Другото тук са разни ситуации със съмнения, но от първо лице е важно кой как процедира, как се случват нещата.
Esmee,
явно не си ме разбрала. И аз не съм хукнала към лабораториите, защото при всичките ми временни неразположения този сезон съм се самоизолирала, без да търся лл, животът ни се промени, не си позволявам да общувам с приятелки и близки, ако ме боли глава и гърло.
Но ето един случай от преди две седмици- отивам в офиса аз, колегата е в друго помещение и заварвам на моя диван едно хлапе на 4-5 години, седи си и играе нещо си. Колегата ме пита дали ще ми пречи, защото одителите са при него, а той пушел. Е, то и аз пуша, но си викам, ще изтърпя. Отварям компютъра, започвам набота, имах срещи цял ден. И това дете започна да кашля неистово. Грабнах си чантата и един час обикалях навън. Когато се прибрах, разбрах, че учителката е звъннала на майката да го прибере от детска, защото е болно и тя го довела при колегата, съответно набацилило ми целия офис, и така.
Естествено, че отмених всичко, пръсках с маска с каквото намерих и се прибрах, че и седмица се наблюдавах.
Та с цялото излияние искам да кажа, че хората подценяват ситуацията, а после други страдат. Защото ти може и да си съвсем слабо симптоматичен, може да не си с ковид. Но как да знаеш, ако не ти назначат незабавно тест.
Достатъчен че сега хората да са луднали.