Имала съм две раждания там, все при един и същи доктор, който си ми е моят доктор от много години - Ангел Налбански, изключителен специалист, адски спокоен, компетентен, разумен, обяснявя всичко от а до я, вярвам му безпрекословно. Едното раждане беше нормално, другото беше секцио. Та съм ходила и на 12-тия, и на 7-мия етаж.
Нормалното ми раждане мина супер нормално
. С много малко болки, минимален брой болезнени контракции. Докторът ми сложи система (мисля, че беше окситоцин, ама не съм лекар и не ми се иска да бъркам понятията, така че не гарантирам), от която получих добро разкритие, без големи болки, търпеше се. имах и епидурална упойка - пак докторът каза точно кога да ми я сложат, така че хем да не се прекратят контракциите, хем да не ме болу ужасно много. Като се стигна до раждане, около мен се бяха струпали акушерка, анестезиолог, мисля и анестезиологична сестра и май още някой. Всички ми викаха да напъвам, само моя доктор беше спокоен, не викаше, а ми даваше знак кога точно трябва да напъвам. Гледах и слушах само него. Раждането стана с 2-3 по-сериозни напъвания (доколкото си спомням). Без никакви разкъсвания, без нищо! Дадоха ми бебчо да го видя и после го отнесоха педиатрите. Раждането мина толкова безпроблемно и лесно, че само след 2-3 часа бях на крак и обикалях етажа. Около мене други родилки не можеха да станат от леглото... Бях на 12-тия. Там си е доста мизерно като условия, акушерките не са особено отзивчиви, но пък наистина, бебетата остават при майките си, защото се предполага, че са в добро здраве и могат да си се грижат за тях
. И най-важното - да ги кърмят. Е, има го и това, че си е малко шок да ти дадат малкото вързопче, особено ако е първо дете, и ти да не знаеш какво да го правиш. Мене лично ми беше напрегнато и неспокойно. Непрекъснато го гледах, изучавах, малко ме беше и страх... и всъщност доста се преуморих. А и бебенцето на другата мама не беше кой знае колко спокойно..., та нямаше ммного сън.За второто раждане се наложи секцио. Пак моя доктор. И пак беше перфектен. Имах някакви съвсем малки милилитри кръвозагуба - 10-20 ли бяха, не помня точно. Само знам, че акушерката питаше: докторе, наистина ли е толкова малка кръвозагубата? Как да го запиша това сега? - явно й се виждаше много малко, наистина
. Извади бебчо бързо и лесно, направи ми някакъв специален шев, естетичен, с някакви по-специални конци и ми каза, че ако кожата ми е хубава (в смисъл добре зараства) белегът ще е минимален, няма да имам никакви дърпания вътре и ще се чувствам прекрасно. И освен това, няма да ме боли много и още на същия ден или най-ммного на следващия ще стана от леглото без проблем. Мами, точно така се случи. Бях в реанимация, после на седмия етаж. Още на същия ден успях да стана от леглото. Раната понаболваше, все пак е разрез, но можех да ходя по малко. На следващия и по-следващия ден си ходех все едно, че нямам рана. Даже мнина група студенти по медицина, имаха упражнение, и акушерката специално им показа моя шев и им каза да гледат как трябва да се шие
))). Дадоха ме за пример за много бързо възстановяване. Та, седмия етаж е ремонтиран, нищо общо с 12-ката. Направо си е лукс. Като в някоя модерна частна болница. Персонаклът са отзивчиви, мили, грижат се. Бебетата обаче не са при майките си. Дават ги за кърмене в някакви часове. През нощта остават на друг етаж. Това е лошо, от една страна, защото стоите без бебчо и на мен ми беше доста мъчно. Но е много добре, от друга, защото човек има възможност да си почине, да се възстанови добре - все пак секциото си е операция - и да се подготви за всички задачи, които предстоят вкъщи. На мен нямаше кой да ми помага с второто, така че тази почивка ми дойде много добре. Мога да разказвам още много много подробности, но ми стана дълъг поста. Ако някой иска нещо да пита, с удоволствие ще отговоря. Темата за раждането при жените е каго за казармата при мъжете
)).Успех на всички!!!!!

