Фентъзи и фантастика -19

Аз съм на трета книга за Мия Корвере, ама досега само 1 книга ми допадна. Дано пък края е интересен. Ще видим.

Аз прочетох "Изтръгнати от корен" на Наоми Новик. Обичам истории за вещици. Хареса ми. Доста.

Чудя се дали да не подхвана "Нивганощ".

Поръчах си "Бягащият човек" на Кинг. Да видим...

Лорд  Сняг, дай ми един спойлер за Колелото.
Какво се случва с кралица Мургейз?

Мургейз после . Обаче където . После но Тогав .Накрая.....
Накрая по време на Последната битка Мургейз е дадена мимоходом с три изречения
Буквално преди минута свърших първа книга на Е.Звездная - коментарите - утре.

Благодаря.
Тамън

Относно въпроса от миналата тема кои книги са като Песента. В момента съм на трета част на поредицата "Устоите на земята". Първата я започнах преди 5-6 дни.. не мога да се откъсна.. чета като обезумяла.

Така, снищи прочетох 1 книга на Е.Звездная за около три часа.
Държа да отбележа, че това е тип  "дамска" литература, така че ми беше скучна на моменти, но при всички положение е определено по-добро от това, което очаквах*. Като цяло произведението се доближава до "Огненият факулет". Разбира се, тук героите са малко по-големи ** което носи и (донякъде) промяна в поведението им .Интересно ми беше, че се прокрадна и криминален сюжет. Тъй като не съм по кримитата, малко ми избяга нишката и до последния момент се съмнявах, че убиецът е този върху когото бяха направили проклятието. Въпреки това оценявам, че авторката се бе постарала поне да има някакъв сюжет, макар и лековат. Много авторки в този жанр не предлагат  и толкова. На моменти имаше приятел лек хумор, но щях да се зарадвам, ако той бе в повече.
Като негатив мога да кажа, че не попаднах на развит сетинг, но засега съм на първа книга, а и жанра не предполага кой знае какъв сетинг. Добре, че имаше различни раси, но като цяло повечето от събитията се развиват или в Университета или в околността близо до него - по разни барове и прочие. За съпоставка в книга втора на Огненият факултет, героите отиват в друг град и то по-границата, а в книга трета главният герой отива в друга страна.
Като цяло - приятно книжле, четивно, за жанра "дамска литература" бих казал че е добро(доколкото ми е възможно да преценя) . Като книга за мен е малко над средното ниво, но все пак аз съм мъж, драмите на героинята в дадени моменти ми дойдоха в повече. А не е да не чета драми, обожавам например Робин Хоб.
Така че  почитателките на О. Факулетет да пробват поредицата и да споделят после мнения. Засега аз продължавам смело напред и с останалите книги на Звездная



*очаквах нещо в стил Руби Диксън (Затворническата планета на варварите)

**Няма как - Факултета е по-скоро в адулт жанра, въпреки някои прилики, които има наглед

Включвам се и аз в новата тема. Обикновено само чета и вземам идеи. Последно четох Вещерът и Огнения факултет. За съжаление, с годините съм станала твърде критична, бързо се отегчавам и често зарязвам някои книги. Особено се дразня на дългите поредици, и бих се допитала до вас за по-компактни произведения - да кажем в една до три книги. Сега от Вещерът прочетох две, и от Огнения факултет също две. Боря третите. Липсва ми прецизното перо на класици като Толкин, макар че във Вещерът има нещо от него. Харесвам руския стил, любима ми е поредицата за Патрулите, но пак не всичко руско ми допада. Чудя се дали да не пробвам научна фантастика като в младините?

който иска класици - Кристофър Паолини (Eрагон - четирилогият), Реймънд Фийст (но само до Лисичи крал - нататък става безсмислено), Тери Брукс ( поредицата за Шанара), Клайв Стейпъл Луис (поредицата за Нарния), Урсула ле Гуин (землемория), Дейвд Фарланд (четирилогията за Повелителите на Руни)....изберете си

От руснаците съм чел най-вече фантастика. Кир Буличов, Дмитрий Глуховски и Елена Чудинова. Чудинова не мии хареса опропастена е идеята. Глуховски има чудесна идея, но само първото Метро е добро и то не цялото Метро 2022. Нататък се е отклонил от основната идея и става мазало. Най-ми допадна  Селцето на Буличов.


компактни поредици - Ерагон - четирилогия. Повелите на Руни - Дейвид Фарланд - четирилогия. Тад Уилямс - Спомен, печал, Тръ- Трилогия. Робин Хоб - тя пише по трилогии и макар да са свързани, могат да се четат отделно една от друга.  Например Живите кораби можеш да ги четеш  като продължение на Първата трилогия за убиеца и като съвсем самостоятелна трилогия.
Не знам дали ще ти допаднат Откровенията на Ририя- Хексагология е (6 книги) , но са много малки и бързо се четат, завършени са, първата книга може отделно да я четеш.
Разбира се има я Разделената империя на Марк Лорънс тя също е три книги. Разбира се натам Лорънс продължава с друга трилогия. По принцип повечето автори - Фийст, Хоб и т.н. използват този способо - пишат трилогия, слагат отворен край и после втора трилогия, която продължава нещата откъдето си спрял. Ако искаш четеш и нея, ако искаш - не четеш.

А Сандърсън? Веднага препоръчвам "Мъглороден".

Сандърсън не съм го споменал защото не е класик, а "модерен" автор, първо и второ защото Мъглороден са вече 7 книги и тепърва се пишат още.
ОСвен ако не се ограничи до Мъглороден първата трилогия.
ОТ Сандърсън по-голям смисъл има да чете Възмездителите, това май е единствената завършен негова поредица и е трилогия. Другата е Легион, тя също е завършена.

Иначе аз душа давам за Сандърсън, ама читателката питаше нещо друга - нещо по-компактно и по-възможност класика. Общо взето до това са най-компктните поредици- Ерагон, (четирилогия), Повелителите на Руни (трилогия) и Спомен, Печал, Трън (трилогия). От Това по-компактно няма. Другият вариант е да чете  трилогии, които имат продължения в други трилогии (Хоб, Фийст, Лорънс)

Обаче Възмездителите пък му е най-слабата поредица
Наистина зависи какво се търси в Песен за Огън и лед. На този етап отдавна не ми е най най, заради безкрайното чакане и нелепия сериал.

Въпрос на вкус. Аз смятам че Легион е в пъти по-слаба.  А за Елантрис д не говорим, за мен от това по-слабо няма. Финалът там е отчайващ. Възмездителите 1,2 са дост добри, но и там финалът куца, малко на пародия ми дойде когато а. Въобще на Сандърсън не му се получават финалите.
Мъглороден Последната империя му е най-доброто, малцина автори са писли нещо толков хубаво, Мъглороден 2, е добро, но не чак толкова, но Мъглороден 3 я четох с мъка. Твърде абстрактен ми дойде противника.

От Сандърсън най-доброто което аз съм чел, Мъглороден 1 и Душата на императора. Допаднаха ми също Мъглороден 2, Възмездите 1,2, дори и Ритматистът. Архивите....са малко прекалено епични за мен,   а и не са завършени, но да епиката там е голям.
Обаче Елантрис , Легион 3, Възмездителите 3  Мъглороден 3, Мъглороден 5,6... куцат нещата там.

А на мен Елантрис май ми е любима

За това казвам - вкусове всякакви. Мен там ужасно ме дразнеше, че няма централен сюжет. Ха при едната сестра, ха при другата сестра, ха при оня убиеца. Побъркват ме такива книги. Аз затова и на Малазана му се дразня, но пък им хора, които точно това харесват. Да речем Ритматистът, нищо че е "детска" книга ми идва десет пъти по-нормална. Там има едно момче  и момиче които са основните персонажи и цялат сюжетн линия е изградена около тях.  ето това мога да го разбера