Любители на Котки - Тема 145

Публикувана: 2 май 2020, 11:26 ч.
Последно мнение: 16 юни 2020, 00:50 ч.

28 158
738

Таня67 - Пристрастен

Лятo

# 45 4 май 2020, 12:12 ч.

Майк каква порода е?

Виж целия пост

Scarllett

# 46 4 май 2020, 12:58 ч.

Една малка и сива Батман-ка, чудеща се каква беля да направи! Joy

Виж целия пост

sunrise_67

# 47 4 май 2020, 13:32 ч.

Гледаме телевизия

А тук е изморено от разходката и от прегръдките

Виж целия пост

Sharky*

# 48 4 май 2020, 13:39 ч.

MM казва на нашите каишки "сутиен" Simple Smile

Виж целия пост

Parvoleta Dimitrova 642448

# 49 4 май 2020, 15:11 ч.

Цитат на: Лятo в пн, 04 май 2020, 12:12

Майк каква порода е?
[/quote. баща-манкс(безопашата порода), майка снежен Бенгал.

Виж целия пост

detelistna.4etirilinka

# 50 4 май 2020, 17:55 ч.

Малката лисичка, идва ли още котката? Можеш да познаеш дали има живи бебета, ако от цицките й е бозано, което няма как да се обърка. Мисля, че можеш да научиш и колко са бебетата, доколкото знам, всяко си има "собствена" цицка. Освен това, ако майката котка е останала без нито едно котенце, тя ще плаче постоянно, ще си търси дечицата, изобщо много жална картинка е. Аз имах някога котка, която като роди две, и беше прегризала пъпните върви съвсем близо до коремчето, и бяха умряли и двете. Започна да плаче, ама много жално, ревах с нея, като я слушах. Тогава отидох до съседката, чиято котка беше родила съвсем скоро, и я помолих да ми даде едно. Случи се един огнено рижав Пламен, и още докато го носех към в къщи, моята котка го чу да плаче. Че като се хвърли към мен, издра ми краката в опит да се покатери! Аз бях приготвила кашонче с мекичка постелка, сложих Пламенчето вътре, а котичка така се метна към него! То беше мъркане, то беше близане, накрая майката се беше свила на пръстенче, а юначето беше отгоре на корема й.
Ако страда твоята маца, защо не порърсиш котета, останали без майка, да ги отгледа? По това време на годината вече има, защото много изроди изхвърлят бебенцата на котките си. Иначе, смятат, че било много жестоко да я кастрират...

Виж целия пост

Котьо

Редовен потребител

# 51 4 май 2020, 19:18 ч.

И какво стана по-нататък с Пламенчо? Как се разви по-нататък историята?

Виж целия пост

Glikoza

# 52 4 май 2020, 20:12 ч.

Цитат на: Parvoleta Dimitrova 642448 в нд, 03 май 2020, 22:21

Еее.мили дами ....как всички израждате котенца..и какво ще ги правите..,.мен линчувахте ,а признавате ли си колко от вас ми писаха на лични,че искат такова коте..,..

Става дума за история от 1988 година. Топси доживя до 20 години, но вече е звездичка. Нямаше интернет, нямаше ветове, кастрацията беше екзотика, в София имаше само една ветеринарна клиника, в Горубляне... На два часа път от където живеех с градския транспорт, а с такси 15 лева. Наложи ми се да лекувам един от синовете на Топси, та знам.
Таткото на котенцата беше котакът на една приятелка, и заедно раздадохме котенцата на приятели. През 1991 я кастрирахме, намерихме ветеринар, но така я кастрира, че продължи да се разгонва, явно е останал част от яйчника, и раждаше по едно котенце. Така две-три години, и после вече спря да ражда. Та от този период ми е опита с раждането на котенца.

Виж целия пост

detelistna.4etirilinka

# 53 4 май 2020, 20:13 ч.

Оооо, Пламен дълго време живя щастливо, но умря на 10 години. Беше лъскав, лъскав, все едно брилянтин си му сложил на гръбчето. Прекрасен! Една сутрин аз тръгнах за работа, галихме се с него, гушкахме се, излязох аз и петнадесет минути след това мъжът ми (бившият) ми се обади, че Пламенчето е умрял... Абсолютно съм сигурна, че не е отровен, аз така храня котките си с месо, че никога не са гладни и не биха яли нещо случайно намерено, с отрова в него. Мисля, че си е умрял от инфаркт, защото по нищо не му личеше да е дори и най-малко неразположен. Просто изведнъж. И него го страдах и оплаквах, и за него се мъчих... И всеки път зе заклевам, че няма да вземам котки повече, и всеки път не устоявам. Без котки се чувствам като без деца. Нищо, че деца си имам.

Виж целия пост

AnyHr

# 54 4 май 2020, 20:47 ч.

Единственото по- хубаво нещо от това да имаш котка, е да имаш 2 котки (И повече може) 🥰

Аз в момента имам 4- Блеко, Писа, Сиви и Маци.
Всички се чудим дали Писана ще иска да се върне в апартамента след почти 2 месеца свобода, пък и както е тръгнало май цяло лято ще изкара при нас (когато има някой от нейните хора- дъщеря ми или внука- е спокойна, иначе ни съска и дере, порода разбойничка ).

С Маци 10 дни не сме се виждали, днес направо подивя от радост като ме видя- отдалече ме фиксира, дотърча на скорост и цял ден не се отдели от мен.

Чудя се как щяхме да преживеем изолацията без кот- голяма скука щеше да е...

Scarlett, много сладка тази Батманка 🤩

Виж целия пост

Котьо

Редовен потребител

# 55 4 май 2020, 20:53 ч.

Така една вечер ми се обажда съседът от третия етаж, много разстроен, плаче. Ела, вика, Първан умря. Тичам у тях, жена му го обвинява, че Първан бил дебел и не го водели на вилата, за да се катери за отслабване по дърветата. Само изревало милото и паднало на земята. Окраската му беше като на Рафаела, но дебелината беше разтеглила райетата до размера на къси линийки. Пихме по едно уиски в негова памет. Добро коте беше Първан, очите му бяха лимоненожълти, та синът на съседа му викаше Лимонкьо.

Виж целия пост

gabidi

Потребител

# 56 4 май 2020, 21:04 ч.

Ето и нашата дунда. И нейните райета, скоро ще станат на чертички, та по тази причина е на диета от 2 седмици 😜

Благодаря за новата тема💐
А така работим заедно

Виж целия пост

Месечинка виторога

Редовен потребител

# 57 4 май 2020, 21:16 ч.

И моят котарак Максим си отиде така внезапно на 9 години и половина. Беше останал с нашите, когато аз се изнесох с ММ. Един ден майка ми го намерила паднал до фотьойла, половин час преди това ял, мъркал, гушкали се. Майка ми се обади на ММ, не посмяла да ми каже по телефона, остави него да свърши тази работа. Голям рев ревах, много го обичах този котарак, той мен също. Но с ММ не се понасяха и затова нямаше как да го взема с мен...

Виж целия пост