Има ли надежда за такава връзка?

  • 5 033
  • 68
# 15
Аз не бих могла да бъда в тази ситуация, защото като ми каже да се изнасям просто на момента се изнасям. Случило ми се е, та затова знам. И не беше някаква си връзка, а дългогодишен брак и с малко дете. Ако нямаш достатъчно самоуважение поне бъде реалист.
Виж целия пост
# 16
Аз не бих могла да бъда в тази ситуация, защото като ми каже да се изнасям просто на момента се изнасям. Случило ми се е, та затова знам. И не беше някаква си връзка, а дългогодишен брак и с малко дете. Ако нямаш достатъчно самоуважение поне бъде реалист.
Как намерихте сили? Опита ли се да си ви върне?
Виж целия пост
# 17
Няма да ви бъде, не храни излишни илюзии.
Послушай момичетата преди мен.
Момчето има нужда да експериментира и с други момичета. Съвсем нормално за млад човек.
Виж целия пост
# 18
titaa, една връзка предполага взаимност. Колкото и да обичаш някого, когато той ти каже да се изнасяш, нали не си мислиш, че е от любов и после ще хукне да те връща. Имаш/нямаш сили, просто трябва да ги намериш. Да ревеш, да се тръшкаш, да молиш.....това до нищо добро няма да доведе, дори да отстъпи въпросният човек, т.е. да те остави да останеш. Както виждаш твоето присъствие не му пречи да се среща с други, да си пише с трети, да споделя, все неща, които с теб трябва да прави. И не да ги прави тайно от теб, тайно може от майка си да ги прави, но ти живееш с него. Решението момичетата са ти го подсказали.
Виж целия пост
# 19
Само да не ти хрумне да забременяваш, за да докажеш любовта си "като го дариш с дете''.
Виж целия пост
# 20
Млади сте. Сега е моментът да живеете. Аз на твоите години също си мислех че е е време да живея с някого и сега от камбанарията си 10 години по-късно знам, че прибързах. Като цяло връзка, в която живеете с нечии родители, почти няма шанс. Просто не става така. А за мацките... пак казвам- млади сте, живее ви се, сърби ви да пробвате. Наживйете се, имате цял живот да се задомите после.
Виж целия пост
# 21
Млади сте. Сега е моментът да живеете. Аз на твоите години също си мислех че е е време да живея с някого и сега от камбанарията си 10 години по-късно знам, че прибързах. Като цяло връзка, в която живеете с нечии родители, почти няма шанс. Просто не става така. А за мацките... пак казвам- млади сте, живее ви се, сърби ви да пробвате. Наживйете се, имате цял живот да се задомите после.
На 26г. съм
Виж целия пост
# 22
Млади сте. Сега е моментът да живеете. Аз на твоите години също си мислех че е е време да живея с някого и сега от камбанарията си 10 години по-късно знам, че прибързах. Като цяло връзка, в която живеете с нечии родители, почти няма шанс. Просто не става така. А за мацките... пак казвам- млади сте, живее ви се, сърби ви да пробвате. Наживйете се, имате цял живот да се задомите после.
На 26г. съм

Това не значи, че не си млада. Този човек не е стабилен и не е сериозен. Сърби го да живее като 18 годишен. А щом ти е казал да се изнесеш - боже, събирай се и се изнасяй! Явно те пробва дали носиш да си изтривалка. Няма по-хубаво за мъж да си хойка и въпреки това да има сигурна трепетлика вкъщи, дето ходи на пръсти около него.

Според мен не си заслужава.
Виж целия пост
# 23
Този мъж не те обича, на 26 години си толкова млада, не си губи времето с него.
Ако не е влюбен в съученичката и нямат тайна връзка, може би се вижда с нея за съвет, как най-безболезнено да скъса с теб. Това беше първото, което ми хрумна.
Виж целия пост
# 24
За много хора е трудно да изгонят човека, с когото живеят заедно./Затова и аз си мисля, че е по-добре, ако трябва да живея с някого, да отида при него, за да мога с лекота да си взема чантата и да си тръгна. /  Но в случая, твоето момче директно те гони. Колко по-ясно да ти каже какво трябва да направиш? Много е тежко да чуеш такива думи, много е трудно да се разделиш с някой, когото обичаш. Но , както казва Бил Гейтс, "Не очаквайте животът да е справедлив" . Ще си поплачеш, и ще ти мине. И не след дълго ще се чудиш как си могла да стоиш в тази гадна ситуация. Убедена съм.
Виж целия пост
# 25
Ти си на 26, ама той е на 24...
Виж целия пост
# 26
Отговорът е, че няма надежда за вашата връзка. Ако останеш сега е просто въпрос на време той отново да скъса с теб и следващия път ще е по-грозно.
Виж целия пост
# 27
Виж, Тита, и на близка бих казала същото. Не съм сурова. Реалист съм. Достатъчно гадно ти е било да чуеш очи в очи репликата да се изнасяш, а сега си помисли колко унизително ще е да я чуеш в далеч по-гаден вариант или наистина да се случи това с багажа. А ако родителите му те изгонят? Домът е техен, могат, само да им прихленчи синчето, че не е щастлив, а ти не щеш да се махаш.

Явно питаеш някаква надежда, че той се е объркал, че още те обича, че нещата могат да се оправят. Не могат. Разбери го и действай оттук нататък сама за себе си. В тази къща си само защото той не може да събере смелост да те прогони, повярвай. Жал му е за теб и иска да си отидеш, но му е трудно да ти го каже.
Виж целия пост
# 28
Здравейте!
Нова съм в тази платформа. Пиша ви, като моля за съвет ако някой е преживял подобно нещо (вероятно доста хора са минали през подобна ситуация).
С моя приятел сме заедно от повече от 3г.На 8мия месец заживяхме заедно-той сам реши да се изнесе на квартора с мен, но понеже е от града, бързо сметна, че не му се дават пари за наеми и поиска да се нанесем в тях. Аз бях много на кръстопът как да постъпя, защото винаги съм била на мнение, че ако двама души са живяли заедно и писле заживеят отделно - това е стъпка назад и връзката няма да по тръгне... Заживяхме у тях. Обаче той живее с техните и това се оказа също не малък проблем за връзката ни поради ред причини, една от която е, че техните постоянно ни се бъркат по индиректен начин повече то случаи. И двамата сме студенти, специалностите ни са много сериозни и отговорни. Той, обаче, е 2 г по-малък от мен. Преди 2 месеца, разбрах, че тайно се вижда с бивша негова съученичка и се оказа, че на нея споделя неща, които дори и на мен не споделя. Причината да излизат тайно, била, че сме щели да се скараме, защото съм била ревнива (искам да уточня, че не съм толкова ревнив човек, колкото излиза според това изречение, работата е там, че той почти никога не ме е ревнъвал). След като като му обясних, че за мен не е проблем, стига да ми казва къде е и с кого е, сякаш нещата се поуспокоиха. Но се оказа, че продължава да се вижда с нея, тайно от мен в повечето случаи. Веднъж реших да си поговоря с нея и по думите ѝ, всичко което правел било заради стреса в университета и реално той ме обичал, но бил объркан в момента. Той е много затворен в себе си и рядко споделя за чувствата си. Знам, че няма нищо към това момиче, но след това разбрах, че са се наговорили какво да ми каже тя. След около месец, спонтанно реши да ми съобщи, че иска да си събера нещата и да се изнеса. Разбира се много се притесних и разтроих, но се опитах да се успокоя и да поговорим. Каза ми, че няма друга, но не ме обичал както аз съм обичала него и от доста време си е мислил как да постъпи (за което също не ми е споделял). След дълъг разговор се поуспокоиха нещата и си легнахме, аз бях изключително разтроена. На другия ден, обаче, все едно нищо не е била, държеше се все едно не сме водели разговора от преди няколко часа. След няколко дни, през които постоянно ме питаше как съм и ме прегръщаше, реших да го попитам какво мисли за случилото се и още ли иска да се разделим. Той каза, че не иска и не знаел защо е наговорил всичко това. Каза ми "какво ще правя без теб". При което аз отново се поуспокоих. С течение на дните и седмиците, отново започна да се затваря в себе си и на всяко "обичам те", отговаряше само с "и аз". Първи ми е казвал, че ме обича 2 или 3 пъти и то след като му казах, че нямам проблем да излиза с други хора, стига да ми стоделя. (т.е. за 3 г, ми е казал, че ме обича само през тези няколко дни).
Но... Преди няколко дни, разбрах, че си е писал с негова колежа и ѝ е казал, че си е харесал някакво момиче. Това изключително много ме притесни. Не мога да разбера дали наистина харесва друга, дали не чака нещата да станат сериозни с нея и да скъса с мен, дали не е нещо мимолетно, за което не трябва да се притеснявам.
Трябва да вметна, че караници не е имало, само спорове, породени от факта, че той почти нищо не ми споделя. Той е наистина добър човек, но не знам дали трябва човек да се бори в такъв случай. Многократно съм се опитвала да разговаряме, да го првдеазположа да ми сподели какво се случва, защото все пак във връзката сме и двамата, но напразно - сменя темата или си намира някакъв еднозначен отговор.
В началото правеше много дребни жестове, на които винаги съм държала много повече от големите подаръци и парадирането в социалните мрежи. Вече дори спря цветя от градината да ми подарява. Целува ме някак по навик. Аз съм изключително чувствителен и всеотдаен човек. Той не ми е първата дълга връзка, както и аз неговата, но страхът да не бъда изоставена от човека, когото обичам винаги си остава. Било му рано за деца - аз също все още не мисля за брак и деца, казвала съм му го много пъти. Единствено в момента искам да си завършим образованието (и двамата учим медицина) и да знам, че той е сигурен и стабилен в намеренията и чувствата си, а след това вече, в бъдеще, нещата да се наредят лека полека.
Ако някой е преживявал нещо подобно, моля да ми даде съвет.
(Забравих да допълня, че и работим заедно, което усложнява допълните нещата)
Бъдете здрави.

Кофти е колкото и да го обичаш трябва себе си да обичаш повече. Най-вече да не оставяш който и да е било мъж да те унижава по какъвто и да е било начин. Първо тръгвай си после нищо. Тъпо е, и ти го осъзнаваш, просто “любовта” те държи все още. Но помисли си след години ако имате деца и прави  още така тогава какво ще правиш? Махни се докато е време и си намери наистина добър човек за тебе който няма да се вижда с други и ако се вижда ти да знаеш не да те лъже и само оправдания... младо момиче мъже ли няма? Ще имаш наистина хубава работа помисли си след 10 години колко още компромиси ще правиш... или е с тебе само или да се оправя. Мисли на първо място за тебе и за никой друг!
Виж целия пост
# 29
Трябва ти мъж, който наистина ще те обича и цени

Тази мантра, която се повтаря тук, дали е осъществима ако приемем, че другите са огледало на нашите действия?
Айнщайн си го е казал - “Insanity is doing the same thing, over and over again, but expecting different results.”.
С тези тънки планчета, спорчета и драматургия ще й е трудно и с друг партньор.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия