, и да откаже да му направи изкуствено дишане защото може да е с корона? Да, знам, че нещата са различни, но малко смирение пред чуждата мъка няма да е излишно в този момент.