Фентъзи и фантастика -19

Много бавно ми върви Мраколуние. Голяма ли е?
Уж 700 стр беше, уж на бълг и англ чета почти с една и съща скорост, ама нещо едвам, едвам напредвам. Като изключим трагедията на любовния триъгълник /разбирам защо го е добавил авторът, само подробностите са отегчителни/, на 84 % книгата все така ми харесва.

Джон, "Маджипурски хроники" на Силвърбърг чел ли си? Мисля си, че би ти допаднала. Не е точно фентъзи, м/у такова и сай-фай е.

Гаргамела, чел съм първиет две книги отдавна (сега виждам че имало и трета) доколкото си спомням ми беше харесало, макар че  нямаше някаква голяма епика, в смисъла в който си я представям*; но да - хареса ми как в "Замъкът на лорд Валънтайн" подмениха владетеля. Малко като  в Принцът и просякът. Трябва пак да прочета поредицата.
 
*мащабен сблъсък на армии - например както е в Мъглороден - последната империя, Барутните магове или Червен изгрев

Даже са четири, но първите две ми харесаха най-много.
Дано! Толкова ми харесва поредицата, че може да се прежаля и да прочета непреведените в оригинал.
Лошото е, че ми се налага да гледам китайските фентъзита на руски и може да забравя родния си език, ако започна и да чета на руски.

И аз съм на вълна фентъзи в момента. Започнах една трилогия, която от години отлежаваше на четеца "Тъмните му материи" на Филип Пулман. Наслада за сетивата е. Единствено съжалявам, че нямам много време за четене.

Започнах "Лордът от планетата Земя" на Лукяненко. В началото съм, но все имам чувството, че има разни заемки от други фантастики.

Моята първа среща с Брин бяха двете трилогии за Ъплифта, които обожавам и съм препрочитала многократно. Пощальонът също ми хареса. Килн хора не съм я чела, в списъка ми е. Май ще я вдигна нагоре. Обичам кибер пънк.

С Битие не мисля, че си сбъркал. Може би втората трилогия за Ъплифта ще ти е интересна. Кефят ме темите, които поставя и как ги развива. Първата трилогия е малко по неконсистентна, но пак е хубава. Спокойно може да се прочете след втората (поне при мен така се случи и не бях разочарована или да са ми издали някакви супер важни спойлери). На мен шесте книги заедно са ми в all time favorite.

И лек мрън... още влача 12 часа преди Коледа... Вярно, че не ми се чете много-много напоследък, но и книгата нещо не ме предразполага. Да ме питате що се мъча...

Защо се мъчиш?
Хващай Алекс Кош и ще започне да ти се чете.
И аз когато бях потънала в несвършващите битки на Р. Фийст мислех, че не ми се чете.
Зарязах го и се оказа, че ми е омръзнала една и съща безкрайна история, която иначе започна отлично.

Май, май, няма да се мъча повече... айде, у лево.

Начииии... само ми разваляте хубавия спретнатичък план за четене. Благодаря за препоръката.

С план се чете само за изпит! (освен ако не работиш в издателство) 😁

С Фийст и аз се отказах да се мъча накрая.  в началото всичко си беше наред, имаше много хубави поредици - Поредица за войната разлома, Сага за империята, Войната на Студенокръвните, синовете на Крондор, Крондор....добре ама някъде в края на Синовете на Крондор измряха половината герои, а в края на Конклав на сенки - и главния антагонист и някак си стана тъпо да се продължава,  а Фийст продължи безкрайната сага за Пъг. С времето бяха обезсмислени персонажите на Макрос Черния, Накор, Лесо Варан и пр., само и само за да има история, което е дразнещо. След като чаках 5 години в Читанка последните 2 книги си мислех, че много ще се зарадвам...но всъщност се отказах да ги чета след първите страници. Струват ми се много остарели и наивни. Подобен проблем имам и с Тери Гудкайнд. И там няма развитие, а деградация на образи.

Алекс Кош/Огненият Факултет е забавен, аз си мисля дали да не прочете пак Патрулите на Лукяненко. И в тях има един специфичен хумор, характерен за градското фентъзи, макар да не е толкоз ярко изразен.

 

Килн хора **е много особено жанр. не мога да го определя. Не е точно кибер пънк,  поне доколкото през повечето време не става дума за компютри, но предполагам, че това е най-близо - например Лари Нивън "Смърт в Екстаз" или "невромантик" също се водят кибер-пънк, а компютрите не са преобладаващи и в двете книги, по-скоро става дума за био-корпорации, както и тук (макар че тук има и пътуване във времето, а и други жанрове). поставени са сложни филосовски проблеми* е книгата е награда с Небюла за 2002 г. Има и  криминален сюжет .
За мен бе интересна, но в книгата трябва много да се внимава и през нея не може да се "препуска" защото често се пише ту от името на единия клонинг, ту името на втория клонинг, ту от името на третия клонинг, ту от името на оригинал и трябва да се внимава много с кой клонинг какво се случва.

*например изневяра ли е ако извършите прелюбодеяние и после си изтриете спомените или може ли да съдите някого за плагиатство, ако той не е взел информацията директно от вас, а от клонинга ви? можете ли да пращате клонинги в ситуации които са конфликт на интереси и пр.

*килн хората са глинени хора, ако не сте наясно, т.е. големи.

А аз след Кош ще се прехвърля на Лукяненко.

Това малко ми напомня на четирилогията "Диаманта на Уордън" на Джак Чокър. Но само малко, там всяка книга беше посветена на един от "клонингите" на героя. Уф бе, сега и това ми се причете.

Ритмантистът с отворен край ли е?
Гледам, че втората част е била планирана за 2013 ))).

да, Ритматистът е с доста отворен край. Книжката е  много детска, подозирам че на теб ще ти допадне. Съвета ми е обаче да си намериш пдф -файл - има към 27-28 рисунки, без да ги разгледаш трудно ще ти бъде. Книгата е доста "тактическа", доколкото бе тактическо да речем хентаито "Кралят на шаманите" или да речем "Юги-о". В същото време има и малко крими -  в духа на Хари Потър , който следи Снейп. Като цяло обаче нещата са заплетени, чак към края се разплитат. Приятна и нестандартна книжка, без да претендира за епика. Грабвай смело.